Окупирай себе си!
По повод масовите движения, преди да се зачева ново, не е излишно основателите да се запознаят с теорията за тези движения. Един добър източник е книгата на Ерик Хофър “Истинският вярващ: Мисли за природата на масовите движения”, издадена на български от ИПИ.[1]
По повод ОБ ще кажа следното.
1. Никоя страна не може да бъде окупирана срещу глупостта на населението й и срещу безотговорността на отделните хора, които живеят в нея и чието поведение е причина за положението на страната;
2. Окупирането на страна (например „България”) е идея с подобна невъзможност;
3. Проблем на България е именно глупостта на мнозинството, което се опитва вече доста години да живее за сметка на ближния; не са проблем малцината, които печелят от това обществено настроение (обикновено в резултат от свободни избори);
4. Окупирането изобщо, без поемане на лична отговорност, е безотговорно действие;
5. Аргументът, перифразиран за краткост, че след като „формата на управление не съответства на целите, тя следва да бъде сменена”, е крайно безотговорен, защото няма и не може да има нито съгласие по целите, нито по процедурата на достигането му, нито по алтернативите на смяната;
6. Обидата спрямо несъгласните, че не разбирали какво е „справедливост” няма нищо общо с праведността, разбрана в традициите на великите религиозни убеждения (независимо дали става дума за християнство, ислям и будизъм);
7. А общото между тях е разбирането на справедливостта като морална правилност на постъпките, т.е. като постъпка, която може да бъде принцип на поведението на мнозина, при доброволност на избора и уважение към избора на отделния човек;
8. Ако под справедливост се разбира „солидарност” и „взаимна помощ”, то в същите традиции се предполага, че те също са доброволни, свързани с индивидуалния избор и най-често са функция на хора, който правят това по занятие и призвание (също избрали доброволно, както например монасите) с ясното създание, че средствата за взаимна помощ трябва първо да бъдат произведени от индивиди, които разполагат със своите живот, мисъл, имущество и доход;
9. Намерението, доколкото то прозира в различни писания, справедливостта и помощта да бъдат наложени с държавно насилие не е просто аморално, то е разрушително, както е разрушителен грабежът от страна на отделните бандити, с тази разлика, че държавният грабеж е по-всеобхватен, тежък и трудно поддаващ се на ограничение;
10. Представете си, че си карате колата и Ви спират двама крадци и искат да Ви я вземат. Вие вероятно няма да сте съгласен/съгласна: единият от крадците може да е „добър” демократ и да подложи въпроса на гласуване. Те са двама, а вие сте сам(а) – резултатът от този начин на вземане на решение е лесно предвидим;
11. На средния действителен (т.е. работещ в частния сектор и в несубсидирано държавно предприятие) данъкоплатец в България правителството на практика взима по една кола на година – сумата, която то прибира от тези индивиди, е равна на цената на сносна кола на старо или на вноската по лизинга на нов автомобил средна ръка; т.е. в крайна сметка няма значение дали грабителите са двама, 240 или повече;
12. Иначе казано, „смяната на формата на управление” дори с друга демократична такава ще е основана на същата несправедливост и насилие;
13. Т.е. остава въпроса за какво се бори всъщност движението или групата „Окупирай България!”
Красен Станчев, ИПИ