Онлайн търговци крият 500 млн. лв. данъци

Всяка десета компания за търговия по интернет укрива продажбите и печалбите си, не плаща ДДС и корпоративен данък. Това показват данни на Националната агенция за приходите.

Според хостинг компании през магазините за онлайн търговия минава оборот от 5 млрд. лв. Това означава, че укритите данъци са поне 500 млн. лева.

Досега инспекторите на НАП установили две основни работещи схеми. При първата търговията осъществявали физически лица, които нямали фирмени регистрации. Част от тях се оказали пощенски кутии или лица, свързани със сайтове за електронна търговия. Схемата лъснала, след като били установени случаи на недекларирани доходи от над 250 000 лв., които се оказали с произход „наложен платеж“. Обясненията, които най-често давали уличените в това нарушение, било, че пазаруват от името и за сметка на роднини.

Втората схема работела с регистрирани компании, включително по ДДС. Някои от нарушителите издавали касова бележка, но не за всяка продадена стока, а банковите преводи или наложените платежи не били осчетоводявани. При ревизиите било установено, че при поръчки за по-дребни суми всичко е изрядно, а по-големите не се записват в книгите за покупко-продажби.

Имало и фирми, работещи изцяло в сенчестата икономика.

За да контролира онлайн търговците, НАП има специализиран софтуер за наблюдение, който следи за появата на нови фирми, както и да се търси връзката им с регистрирани или с доходите на свързани с тях физически лица.

Със селектирането на черен списък започвали проверките. Посредством данни, изисквани, от куриерските фирми били описвани реалните обороти, оценени по брой обем и стойност, след което е проверено дали счетоводните документи на компаниите се разминават с данните на куриерите.

Най-лесно засечки са правени във фирмите, които събират средства при доставки с наложен платеж. Тогава било ясно и какви средства постъпват в търговците, защото куриерските фирми пазят данните за всяка събрана сума. При по-големите компании и при плащания по банков път за проверката се търси съдействието и на финансови институции и фирми за превод на пари.

При кампанията, която тече от края на миналата година, досега са установени укрити данъци за милиони левове. До сега са проверени 400 компании, като при 30 от тях са установени данъчни нарушения.

След големите нарушители например се оказал търговец на употребявани авточасти, който получил акт за недекларирани 320 000 лв. Търговец на мобилни телефони с обложен със задна дата върху 300 хил. лв. Търговец с бебешки пелени пък получил акт за необявени 70 000 лв.

При доказване на нарушения в ревизионния акт са възможни две санкции. От една страна, се оценява размерът на укритата печалба, като за нея се плаща данък от 10%, както и лихви за периода от настъпването на падежа за тези задължения.

Отделно укриването на данъци за над 3000 лв. се наказва със затвор от една до шест години, а за неплащане на данъци над 12 000 лв. се предвижда лишаване от свобода от две до осем години, припомнят от НАП.

Сайтове за втора употреба с 900% надценка

Търговци, които продават онлайн дрехи втора употреба, ги предлагат с 900% надценка. Така цената става 9 пъти по-висока от тази, на която може да се намерят в магазините за такива стоки, установи проверка на „24 часа“.

Рокля от марката H&M например може да бъде купена на килограм от магазин за втора употреба за 3-4 лв. Ако се потърси през интернет, същата рокля се предлага за 27 лв. – от магазин SoloShop.

В случай че се търси по-висок клас марка като Escada или Michael Kors, цените стигат до 40-50 лв.

Обяснението е, че онлайн търговците подбирали дрехите от магазините за втора употреба и спестявали на клиентите усилията да търсят.

Масова практика при онлайн магазините е да се изпращят артикули чрез куриер и с наложен платеж. Подател е частно лице, а не фирма, като така вероятно се избягва плащането на данък печалба.

Когато пратките се изпращат от физически лица, върху тях не се упражнява и почти никакъв контрол от институциите. Затова много от търговците отказват рекламации и ограничават правата на потребителите.

Недобросъвестни практики при онлайн търговците откриват и от КЗП. За миналата година от всички 20 000 жалби, 10% са били именно срещу такива продавачи.

Някои потребители се оплакали, че са заплатили авансово за стоки, които или не са били доставени, или са били напълно различни от поръчаните и с по-ниско качество.

Част от оплакванията пък са свързани с възпрепятстване правото на отказ от онлайн покупката в дадения от закона 14-дневен срок. В други случаи, когато това право е било уважено от търговеца, той или е забавял, или въобще не е възстановявал заплатената му от клиента сума.

Един от сайтовете предвиждал връщането на предплатени суми да става чрез банков превод или чрез опцията виртуален портфейл. По закон търговецът е длъжен да възстанови сумата по начина, по който тя е била платена. В случая, ако потребителят не разполага с банкова сметка, за него остава възможността да се възползва от т.нар. виртуален портфейл. Това означава, че няма да получи парите си обратно, а само възможността да пазарува на съответната стойност в следващ момент и то единствено от конкретния търговец.

От КЗК предоставят и списък с нелоялни търговци, сред които са emag.bg, remix.bg, obuvnaborsa.bg, obuvensviat.com, evizabg.com, promoclub.bg и други.

При повечето от тях липсвала преддоговорната информация. От КЗП потребителите да проверяват дали са посочени името, адреса и телефона на търговеца.

в.24 часа