Опасност от криза в Източна Европа

Пет източноевропейски икономики са заплашени от срив в стопанското си развитие, според “Financial Times Deutschland”, който се позовава на изследване на Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW) . Докато някои от новите членове на ЕС са в състояние да устоят на финансовата криза, то България, Румъния и Прибалтийските държави могат да изпаднат в кризисно състояние.
След годините на усилен стопански ръст в Източна Европа, сега ЕС може да загуби основните двигатели на икономическия си растеж. Например от 2004 г. насам немските фирми осъществяват по-голям износ към Източна и Централна Европа, отколкото към САЩ.
Виенският институт за международни икономически сравнения (WIIW) представи вчера свое изследване за отражението на икономическата криза. Според него турбуленциите на глобалния финансов пазар няма да имат сериозно отражение върху икономическия растеж в източната част на континента. Във Виена очакват леко забавяне на растежа, който ще бъде над 5% през годините от 2008 до 2010, при 6 % за предишната година. Но, както и други експерти, виенчаните са на мнение, че финансовата криза ще засегне преди всичко България, Румъния и Прибалтийските държави. „В някои страни спадът ще е доста рязък” предупреждават икономистите от Danske Bank, той вече се забелязва в икономиките на Естония, Латвия и Литва, а се усеща заплахата и за по-големите държави – Румъния и България.
Във всичките пет държави през миналата година е имало неуравновесен растежен баланс. В България, според WIIW, през миналата година е натрупан дефицит от 16 до 21 % в БВП. За Румъния салдото показва минус 14%. Рейтинговата агенция Fitch намали прогнозите си, отчитайки, че рискът от финансова криза се е повишил значително в резултат на високия външнотърговски дефицит. Според нея, ако външните капиталови потоци внезапно рязко спаднат, последствията ще са болезнени.
В България икономическият растеж също рязко е спаднал. През 2007 г. реалните заплати са нараснали с 10 % и често фирмите нямат друг начин да задържат работниците си с оглед на недостига на квалифицирана работна ръка, а това също оказва силен инфлационен натиск върху икономиката. Общо в тези държави инфлацията нарасна от 4 % през август до 6 % в края на годината, като двигател на поскъпването, както и по целия свят, са увеличените цени на храните и горивата. И няма нищо чудно, че централните банки реагираха с повишение на основния лихвен процент.