Особености на банковата и финансовата криза от 2006-2009 г. – IV част
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“
Но дори и виждайки една от причините за кризата в поведението на участниците на пазара, Комисията почти не се спира на въпроса за ролята на определени клишета на поведение, които се наблюдават както при финансовите институти, така и при инвеститорите, индивидуални и институционални, които са известни в научната литература като „стаден инстинкт/стадно поведение”. При кризата от 2006 – 2009 г. новите правила за счетоводна отчетност, базиращи се на принципа за отразяване на позициите в баланса на основата на пазарните цени, както и изискванията на Базел ІІ за капиталовата адекватност на банките имаха усилващо въздействие върху „стадния инстикт/стадното поведение” на инвеститорите. Участниците на пазара се нахвърлиха на новите финансови инструменти, на структурираните продукти, появили се в резултат на секюритизацията на ипотечни кредити, както за лица с нормална, така и с ограничена кредитоспособност. Цените на жилищата растяха и този ръст се прехвърли върху курсовете на акциите, облигациите, цените на суровините и т.н. Все повече и повече инвеститори бяха увлечени от „поведението на стадото”. Проблемите, свързани с ирационалното поведение на участниците на пазара, остават извън полезрението на Комисията.
Комисията стига до извода, че регулирането и надзорът над финансовите институти е неефективен, че са били надценени възможностите за саморегулиране на финансовия пазар и че процесът на дерегулиране е довел на практика до невъзможност за използване на средства за ранно предупреждение в случай на зараждаща се криза. С този извод обаче стигаме отново до вечния въпрос: „От колко регулиране се нуждае пазарът?”
Факт е, че в резултат на дерегулирането се появи една „банкова система в сянка”, към която се отнасят вече споменатите извънбалансови дружества на банките, активни на пазара за структурирани продукти, хедж-фондовете и др., но от друга страна без дерегулиране процесът на глобализация, свободното движение на капитал и формирането на ефективни финансови пазари, успешната борба за ограничаване на бедността в света би била просто невъзможна. Проблемите на милиарди бедни хора по света, преходът от ежедневна борба за съществуване към един достоен, изпълнен със смисъл живот не може да бъде осъществен чрез различни програми за помощ, каквато беше практиката десетилетия наред в рамките на т.н. политика за развитие, а само по пътя на развитието на пазарно стопанство, което да позволи ефективно използване на ограничените ресурси.
Неоспорим факт е, че дерегулирането на финансовите институти е също така резултат от действията на едно изключително силно лоби, имащо за цел формирането на такава нормативна рамка, която да създаде условия за реализация на частногрупови интереси. Въпросът за дерегулирането и лобизма обаче е в значителна степен политически. Политическата система следва да реши до каква степен регулирането и надзора са съвместими с лобизма. Ако се установи, че лобизмът отслабва регулирането и надзора и е вреден за обществото като цяло, то следва той да се ограничи. Този проблем е изключително труден за решаване, като се има предвид, че финансовото лоби е един от най-важните източници за партийно финансиране в САЩ.
Справедлива е критиката на Комисията, отправена към бордовете и особено към мениджърите по риска на големите структуроопределящи финансови институти. „Твърде много институти действаха безогледно и с твърде малък собствен капитал и прекалено голямо доверие в краткосрочното рефинансиране и поеха твърде висок риск”.[1] Драматичната промяна и бързото изостряне на рисковия профил на банките е резултат на промяната в техния бизнес-модел, в ориентацията им към търговия за собствена сметка с високо рискови финансови инструменти, продукт на финансовите иновации. От една страна, тази промяна позволи реализацията на големи спекулативни печалби, но от друга страна доведе до натрупването на рискове, които надхвърляха далеч техните възможности. „Както Икар и те се страхуваха да се приближат до слънцето”. [2]
Миражът на т.н. „критична маса”, позволяваща на банките да реализират произтичащите от по-високия обем на дейност и по-висока степен на нейната диверсификация предимства, беше движещата сила зад един напълно необуздан процес на концентрация чрез закупуването на банкови активи както в рамките на националната икономика, така и зад граница. Това доведе до възникването на трудно управляеми гигантски финансови институти. Твърдото убеждение, че с помощта на математически модели може успешно да се управлява целия комплекс на рискове в тези финансови гиганти се оказа нищо повече от една голяма заблуда. Твърде много банки станаха много големи, за да могат да бъдат управляеми („too big to manage”). Банковата и финансовата криза показаха, че дори и най-съвършените методи за управление на риска не са в състояние да ограничат загубите в условията на пазарен стрес, не на последно място поради невъзможността да се установят точно взаимозависимостите между отделните видове рискове – кредитен, ликвиден, валутен, пазарен и т.н.
С други думи, главозамайващият ръст на балансовите и извънбалансовите операции на банките, придружени от една недостатъчна с оглед на този растеж вътрешна акумулация на капитал и силно нараснала зависимост от рефинансиране на междубанковия пазар, при излезнала от рамките на контрол рискова ситуация в условията на висока степен на взаимозависимост на финансовите институти превърна световната финансова система в лесно ранима в условията на пазарния стрес – кризата. За възникването на тази ситуация не маловажна е ролята на самите банкери.
Комисията под ръководството на демократа, бившия финансов министър на Калифорния Phil Angelides отделя голямо внимание на „банковата система в сянка”, в която той вижда една от основните причини за кризата. Правилен е изводът, че възникването си тя дължи на редица пропуски в законовата уредба, регулирането и надзора върху финансовите институти. Заключението е, че кризата е резултат на безотговорност и грубо потъпкване на морални ценности.
Очаквайте продължение…
[1] The Financial Crisis Inquiry Report, www.fcic.gov.
[2] The Financial Crisis Inquiry Report, www.fcic.gov.