Петя Божилова за новата си книга: „Колкото повече време живеем тук и по се интегрираме, по-истински българи ставаме”
През 2008 г. една книга развълнува българите в Испания. Някои – защото се откриха в героите, други – тъй като припознаха съдбата им, трети – заради носталгията… „Жега в Мадрид” на Петя Божилова беше сред бестселърите в нашата книгопоща.
Сега, 5 години по-късно, е готово и продължението – „Студ в Мадрид”. Шестата книга на завършилата френска филология българка има шест глави (последните написани наскоро) и засега е достъпна само онлайн. Всичките 18 части вече са споделени в профила на Петя в социалната мрежа Фейсбук и в сайта за лично творчество „Откровения”.
„Започнах да качвам глава по глава по две причини: първата е техническа, лаптопът ми беше стар и се боях, че всеки момент може да ме остави и да загубя написаното. Точно така се получи – преди време го включих и той не тръгна. Сега имам текста, макар и на части, само благодарение на интернет. Да живеят модерните технологии!
Втората причина, по-важната, егорещата приятелска подкрепа на читателите.
За тях, живот и здраве, ще издам и раздам стотина бройки на хартия, да им останат като знак на благодарност и като спомен от съвместната работа.
Бях решила да спестя последните две части на „Студ в Мадрид”, но остана някак недовършено и приятелите ме убедиха да продължа. Малка книжка стана и една накъсана такава, като пъзел. Личи, че е писана на пресекулки. Такива натоварени месеци имах, три работни места и квартира смених, докато писах. В някой друг живот ще лежим под палмите и ще пишем томове по хиляда страници…”, казва Петя Божилова.
Обратната връзка и бързата реакция на читателите й дават много: „Връщат ми всичко, което съм изляла в думите, умножено хилядократно. Аз обичам да споделям и да споделят с мен. В моя профил във Фейсбук може да влезе всеки и да види всичко там – текстове, снимки. Имам група приятели, чиито профили са отворени, като моя, и с които си ходим на гости и ни е хубаво. Тяхното мнение влияе на моето, аз се вслушвам в доброжелателните съвети. Над първата качена част бях сложила надпис „Скучен роман за съдбите на шепа добри хора“. С думата „скучен“ исках да кажа, че няма да има сензации и вадене на мръсни ризи на бележити личности. Последва бурна реакция да махна тази дума и аз я махнах. Развитието на действието обаче не се променя от читателските мнения, всъщност никой не е и опитвал да го стори”.
Петя посвещава всяка дума в „Студ в Мадрид” „с много любов на българите емигранти по света и на техните близки и приятели”.