Плоският данък не е по вкуса на българина
Плоският данък се оказва, че изобщо не се харесва на средностатистическия българин, който го определя като особено несправедлив. И то не защото българинът е „мърморко“!
Това показва национално допитване в изследване, едно от основните няколко в проекта „Заедно за данъчна справедливост“, който е поръчан и финансиран от Европейската комисия и този проект се реализира в 18 държави от евросъюза.
Това, че близо една трета от доходите у нас покриват преките данъци и осигуровки не ни прави особено нещастни, а преди всичко това, което определя данъчната система в България като несправедлива в сравнение с останалите европейски държави, са невидимите данъци, които са завоалирани зад завесата на различните нормативни документи.
Най-яркият пример в това отношение са Данък добавена стойност и различните лицензи и разрешителни, за които българинът е принуден да плаща. А в много случаи те са несправедливи, защото са подчинени на определен интерес у група хора или лоби, което държи тази дейност в ръцете си и разполага с властовите механизми да налага един или друг лиценз в интерес на едни и в ущръб на други. Димитър Събев, координатор на българския проект, се опитва с думи прости да го обясни: Когато си купуваме хляб, плодове или зеленчуци, зареждаме с гориво, си плащаме покорно и не знаем кое от нашите пари при кого отива…
Приходите от корпоративните данъци – това е другата не чак толкова скрита картинка на данъчната несправедливост у нас: в никакъв случай тези данъци не трябва да са с цял милиард по-малко от тези, на Иван, Драган, Петкан и пр., т.е. физическите лица, които всъщност носят основната тежест на налозите в държавата. Заради тези ниски корпоративни данъци често слагат България в графата „Офшорки“. А практиката показва, че и това не помага особено, като се има предвид намаляването на чуждестранните инвестиции през последните години.
Изобщо мантрата „Ниски данъци, евтин труд“ като разковниче за успеха на родната икономика просто трябва да я забравим по-скоро и да се обърнем решително към ефективната данъчна политика. По-богат ли си, плащай повече, за по-бедните – хляб, лекарства и книги без ДДС. Защото от тези три неща богатите посягат повече към второто – хапчетата, и то предимно за повдигане на самочувствието или нещо от този род!
Кольо ЗЛАТАНСКИ