Повече публични инвестиции в бюджета за 2009-а

инфраструктура, социални разходи, образование и здравеопазване предвижда законопроектът за Държавния бюджет за 2009 г., който парламентът обсъжда на първо четене.
Законопроектът беше представен от министъра на финансите Пламен Орешарски. В залата присъстват министър-председателят Сергей Станишев иминистри от кабинета. Основните инструменти, заложени в проектобюджета, за ограничаване на отражението на световната финансова криза върху икономиката на страната са поддържане на консолидираните разходи/без вноската в общия бюджет на ЕС/ до 40 на сто от БВП, както и на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3 на сто от БВП. Прогнозираният икономически растеж е 4,7 процента. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са 5,3 млрд. евро. Предвидената инфлация в края на годината е 5,4 процента, а средната за периода – 6,7 на сто. Очакваните приходи през 2009 г. са 32 556,3 млн. лв. – с 19,7 на сто повече от приходите през 2008-ма. Разходите по консолидираната фискална програма са 29 430,2 млн. лв. Те нарастват с 19,1 на сто спрямо 2008 г. Бюджет 2009 предвижда по-висок размер и на разходите за образование и здравеопазване. По консолидираната фискална програма за образование те са 2981,4 млн. лв. – с 14,3 процента повече спрямо тази година. Очакваните резултати в сферата на средното образование са свързани с утвърждаването на системата на делегираните бюджети, засилването на фокуса върху резултатитев средното образование и увеличаването на стимулите за ефективно преструктуриране на разходите с цел да се създадат предпоставки за изпреварващо нарастване на възнагражденията на преподавателите. Усилията във висшето образование са насочени към разширяването на достъпа и стимулирането на конкуренцията и насърчаването на научната дейност във висшите училища. Разходите за здравеопазване са 3077,2 млн. лв. и бележат ръст 18,1 на сто спрямо 2008 г. През 2009-а продължава тенденцията от последните години за нарастване на относителния дял на капиталовите разходи, което е свързано със започналите инфраструктурни проекти. Предвидените вбюджета капиталови разходи са около 5,2 млрд. лв. – ръст 20,9 на сто спрямо тази година. Освен това се предвижда осъществяването на допълнителна инвестиционна програма със средства от предвидения резерв за публични инвестиции в размер до 400 млн. лв. Субсидиите, които включват и средствата от ЕС под формата на помощи, ще достигнат 1828,8 млн. лв. В проектобюджета са заложени пакет от мерки, целящи стимулиранена икономиката и поддържане на инвестиционна активност, както иредица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. Държавата ще предложи създаването на държавна компания за изграждане на бизнеспаркове. Целта е да се гарантират условия запривличане на високопродуктивни инвестиции и за по-благоприятна бизнес среда. Предвижда се възможност за осигуряване на достъп до кредитен ресурс на малкия и средния бизнес чрез увеличаване на капитала на „Българска банка за развитие“ АД. За осигуряване на по-добри условия за общините за подготовка и изпълнение на проекти, финансирани от европейските фондове, ще бъде увеличен капиталът на Фонд ФЛАГ с до 50 млн. лв. За стимулиране и подобряване на ефективността на научната и развойната дейност ще бъде създаден фонд „Научни изследвания и иновации“. Той ще бъде учреден въз основа на съществуващите Национален иновационен фонд и „Научни изследвания“. Предвижда сеувеличаване на финансовите ресурси с 50 процента в сравнение с разполагаемите през 2008 г. За подобряване на експортните възможности на българския бизнес ще бъде увеличен кредитният лимит на Българската агенция за експортно застраховане. Предвидени са и редица мерки за поддържане на благоприятни бизнес условия, за привличане на инвестиции и за задържане на чуждестранните инвеститори, които са свързани с по-доброто административно обслужване на бизнеса. Предвидени са и мерки за стимулиране на търсенето на работа, заразкриването на нови работни места и за усъвършенстването на социалните мрежи. Данъчно-осигурителната политика в Бюджет 2009 е ориентирана към стимулиране на икономическата активност и изсветляване на икономиката. Промените в осигурителното законодателство са насочени към излизане на заетите лица и на техните доходи извън сивата икономика, както и към увеличаване на реалния разполагаем доход на домакинствата. По-ниската социално-осигурителна тежест води до понижаване на разходите на работодателите и съответно -до повишаване на инвестиционната активност и на търсенето на работна сила. През 2009 г. не се предвижда промяна на политиката в областта на прякото данъчно облагане, като се очаква ниската данъчна тежест върху доходите на физическите лица и върху печалбите на фирмите да продължи да влияе благоприятно върху развитието на икономиката. Основните промени в осигурителната политика са свързани с увеличаване на размера на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 процента и с новия размер и с новото разпределение на осигурителната тежест за фонд „Пенсии“. От 1 януари 2009 г. държавата ще се включи като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд „Пенсии“ по схемата 8:10:12, при която работникът участва с 8 процента, работодателят с 10 процента, а държавата с 12 процента. При сега действащата осигурителна тежест за фонд „Пенсии“ се отделят 22 процентни пункта, разпределени в съотношение 60:40 между работодател и работник. При новата система съвкупно работник и работодател ще плащат 18 процентни пункта, което означава, че се намалява осигуровката с 4 процентни пункта. Два от тези процентни пункта ще компенсират увеличаването на здравноосигурителната вноска. Нетният ефект ще бъде намаляване на осигурителната тежест с 2 процентни пункта за работодателя. Размерът на максималния месечен осигурителен доход се запазва. Както и през 2008-ма той ще бъде 2000 лв. Минималният ще бъде увеличен от 240 лв. на 260 лв. Минималната работна заплата ще се увеличи от 220 лв. на 240 лв.Бюджетните заплати ще бъдат повишени с 10 на сто от 1 юли. През 2009 г. пенсиите ще бъдат увеличени на две стъпки – от 1 април и от 1 юли. Общо за годината те ще нараснат с около 20 процента.Повишението на пенсиите от 1 април ще бъде на база на извършеното осъвременяване от 1 юли 2008 г. с 10,35 на сто и на преизчислението от 1 октомври т. г. на всички пенсии за трудова дейност.От 1 април пенсиите ще бъдат преизчислени чрез увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формулаот 1 на 1,1 на сто. Максималният размер на пенсията от 1 април 2009 г. ще се повиши от 490 лв. на 700 лв. Минималната пенсия заосигурителен стаж и възраст от 1 април 2009 г. ще нарасне от 113,49 лв. на 124,84 лв. Социалната пенсия за старост ще бъде повишена от 84,12 лв. на 92,53 лв. От 1 юли 2009 г. предвиденото увеличение на пенсиите е 9,7 на сто. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли ще нарасне от 124,84 лв. на 136,95 лв., а социалната – от 92,53 лв. на 101,51 лв. През 2009 г. детските надбавки ще бъдат 35 лв. в момента те са 25 лв. Повишава се и изискваният максимален средномесечен доход на член от семейството – от 300 лв. на 350 лв. Министърът на финансите Пламен Орешарски посочи, че сме изправени пред най-голямото предизвикателство – да минимализираме негативните ефекти от глобалната финансова криза.Той отбеляза, че отново се коментира в негативен план положителното салдо. По думите му при силно влошена икономическасреда тези критики са самоцелни.Орешарски подчерта, че в проектобюджета са предвидени редица мерки за компенсиране на кризата, като насърчаване на експорта, облекчаване на бизнес климата. По думите му бюджетът не може да неутрализира всички негативни ефекти. Не можем да заявим на лекарите и учителите да изчакат, докато неутрализираме ефектите от кризата, и тогава да изплащаме заплати, коментира Орешарски.Той посочи, че в проектобюджета се следват политики, насочени към насърчаване на икономическия растеж и към повишаване на степента на социалната отговорност, запазва се и през следващата година ниската данъчно-осигурителна тежест. Предвиждаме ръст над 1 млрд. лв. на инвестициите, а при определени условия – над 2 млрд. повече от 2008 г., посочи Орешарски. инфраструктура, социални разходи, образование и здравеопазване предвижда законопроектът за Държавния бюджет за 2009 г., който парламентът обсъжда на първо четене.
Законопроектът беше представен от министъра на финансите Пламен Орешарски. В залата присъстват министър-председателят Сергей Станишев иминистри от кабинета. Основните инструменти, заложени в проектобюджета, за ограничаване на отражението на световната финансова криза върху икономиката на страната са поддържане на консолидираните разход и/без вноската в общия бюджет на ЕС/ до 40 на сто от БВП, както и на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3 на сто от БВП. Прогнозираният икономически растеж е 4,7 процента. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са 5,3 млрд. евро. Предвидената инфлация в края на годината е 5,4 процента, а средната за периода – 6,7 на сто. Очакваните приходи през 2009 г. са 32 556,3 млн. лв. – с 19,7 на сто повече от приходите през 2008-ма. Разходите по консолидираната фискална програма са 29 430,2 млн. лв. Те нарастват с 19,1 на сто спрямо 2008 г. Бюджет 2009 предвижда по-висок размер и на разходите за образование и здравеопазване. По консолидираната фискална програма за образование те са 2981,4 млн. лв. – с 14,3 процента повече спрямо тази година. Очакваните резултати в сферата на средното образование са свързани с утвърждаването на системата на делегираните бюджети, засилването на фокуса върху резултатитев средното образование и увеличаването на стимулите за ефективно преструктуриране на разходите с цел да се създадат предпоставки за изпреварващо нарастване на възнагражденията на преподавателите. Усилията във висшето образование са насочени към разширяването на достъпа и стимулирането на конкуренцията и насърчаването на научната дейност във висшите училища. Разходите за здравеопазване са 3077,2 млн. лв. и бележат ръст 18,1 на сто спрямо 2008 г. През 2009-а продължава тенденцията от последните години за нарастване на относителния дял на капиталовите разходи, което е свързано със започналите инфраструктурни проекти. Предвидените вбюджета капиталови разходи са около 5,2 млрд. лв. – ръст 20,9 на сто спрямо тази година. Освен това се предвижда осъществяването на допълнителна инвестиционна програма със средства от предвидения резерв за публични инвестиции в размер до 400 млн. лв. Субсидиите, които включват и средствата от ЕС под формата на помощи, ще достигнат 1828,8 млн. лв. В проектобюджета са заложени пакет от мерки, целящи стимулиранена икономиката и поддържане на инвестиционна активност, както иредица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. Държавата ще предложи създаването на държавна компания за изграждане на бизнеспаркове. Целта е да се гарантират условия запривличане на високопродуктивни инвестиции и за по-благоприятнабизнес среда. Предвижда се възможност за осигуряване на достъп до кредитен ресурс на малкия и средния бизнес чрез увеличаване на капитала на „Българска банка за развитие“ АД. За осигуряване на по-добри условия за общините за подготовка и изпълнение на проекти, финансирани от европейските фондове, ще бъде увеличен капиталът на Фонд ФЛАГ с до 50 млн. лв. За стимулиране и подобряване на ефективността на научната и развойната дейност ще бъде създаден фонд „Научни изследвания и иновации“. Той ще бъде учреден въз основа на съществуващите Национален иновационен фонд и „Научни изследвания“. Предвижда сеувеличаване на финансовите ресурси с 50 процента в сравнение с разполагаемите през 2008 г. За подобряване на експортните възможности на българския бизнес ще бъде увеличен кредитният лимит на Българската агенция за експортно застраховане. Предвидени са и редица мерки за поддържане на благоприятни бизнес условия, за привличане на инвестиции и за задържане на чуждестранните инвеститори, които са свързани с по-доброто административно обслужване на бизнеса. Предвидени са и мерки за стимулиране на търсенето на работа, заразкриването на нови работни места и за усъвършенстването на социалните мрежи. Данъчно-осигурителната политика в Бюджет 2009 е ориентирана къмстимулиране на икономическата активност и изсветляване на икономиката. Промените в осигурителното законодателство са насочени към излизане на заетите лица и на техните доходи извън сивата икономика, както и към увеличаване на реалния разполагаем доход на домакинствата. По-ниската социално-осигурителна тежестводи до понижаване на разходите на работодателите и съответно -до повишаване на инвестиционната активност и на търсенето на работна сила. През 2009 г. не се предвижда промяна на политиката в областта на прякото данъчно облагане, като се очаква ниската данъчна тежест върху доходите на физическите лица и върху печалбите на фирмите да продължи да влияе благоприятно върху развитието на икономиката. Основните промени в осигурителната политика са свързани с увеличаване на размера на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 процента и с новия размер и с новото разпределение на осигурителната тежест за фонд „Пенсии“. От 1 януари 2009 г. държавата ще се включи като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд „Пенсии“ по схемата 8:10:12, при която работникът участва с 8 процента, работодателят с 10 процента, а държавата с 12 процента. При сега действащата осигурителна тежест за фонд „Пенсии“ се отделят 22 процентни пункта, разпределени в съотношение 60:40 между работодател и работник. При новата система съвкупно работник и работодател ще плащат 18 процентни пункта, което означава, че се намалява осигуровката с 4 процентни пункта. Два от тези процентни пункта ще компенсират увеличаването на здравноосигурителната вноска. Нетният ефект ще бъде намаляване на осигурителната тежест с 2 процентни пункта за работодателя. Размерът на максималния месечен осигурителен доход се запазва. Както и през 2008-ма той ще бъде 2000 лв. Минималният ще бъде увеличен от 240 лв. на 260 лв. Минималната работна заплата ще се увеличи от 220 лв. на 240 лв.Бюджетните заплати ще бъдат повишени с 10 на сто от 1 юли. През 2009 г. пенсиите ще бъдат увеличени на две стъпки – от 1 април и от 1 юли. Общо за годината те ще нараснат с около 20 процента.Повишението на пенсиите от 1 април ще бъде на база на извършеното осъвременяване от 1 юли 2008 г. с 10,35 на сто и на преизчислението от 1 октомври т. г. на всички пенсии за трудова дейност.От 1 април пенсиите ще бъдат преизчислени чрез увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формулаот 1 на 1,1 на сто. Максималният размер на пенсията от 1 април 2009 г. ще се повиши от 490 лв. на 700 лв. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2009 г. ще нарасне от 113,49 лв. на 124,84 лв. Социалната пенсия за старост ще бъде повишена от 84,12 лв. на 92,53 лв. От 1 юли 2009 г. предвиденото увеличение на пенсиите е 9,7 на сто. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли ще нарасне от 124,84 лв. на 136,95 лв., а социалната – от 92,53 лв. на 101,51 лв. През 2009 г. детските надбавки ще бъдат 35 лв. в момента те са 25 лв. Повишава се и изискваният максимален средномесечен доход на член от семейството – от 300 лв. на 350 лв. Министърът на финансите Пламен Орешарски посочи, че сме изправени пред най-голямото предизвикателство – да минимализираме негативните ефекти от глобалната финансова криза.Той отбеляза, че отново се коментира в негативен план положителното салдо. По думите му при силно влошена икономическасреда тези критики са самоцелни.Орешарски подчерта, че в проектобюджета са предвидени редица мерки за компенсиране на кризата, като насърчаване на експорта, облекчаване на бизнес климата. По думите му бюджетът не може да неутрализира всички негативни ефекти. Не можем да заявим на лекарите и учителите да изчакат, докато неутрализираме ефектите от кризата, и тогава да изплащаме заплати, коментира Орешарски.Той посочи, че в проектобюджета се следват политики, насочени към насърчаване на икономическия растеж и към повишаване на степента на социалната отговорност, запазва се и през следващатагодина ниската данъчно-осигурителна тежест. Предвиждаме ръст над 1 млрд. лв. на инвестициите, а при определени условия – над 2 млрд. повече от 2008 г., посочи Орешарски.