Покупките на злато от централните банки може да сигнализират за продажба

Bloomberg

Някои от най-големите купувачи на злато може би изпращат най-силния сигнал металът да бъде продаван, ако опитът от миналото е индикатор за бъдещото развитие.
Централните банки, които притежават около 18% от всичкото злато, добивано в историята, разширяват резервите си за пръв път от поколение насам, след като 9-годишният бичи пазар вдигна рекордно цените. Банките ще закупят 13,8 млн. тройунции (429 метрични тона) тази година на стойност $15,5 млрд. в рамките на първото нетно увеличение на резервите от 1988 г. насам. Това сочат изчисленията на нюйоркската компания за анализи CPM Group. През 1988 г. златото пада с 15% и му трябват 15 години, за да започне пак да се търгува на същата цена, тъй като централните банки – от швейцарската до британската – редуцират запасите си.
В момента Индия, Китай и Русия засилват резервите си, тъй като ценният метал е близо до най-дългия си победен ход поне от 1948 г. Инвеститорите на фондове, търгувани на борсата, пък трупат запас, за да се конкурират с големите централни банки. Clive Capital LLC, управител на най-големия хедж фонд, инвестиращ в суровини, постигна миналия месец най-добра възвращаемост от май насам заради скока на ценните метали.
„Късно е вече да се купува злато – заяви Питър Морици, професор по бизнес в Университета на Мериленд в Колидж Парк и бивш икономически съветник към правителството на САЩ. – Централните банки не се славят с инвестиционна прозорливост. Сегашното развитие по-скоро отразява липсата на доверие в американската икономика и задържалия се твърде дълго имидж на долара като хранилище на стойност.“
Държавите увеличават запасите си и през 1980 г., когато златото достига връх от $850 за тройунция по данни на Световния съвет по златото в Лондон. Рекордът е счупен 28 години по-късно.

20-годишно дъно

Страните са продали нетно 4880 тона от 1999 г. насам, когато цените падат до 20-годишно дъно от $251,95 за тройунция според изчисления на лондонския анализатор GFMS Ltd. Цените започнаха да се възстановяват през 2001 г., като достигнаха рекордните $1226,56 на 3 декември, а в сряда в 14 ч. златото се търгуваше за $1124,44 в Сингапур.
Тазгодишният срив от 5,4% в Щатския доларов индекс, който измерва долара спрямо кошница от 6 основни валути, окуражи интереса към кюлчетата. Макар златото и доларът по традиция да са хранилища на стойността по време на икономически стрес, американската валута вече не прилича особено на убежище, след като Фед разшири над два пъти баланса си до $2,19 трлн. за 15 месеца.
Делът на щатския долар в глобалните валутни резерви е паднал до 10-годишно дъно от 62,8% през второто тримесечие, съобщиха на 30 септември от МВФ.
Индия е закупила 200 тона от МВФ през октомври, съобщиха от вашингтонския кредитор. Това е най-голямата покупка от една централна банка за толкова кратък период от поне 30 години насам, посочва Тимъти Грийн, автор на „Епохите на златото”.
Банк России, централната банка на Русия, съобщи, че се е сдобила с около 15,5 тона злато през октомври. Миналия месец Bank of Mauritius е закупила 2 тона, а тази на Шри Ланка 10 тона от МВФ. Това са част от онези 403,3 тона планирани продажби с цел набиране на средства и отпускане на заеми при по-ниски лихви за развиващите се нации.
„Златото е добра опора и обезпечение в тези несигурни обстоятелства“, заяви управителят на Централната банка на Шри Ланка Нивард Кабраал в интервю от 26 ноември в Сингапур.
Тази година златото е скочило с 27%, изчислено в долари и юани, 31% в рубли и 22% в евро, тъй като инвеститорите търсят как да разнообразят резервите си заради най-тежката глобална рецесия от Втората световна война насам. Правителствата са похарчили поне $12 трлн.. за да извадят икономиките си от кризата.
Казахстан, Венецуела и Филипините също ще подсилят златните си резерви тази година в първите годишни нетни покупки от страна на централни банки, откакто Тайван купи злато, за да разнообрази доларовия си резерв през 1988 г., твърди Джеф Крисчън, управляващ директор на CPM.

Управление на риска

Покупките са „част от управлението на риска чрез разнообразяване на резервите“, писа на 8 декември зам.-управителят на Филипинската централна банка Дива Гинигундо. И добави: „Тъй като доларът е слаб, те си мислят, че най-доброто решение е златото.”
Резервите на Китай са се увеличили със 76% от 2003 г. насам до 1054 тона, съобщи през април агенция Синхуа, като се позовава на Ху Сяолян, началник на Държавната администрация за чуждестранната валута. На народа може да не му се струва „много необходимо“ да продължава да купува злато за над $1000 за унция, каза на 5 ноември Чжан Юйян, икономист към Китайската академия за обществени науки.
„В златото има някаква илюзия”, коментира в интервю от 7 декември Лий Юнг -бак, началник на департамента по управление на резерва към Bank of Korea. Южна Корея държи 14,4 тона злато, което я нарежда на 56-о място в света след Нигерия и Беларус. „Следваме общата тенденция. Златото не е тенденцията“, каза Лий.
Правителствата, начело с тези на САЩ, Германия, Италия и Франция, държат общо 29 600 тона по данни на Световния съвет по златото. Резервите са се увеличили от 700 тона през 1870 г. до 38 000 тона през 60-те години.
Швейцария промени конституцията си, за да разреши продажби на злато в размер на 1300 тона, а Великобритания започна продажбата на около 400 тона през 1999 г. 1300-те тона на Швейцария струват около $47 млрд. днес в сравнение с близо $12 млрд. през 1999 г.
Великобритания избра да продаде златото си – пакет, голям почти колкото две лондонски таксита, на 17 аукциона, приключили през март 2002 г., и да инвестира печалбата в долари, евро и йени. Най-високата цена, която получи, бе $296,50 за унция на последния търг. Това е със 74% по-малко, отколкото би измъкнала днес.
Продажбите оказват такъв натиск върху пазара, че 14 европейски централни банки и ЕЦБ са се споразумели да ограничат продажбите до 400 тона годишно през септември 1999 г. Договореният обем е бил разширен до 500 тона годишно през 2004 г., а тази година ограничението отново слезе до 400 тона.
„Ако не бе споразумението на централните банки, златото щеше да стигне $200“, твърди Филип Клапвик, изпълнителен директор на GFMS.