Политика срещу икономика в еврозоната
Ройтерс
В средата на 90-те години, по времето, когато в Европейския съюз вече сериозно се работеше по проекта за еврозоната, един британски анализатор, работещ за американска банка, се обади в бюрото на Ройтерс в Брюксел.
Базираният в Лондон специалист по валутните пазари сподели, че европейските лидери са предприели серия от много конкретни стъпки към създаването на обща валута. И запита с тревога: „Това няма да стане реалност, нали?“
Този скептицизъм очертава разделението, което съществуваше още тогава, между политиците от континента, които сериозно работеха за създаването на паневропейска валута, и много финансисти, които не вярваха, че подобен феномен може да е успешен в икономически план.
В момента скептиците имат всички основания да натякват „нали ви казвахме“, докато наблюдават как по-слабите и силно задлъжнели евродържави се огъват под ударите на пазарните сили в невъзможност да девалвират валутата си, за да се измъкнат от дълговия капан или да подобрят изоставащата си конкурентоспособност.
Гърция и Ирландия вече бяха принудени да потърсят спасение, за да продължат да покриват плащанията по дълговете си, след като пазарите успяха да ги убедят, че нещата не могат да продължават по този начин. А през новата година се задават нови пазарни трусове.
Междувременно еврофилите са непреклонни, че на политическата сцена всичко е прекрасно и че ако оставим настрана бавното придвижване на ЕС, когато все пак настъпи критичният момент, Европейската централна банка и големите еврочленки като Германия разполагат с необходимите средства и желание за решаване на проблемите.
Противоречивите мнения бяха добре обобщени наскоро от Пърсивал Стениън от базирания в Лондон Baring Asset Management и Холгер Шмайдинг, главен икономист на германската частна банка Berenberg.
Стениън: „Смятаме, че има голяма вероятност еврозоната да се разпадне. Шансовете за провал на еврото са много високи.“
Шмайдинг: „Извън еврозоната политическата воля за запазване целостта на валутното обединение се оценява като изключително слаба. Тук става дума за бъдещето на интегрираните структури.“
Кръгово преследване
Противоборствата между икономиката и политиката напомнят за кризата на Обменно-валутния механизъм (ERM) през 1993 г., когато пазарите притиснаха до ръба европейските валути и ги изпратиха отвъд тесните търговски обръчи, създадени преди еврото.
Тогава станахме свидетели на сериозни трусове с висока цена и много инвеститори направиха луди пари, залагайки на правилната страна в търговията. В крайна сметка всичко приключи с политически дрънканици, които разшириха търговските обръчи до граници, които обезсмислиха съществуването им.
Сега пазарите се готвят за нещо подобно, като изоставят Гърция, Ирландия, а вероятно Португалия, Испания и доста други страни. Фактът, че бедствената ситуация е до известна степен предопределена, бе ясно показан миналата седмица от Moody’s Investor Service.
Рейтинговата агенция постави португалските облигации под наблюдение с опция за понижаване на статута, а сред посочените основания е съмнителният достъп на страната до средства от капиталовите пазари при поносима лихва.
„Платежоспособността на Португалия не е поставена под въпрос“, допълва в същото време Moody’s.
С това на практика бе заявено, че страната е сравнително стабилна, но има някои проблеми – като например факта, че финансовите пазари я третират, сякаш не е стабилна.
Вилям де Файлдер, главен инвестиционен директор на френската BNP Paribas Investment Partners, разгледа този феномен в блога си, наричайки го „индивидуална разумност срещу колективна ирационалност“.
Повечето правителства и власти правят необходимото да преодолеят проблемите на еврозоната (програми за икономии и прочие), но това отнема време, а пазарите са печално известни с краткосрочната си нагласа и апетита за кризи.
„Все едно пожар да избухне в пълна с хора стая и много от тях да бъдат прегазени до смърт, защото някой е казал, че ще настъпи паника, ако се прекатурят запалените свещи“, пише той.
Германия зове
Както и при кризата с ERM, всеобщото убеждение, особено в самата еврозона, е, че властите ще действат в някакъв момент, за да укрепят задлъжнелите страни по начин, който ще направи по-нататъшното оказване на натиск твърде рисково за пазарите.
Достатъчно е само да се запитате дали някой (било Германия или Гърция) би имал полза от напускането на паричното обединение.
Първата ще изгуби преимуществото да дели една валута с основните си търговски партньори, а втората ще се раздели и с малкото дисциплина, която й налага членството в еврозоната, и това ще я прати обратно в небитието на категорията „нововъзникващи пазари“.
Има известни различия между времето на ERM и сегашното, които могат да отслабят довода, че политическите съображения ще надделеят над икономическия скептицизъм.
Двигателите зад европейската интеграция не са това, което бяха. Най-малкото германският канцлер Ангела Меркел не работи със същото усърдие за изграждането на единна Европа, както предшественика й от 90-те години Хелмут Кол.
Дори бе подхвърлено, че Германия е по-заинтригувана от икономически процъфтяващия Китай, отколкото от Стария континент.
За страната бе тежко да слее силната си германска марка с не толкова стабилните валути на останалите членки, но тази жертва може да се окаже нищожна пред потенциалните й разходи да спаси еврозоната по начина, по който го направи с Източна Германия.
Преобладаващото мнение е, че когато ножът опре до кокала, германският народ няма да пожелае да избави недисциплинираните нации в обединението.
Много от онези, които вярват в предстояща намеса по политически причини, признават, че мотивацията е намаляла. Въпреки това твърдят, че Германия и други водещи сили от еврозоната няма да допуснат провал на проекта.