Препродават БТК с $1 млрд. печалба
Европа ни слага предпазна клауза заради уволненията в телекома, казва проф. Кръстьо Петков
Владимир Йончев
– Г-н Петков, преди време „Стандарт“ публикува скандални разкази на служители на БТК, които са изгонени или принудени да напуснат. Има ли някакъв шанс да се защитят правата им?
– Доскоро смятах, че може да се намери законово европейско решение. Но събитията през последните седмици ме опровергават. Към освободените досега над 13 хил. души ще се прибавят нови 2 хиляди. Ръководството на БТК бърза да приключи с това, което нарича преструктуриране на корпорацията и персонала, и да предостави на новия собственик разчистен терен. За да стане това, сегашните ръководители на БТК отказаха да подпишат нов колективен трудов договор.
– Как така отказват, не са ли длъжни да подпишат?
– Има действащ Кодекс на труда, синдикати и традиция в социалното партньорство. Отказът да се подготви нов колективен трудов договор е нарушение на правилата и на българското трудово законодателство. Да не говорим, че се нарушава една установена корпоративна практика на големите компании, които идват да инвестират в България. „Вива Венчърс“ се води за компания, която би трябвало да прилага американските корпоративни правила, но, изглежда, не е готова или просто е желае да прави това в България.
– Вие казвате да се разчисти теренът за новия собственик. А досега няма официално съобщение, че БТК ще бъде препродадена.
– Публична тайна е, че новият собственик е Тор Бьорголфсон и се чака само да мине фиксираният в приватизационния договор срок, за да влезе във владение. Той изтича в средата на 2007 г.
– Имате ли представа за цената на това прехвърляне?
– Това очевидно е тайна, но пазарната цена на БТК в момента е 5-7 пъти по-голяма от продажната. Всички помним, че продажбата на акции през борсата доведе до стойности, които бяха неколкократно над мизерните 230 млн. евро, които платиха сегашните собственици. Така че препродажбата ще им осигури печалба в размер на 800 млн. до 1 млрд. долара.
– Защо цената е толкова по-висока? Защото „Вива Венчърс“ я купи евтино или защото я е управлявала добре?
– Цялата работа е доста по-дълбока. Приватизационният договор е правен в ущърб на българската държава. Но той е само инструмент за някои по-съществени стъпки, които са направени при мълчаливото съгласие на българското правителство. Освен ниската цена на БТК на новите собственици се дава възможност да ползват дивиденти от предишните години. С това те са си върнали обратно между една трета до половината от платената сума. Второ – получават при крайно благоприятни условия лицензи за третия мобилен оператор и новото поколение информационни технологии. С това
–––––––––––––––––––––––––––
купувачите излизат на нула
–––––––––––––––––––––––––––
Оттам насетне всичко е печалба. Досега не ми е известно да са инвестирали тези стотици милиони, които се очакваше да бъдат вложени в компанията.
– Това не е ли тяхно задължение?
– Това е тяхно задължение, но няма кой да следи дали го изпълняват – нито от агенцията за следприватизационен контрол, нито от държавата. А в същото време започва разпродажба на имотите на компанията.
– Легенди се носят за тези имоти. Бихте ли обяснили за какво става въпрос.
– Става въпрос за една огромна почивна база в най-привлекателните кътчета на България. Второ – сградите, в това число и централната сграда на БТК, вече не трябват на новите собственици. Доколкото знам, сделките за тяхната продажба вече са пред финализиране. Предлагам ви да проверите кой ще се настани в сградата срещу грандхотел „София“ и тогава ще се разбере как чрез първичната приватизация могат да се печелят много повече пари. Най-скандалното във всичко е, че българската държава единствена в Европа дава на частните собственици радиотелевизионните станции. С това поставя в зависимост националната си телевизия и радио и ограничава контрола и достъпа си до 51 обекта със секретен характер. За това вече е алармиран президентът. Има и специален доклад на Министерството на отбраната.
– Говори се, че „Вива Венчърс“ няма желание да притежава радиотелевизионните станции и затова не инвестира в тях. Затова повечето от тях могат да спрат всеки момент.
– Те вече спират. В някои райони по месец-два няма телевизионен сигнал. Но този проблем засяга правителството и държавата като цяло.
–––––––––––––––––––––––––––
Някой е сглупил или нарочно е продал
–––––––––––––––––––––––––––
това парче. Сега изходът е държавата да направи частична реприватизация и да си върне тези обекти.
– Това значи ли, че трябва да плати за тях?
– Най-добре е да не плаща, защото и без това вече е била ощетена. Трябва да има анекс към договора и да се договори с новия собственик – щом не му трябват – да ги върне.
– Има ли някакви индикации дали на Тор Бьорголфсон му трябват радиотелевизионните станции?
– В бизнеса има едно правило: кьорав карти не играе. След като българската държава е била толкова безотговорна и некомпетентна, който и да е, не само Бьорголфсон, може да каже: почваме да се договаряме наново, това е наша свещена собственост. Единственият начин е да се оспори сделката.
– Но на Запад не обичат думата национализация.
– В пазарните икономики рядко се говори за реприватизация, но има случаи, в които неизгодни сделки се преразглеждат и се сключват нови договори. Разбирам, че ако се посегне на тази сделка, бившият премиер ще заплаши, че излиза от коалицията. Но няма нищо по-високо от интереса на българската държава. Другата страна на тази сделка е, че в преговорите с ЕС в сектора телекомуникации сме приели ангажименти, които трябва да изпълним. И в случая с БТК държавата не е съвсем прецизна. Доказателство за това е фактът, че на бюрата на премиера и на министъра на социалната политика стои едно остро писмо на Федерацията на работещите в телекомуникациите и Европейската конфедерация на профсъюзите. В него се обръща внимание върху пасивната позиция на българското правителство при масовите уволнения. И се заявява категорично, че ако не се предприемат действия по поетите ангажименти, синдикалните организации ще интервенират пред ЕК.
– Какво ще рече „ще интервенират“?
– Най-вероятно ще дадат становище за налагане на допълнителни клаузи. Европейските синдикати не са против приемането на България, но ще бъдат принципни при отстояване правата на работниците. В телекомуникациите няма никаква обективна причина страната ни да е неизправна, но вече на няколко пъти тя е. Още като се започне от самата сделка – оказан е недопустим натиск върху Комисията за защита на конкуренцията в полза на новите собственици на БТК и във вреда на „М-Тел“ и „ГлоБул“. И това е станало с личното знание на премиера Симеон Сакскобургготски.
– Кой е оказвал този натиск?
– Достатъчно високопоставено лице от правителството. Европа вече ни е обръщала внимание, че са елиминирани „Сименс“ и „Ериксон“
–––––––––––––––––––––––––––
в интерес на китайски фирми
–––––––––––––––––––––––––––
Сега идва третото напомняне – че корпоративната практика, която се прилага в БТК, не е европейска.
– Преди сделката се говореше, че от БТК ще бъдат съкратени 6 хил. души. Как станаха 13 хиляди?
– Когато бях в парламента и водехме дебат, казах на тогавашния вицепремиер Николай Василев, че 9 хил. съкратени са твърде много за 24-хилядно предприятие, каквото беше БТК. Той ми отговори, че съкратените няма да са повече от 6500. След това се оказа, че зад гърба на синдикатите е започнало съкращение на 5000 души. Целта е в телекома да останат не повече от 8500 души. В БТК съществува и дискриминация при заплащането. Има чужди служители, които получават заплата от 20 хил. евро нагоре. Те не донасят никакво ноу-хау, работят както българските, даже по-зле. Но само защото са чужденци, получават 10-15 пъти повече. Затова обмислям да запитам комисията по дискриминация на какво основание се прилагат такива схеми на заплащане.