Прехвърлянето на отговорност от правителството към централните банки е стигнало твърде далеч

Финансовите проблеми на правителствата могат да окажат все по-голямо влияние върху решенията на централните банки и това ще измести фокуса от основната им цел – стабилизирането на цените. Това каза президентът на Германската централна банка – Бундесбанк – Йенс Вайдман в понеделник, цитиран от The Wall Street Journal.

Откакто световната финансова криза започна преди 5 години, централните банки предприемат драстични мерки за да спасят икономиките и пазарите си. ЕЦБ, Федералният резерв и Японската централна банка поддържат почти нулеви лихви и купуват държавни облигации и частни активи, въпреки че европейската институция не е толкова агресивна в подхода си, колкото останалите централни банки.

Прехвърлянето на отговорност от правителството към централните банки е стигнало твърде далеч, отбелязва Вайдман. „На банкерите не им стигат ръцете едновременно да осигурят стабилност на цените, ниска безработица, да упражняват надзор над търговските банки, да се справят с държавния дълг и счетоводните проблеми, и да управляват валутните курсове“.

Думите на президента на Бундесбанк следва да покажат несъгласието му с евентуални по-драстични мерки от страна на ЕЦБ за стимулиране на европейската икономика, като допълнително купуване на държавни облигации или поддържане на по-ниски лихви, отколкото инфлацията предполага. Той се противопостави на решението на банката да започне отворена програма за купуване на облигации миналата година, като тя все още не е влязла в ход. Доводите му бяха, че така ще се размият границите между монетарната и фискалната политика.

Йенс Вайдман е само един от 23-мата членове на Управителния съвет на ЕЦБ, но въпреки това думата му има значително влияние, особено в Германия. Германската централна банка е считана за една от най-надеждните институции, ръководила следвоенния икономически подем на Германия чрез консервативна и антиинфлационна политика.

Според Вайдман са нужни още мерки, за да бъде прекъснат този „порочен кръг“ между правителствата и централните банки. Трябва да бъде претеглян рискът при закупуването на държавни облигации от вторите, тъй като те вече са, в по-голямата си част, големи собственици на държавни ценни книжа на еврозоната.

„Вместо да сливаме монетарната с фискалната и финансовата политика, ние трябва да издигнем прегради между правителствата и банките“. Новото тяло за надзор над банките на ЕЦБ, което ще започне работа в края на следващата година, трябва да бъде строго разграничено от управителния корпус, който определя лихвите, добави той. „Ако това не бъде направено, съществуването на самостоятелна институция за надзор ще бъде наложително“.