Про­мен­ли­ва, нес­та­бил­на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да –вън­ш­ни и вът­реш­ни из­точ­ни­ци – I част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

В са­ма­та при­ро­да на бан­ка­та ка­то пос­ред­ник меж­ду раз­по­ла­га­щи­те със сво­бод­ни па­рич­ни сред­с­т­ва и нуж­да­е­щи­те се от тях е за­ло­же­на ней­на­та уязвимост при рез­ки из­ме­не­ния в па­зар­на­та це­на на ак­ти­вите и па­си­вите й. Ка­то пра­ви­ло, по-го­ля­ма­та част от бан­ко­ви­те кре­ди­ти се ре­фи­нан­си­рат с краткос­роч­ни де­по­зи­ти на ней­ни­те кли­ен­ти (час­т­ни, кор­по­ра­тив­ни и институци­о­нал­ни) и с взе­ма­ния на меж­ду­бан­ко­вия пари­чен па­зар (национален и меж­ду­на­ро­ден). Раз­ме­рът на собствените сред­с­т­ва за рефинанси­ра­не на бан­ко­ви­те ак­ти­ви е сравни­тел­но ни­сък. За­то­ва вся­ка ряз­ка про­мя­на в па­зар­на­та це­на на ак­ти­ви­те и па­си­ви­те на бан­ка­та, ко­я­то не мо­же да се компен­си­ра с ней­ни­те соб­с­т­ве­ни сред­с­т­ва, се прев­ръ­ща в екзистенциален проб­лем за нея.

На пър­во мяс­то сред вън­ш­ни­те из­точ­ни­ци на про­мен­ли­ва, нестабилна мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да са рез­ки­те из­ме­не­ния в ус­ло­ви­я­та на вън­ш­на­та тър­го­вия. Caprio и Daniela Klingebiel по­соч­ват в сво­е­то изс­лед­ва­не, че в три четвър­ти от раз­ви­ва­щи­те се стра­ни бан­ко­ви­те кри­зи са нас­тъ­пи­ли след ряз­ко спа­да­не на обе­ма на из­но­са и изменение на съ­от­но­ше­ни­е­то на це­ни­те на експор­ти­ра­ни­те и импортира­ни­те сто­ки, на „terms of trade”.[1] Раз­пус­ка­не­то на СИВ, отпада­не­то на сис­те­ма­та на га­ран­ти­ра­ни дъл­гос­роч­ни дос­тав­ки по твърди це­ни и ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на вън­ш­на­та тър­го­вия до­ве­де не са­мо до рязък спад на вън­ш­но­тър­гов­с­ка­та дей­ност. То­ва пос­та­ви ед­на значи­тел­на част от пред­п­ри­я­ти­я­та, ра­бо­те­щи от де­се­ти­ле­тия за пазари­те на бив­шия Съ­вет­с­ки съ­юз и бив­ши­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки страни[2], пред ед­на поч­ти не­раз­ре­ши­ма зада­ча – да се преструктурират и пре­о­ри­ен­ти­рат, да нап­ра­вят сво­я­та продукция конку­рен­т­ос­по­соб­на с ог­лед ней­на­та въз­мож­на ре­а­ли­за­ция в страни­те на Ев­ро­пейс­кия съ­юз.[3] Опи­тът за ней­но­то ре­ша­ва­не, кой­то впоследст­вие се ока­за не­ус­пе­шен за зна­чи­тел­на част от предприятията, се започна в ус­ло­ви­я­та на мно­го нис­ка обез­пе­че­ност със соб­с­т­вен ка­пи­тал и при из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ка за­ви­си­мост от банков кре­дит как­то за обо­рот­ни средства, та­ка и за ин­вес­ти­ци­он­ни нуж­ди. С то­ва се обяс­ня­ва и ряз­ко­то нараства­не на тър­се­не­то на кредит в на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни (на то­зи въп­рос ще се спрем мал­ко по-къс­но в на­ше­то из­ло­же­ние). Без да се впус­ка­ме в по-ната­тъ­шен ана­лиз за ро­ля­та на ряз­ка­та про­мя­на в ус­ло­ви­я­та на вън­ш­на­та търговия за въз­ник­ва­не­то на бан­ко­ва­та кри­за през 1996 год.,[4] ще спо­ме­нем, че вли­я­ни­е­то на то­зи фак­тор се за­сил­ва осо­бе­но в стра­ни­те с от­во­ре­на икономи­ка[5] и най-вече в те­зи с нис­ка сте­пен на диверсифи­ка­ция на из­но­са как­то в про­дук­тов, та­ка и в ге­ог­раф­с­ки аспект. Ге­ог­раф­с­ки­ят ас­пект, про­я­вя­ващ се в из­к­лю­чи­тел­на­та ро­ля на тър­го­ви­я­та със Съ­вет­с­кия съ­юз, е ха­рак­те­рен за нис­ка­та сте­пен на дивер­си­фи­ка­ция на вън­ш­на­та тър­го­вия на Бъл­га­рия до нача­ло­то на пре­хо­да. В по­доб­на си­ту­а­ция се оказ­ват в ед­на или дру­га сте­пен всички бив­ши со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни, а си­ту­а­ци­я­та в бал­тийс­ки­те стра­ни е осо­бе­но теж­ка, за­що­то те са би­ли част от един­но­то икономичес­ко пространство на Съ­вет­с­кия съ­юз. С то­ва в зна­чи­тел­на сте­пен се обяс­ня­ва фактът, че пър­ва­та бан­ко­ва кри­за в стра­ни­те на Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па въз­ник­на в Ес­то­ния и бе­ше пос­лед­ва­на от та­зи в Лат­вия и Лит­ва. Пър­ва­та банко­ва кри­за в Хър­ват­с­ка съ­що е след­с­т­вие от раз­па­да­не­то на Югос­ла­вия, къде­то из­ме­не­ни­е­то на „terms of trade” бе­ше съп­ро­во­де­но с бло­ки­ра­не­то на де­по­зи­ти на хърват­с­ки­те бан­ки в раз­мер на 3 млрд. щ.д. по смет­ки­те им с Централна­та бан­ка на Югос­ла­вия.

Друг вън­шен фак­тор за про­мен­ли­ва, нес­та­бил­на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да е про­мен­ли­во­то ни­во на лих­ви­те на меж­ду­на­род­ни­те финан­со­ви пазари, ко­и­то са ре­ша­ва­щи за дви­же­ни­е­то на по­то­ци­те на час­тен ка­пи­тал в меж­ду­на­ро­ден ма­щаб. Про­мен­ли­во­то ни­во на лихви­те на меж­ду­на­род­ни­те фи­нан­со­ви па­за­ри влияе не са­мо на цената на взе­ма­ни­те на те­зи па­за­ри креди­ти, но пре­ди всич­ко на прив­ле­ка­тел­ност­та на от­дел­ни­те стра­ни за чуждес­т­ран­ни ин­вес­ти­то­ри. Ре­зул­та­ти­те от мно­гоб­рой­ни из­с­лед­ва­ния показват, че меж­ду половина­та и две тре­ти от при­то­ка на час­тен ка­пи­тал в раз­ви­ва­щи­те се стра­ни през 90-те го­ди­ни е ре­зул­тат из­к­лю­чи­тел­но на промени­те в ни­во­то на лих­ви­те. В ус­ло­ви­я­та на нес­те­ри­ли­зи­ран при­ток на капи­тал от чуж­би­на бан­ко­ви­те де­по­зи­ти бър­зо на­рас­т­ват и бан­ки­те се изкушават да уве­ли­ча­ват обе­ма на кре­ди­ти­ра­не­то за смет­ка на по-големи кредит­ни рис­ко­ве. Проб­ле­ми­те се по­я­вя­ват, ко­га­то в ре­зул­тат на кри­за­та на до­ве­рие към бан­ко­ва­та сис­те­ма за­поч­ва из­тег­ля­не­то на чуж­дес­т­ран­ния капитал от стра­на­та.

Ана­ли­зи­ра­ни­ят фак­тор има оба­че вто­рос­те­пен­но зна­че­ние за възникването на бан­ко­ва­та кри­за в Бъл­га­рия по­ра­ди въ­ве­де­ния през март 1990 год. мо­ра­то­ри­ум по пла­ща­ни­я­та на вън­ш­ния дълг. То­ва нап­ра­ви страната прак­ти­чес­ки неп­рив­ле­ка­тел­на за чуж­дес­т­ран­ни инвес­ти­ции (директни и пор­т­фейл­ни) и ли­ши бан­ки­те и пред­п­ри­я­ти­я­та от въз­мож­ност­та да се ре­фи­нан­си­рат ди­рек­т­но на меж­ду­на­род­ни­те финан­со­ви па­за­ри.

Про­мен­ли­во­то ни­во на лих­ви­те изиг­ра ог­ром­на ро­ля за въз­ник­ва­не­то на бан­ко­ви­те кри­зи в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка и Азия, как­то и за вто­ра­та бан­ко­ва кри­за в Ес­то­ния и Лат­вия през 1997-1998 год. Та­ка нап­ри­мер, под­ве­де­ни от ви­со­ки­те лих­ве­ни про­цен­ти, мно­го от бан­ки­те в балтийски­те стра­ни ин­вес­ти­ра­ха значител­ни су­ми в рус­ки дър­жав­ни об­ли­га­ции. В ре­зул­тат на въ­веж­да­не­то на мо­ра­то­ри­ум по пла­ща­ни­я­та по тях през сеп­тем­в­ри 1998 год. по­ве­че­то от те­зи бан­ки из­пад­на­ха в не­със­то­я­тел­ност. Ня­кои от бан­ки­те ве­че бя­ха по­нес­ли значи­тел­ни загу­би през пред­ход­на­та го­ди­на в ре­зул­тат на ин­вес­ти­ции в ак­ции и кор­по­ра­тив­ни об­ли­га­ции от стра­ни­те в Юго­из­точ­на Азия. Но до­ка­то кри­зи­те в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка и Азия въз­ник­на­ха в ре­зул­тат на изтегляне­то на чуждестран­ни­те ин­вес­ти­ции, то в Ес­то­ния и Лит­ва бя­ха след­с­т­вие на необосно­ва­ни и ви­со­ко­рис­ко­ви чуж­дес­т­ран­ни инвестиции.

Очаквайте продължение…

[1] Caprio, Gerard and Daniela Klingebiel (1996): Bank insolvencies: cross-country experience. Washington, World Bank, unpublished.

[2] Относителният дял на страните от СИВ в българския износ през 1989 год. възлиза на 80,2 % от общия обем на износа.

[3] Страни като Полша, Чехословакия и Унгария не бяха въвлечени до такава степен в търговията в рамките на СИВ, което им позволи по-безболезнено да преструктурират своята външна търговия и да я преориентират към страните на Европейския съюз. В това отношение Словения се сблъска с най-малки трудности. Нейната икономика беше гръбнакът на югославския експорт с висок относителен дял на развитите страни. С това до голяма степен се обяснява и фактът, че в страната не се стигна до банкова криза.

[4] Макар и да има многобройни изследвания за преходния период в България, на влиянието на този фактор не е отделено достатъчно внимание.

[5] Дори и в сложните условия на прехода външнотърговският оборот на България съставя почти 80 % от БВП през 1995 год, макар и на значително по-ниско ниво в сравнение с 1989 год.