Променящите се централни банки вещаят риск за глобалната икономика

~ Най-старите централни банки в света са почти (макар и не съвсем) толкова стари, колкото модерната търговия. Разбира се, всичко зависи от това как дефинираме понятието „модерна“, пише в свой анализ авторът на учебника „Принципи на банкирането“ проф. Мурад Чаудри.

В Древността Вавилон бил голям търговски център, като каквито впоследствие са били разглеждани и Финикия и Картаген. В отделни периоди от време всички те са имали своите ключови роли, които са се видоизменяли със спорни резултати в течение на времето.

~Английската централна банка (АЦБ) е създадена през 1694 г. с една единствена мисия – да действа не като регулатор на финансовите институции в страната, а да подпомогне събираемостта на средства за провеждане на война срещу Франция. Централната банка на Швеция (Риксбанк) пък е първата в света, създадена през далечната 1668 г. Но назад във времето тя също не се е занимавала с това, което прави сега. През XVII век банката е функционирала изцяло като частна институция.

На колко още промени ще станем свидетели? Днес централните банки са почти изцяло регулаторни институции, които упражняват надзор над банките в съответната страна. По-модерните стратегии пък включват и провеждане на парична политика. Това са две съвсем различни неща. През 1997 г. британското правителство отдели двете функции една от друга, само за да ги обедини отново 13 години по-късно.

Днес вече можем да добавим и още една функция, която също е доста различна – поемането на отговорността за част от дефектите на частния сектор. Тя се изразява в реализирането на неконвенционални политики, като количествените улеснения и изкуственото поддържане на ниски лихви в продължение на години. Сред мерките е и изкупуването на рискови активи на стойност трилиони долари и поставянето им в баланса на публичния сектор – ход, който освен всичко натежава и върху крайния потребител.

Всъщност колко от нас са се запитвали напоследък каква е капиталовата база на трите най-големи банки в света – Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и АЦБ? Доколкото те наистина могат да си позволят действията, които осъществяват в момента? Могат ли в даден момент да устоят на мащабните загуби? Това са въпроси, които вероятно ще останат и занапред без отговори.

Наскоро гуверньорът на АЦБ Марк Карни отбеляза, че възстановяването на Великобритания е „нито балансирано, нито устойчиво“. Това всъщност е доста спорно. Можем да посочим последните статистически данни, като потреблението на частния сектор, ръста на БВП, равнището на заплатите, бизнес инвестициите, безработицата и т.н., които ще оспорят това виждане. Но това е отделен въпрос.

Друг интересен въпрос е кога по-точно централната банка се превърна в гаранта за балансиран и стабилен цикъл на растеж в икономиката. Не беше ли това изначалната роля на частния сектор? Трябва ли сега да се изчака, докато всеки е 100% убеден, че растежът ще е реален, балансиран и устойчив, ако централната банка коригира лихвите си например с 25 базисни пункта?

Нека се запитаме и доколко централните банки ни измъкнаха от бездната, достигната през 2009 г., немалък пръст в която имаха и самите те. Да погледнем и ръстовете на фондовите пазари, изградени върху лесните пари – колко дългосрочни са те? Ако отговорът е „Не много“​​, това е нещо, което може сериозно да ни притеснява.