Сенчести шогуни ще разсипят икономика за $5 трлн.

„Блумбърг“

Дори да става дума за човека, който нарече Япония страната на „сенчестите шогуни“, последните събития са малко изненадващи.
Да, скандалният брокер с неясна власт Ичиро Одзава обяви, че възнамерява да се изправи в битка за лидерството на собствената си управляваща партия този месец. Но защо? Министър-председателят Наото Кан отказа да се забърква в съмнителни сделки, за да си осигури подкрепата на Одзава.
Кан лесно можеше да се измъкне от бъркотията, която мъти водата на пазарите. Той обаче реши да поеме по трудния път, като отказа да обещае пост в кабинета или дори в партията на поддръжниците на Одзава. Това бе честен ход на сегашния премиер.

Вечно присъстващи на сцената

И много ключов момент за онези, които се чудят дали Япония може да върне в правия път почти дерайлиралата си икономическа система. Нещата са много прости: победа на Кан на 14 септември ще означава атака на статуквото, което изхвърли икономиката на Япония зад тази на Китай по-скоро, отколкото много от нас си представяха, че е възможно. Победа на Одзава пък може да отдалечи Страната на изгряващото слънце още по-встрани от радарите на инвеститорите.
Предстоящите избори са поредната изява на един стар, но все още разрастващ се проблем в Япония. А именно – фактът, че политическите шогуни, дори и загубилите изборите, всъщност никога не се оттеглят от сцената, като по този начин блокират възможността за радикална промяна в страна, която от доста време отчаяно я чака.
68-годишният Одзава е типичният пример. Бившият лидер на Демократическата партия на Япония е разследван за участие в скандал с финансиране на кампанията му. Подобни предполагаеми хитрини го държаха далеч от голямата награда: премиерския пост. Когато след дълго отсъствие от властта Демократическата партия най-накрая победи Либералдемократическата партия на изборите през август 2009 г., честта да състави кабинет се падна на Юкио Хатояма.
Злочестият Хатояма сдаде поста през юни заради разследвания на политическото финансиране на собствената му кампания. Оттеглянето му отвори пътя за 63-годишния реформатор Кан, който трябваше да се погрижи за дълго пренебрегваната икономика.
Одзава и Хатояма обаче не мислят, че трябва да се бърза толкова много. И вече се съюзяват, за да се опитат отново да поемат кормилото. Това им начинание ще срине всяка останала надежда за мащабна структурна промяна във втората по големина икономика в Азия.
Да не отписваме и Либералдемократическата партия, която до миналата година управляваше Япония почти без прекъсване в продължение на 54 години. Но и нейните усилия сега изглеждат като бита карта. Двама от бившите й премиери, Юширо Мори и Шиндзо Абе, са заети в публична кавга за посоката, която тяхното крило на партията трябва да поеме.
Япония е богата и на икономически вещери, лежащи на стари лаври, които размътват публичното пространство със съвети към правителството на Кан. Едва ли за нас има някакво значение, че Еисуке Сакакибара е бил някаква важна клечка във финансовото министерство в един крайно незабележителен период на финансови политики (1997-1999 г.). Ние, журналистите, очевидно не можем да се наситим на „харизмата“ на човека, известен като „г-н Йена“.
А какво да кажем за Хеидзо Такенака, който бе мозъкът зад икономическата реформа при управлението на премиера Джуничиро Коидзуми. Да, Такенака е много умен мъж, но шумните интервюта с него замазват до каква степен политиките от епохата на Коидзуми са дали обратен резултат и са доста неуместни днес.
Япония едва ли е единствената, тормозена от минали величия, които използват предимно за свои цели политическия дебат и държат да си запазят привилегиите на ограничената отговорност. Токио обаче не разполага с много политически регулировчици, които да забавят скоростта на завоите.
Има реален шанс следващата седмица Одзава да стане шестият премиер на Япония за три години. Без значение, че анкетите показват очевидното превъзходство на фаворита на японците Кан. Одзава е майстор по печелене на избори.
Какви карти ще нареди на масата той? Намеса за обуздаване на поскъпващата йена, по-силен натиск върху Bank of Japan да налее ликвидност в системата и да увеличи отпуснатите средства за правителствени разходи. Ако си мислите, че сте гледали този филм и преди, имате право. При това няколко пъти.

Една мечта

Одзава като че разчита на цитати от далеч по-дълготрайни лидери от миналото, за да спечели гласоподавателите. В някои случаи например думите му тайнствено напомнят знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“. Икономическите му политики обаче може да подготвят на страната нещо, което напомня повече на кошмар.
Ако трябва да сме честни, доста хора в Токио се чудят дали Одзава може да ни изненада и дали може да се окаже силен лидер, подкрепен от солиден мандат. Но дори и да стане така, какъв е смисълът от властта, ако политиките не придвижат Япония напред?
„Насред влошаващата се финансова ситуация премиерът Кан поне изрече необходимостта японските финанси отново да бъдат сложени под контрол, казва Брайън Никол от MF Global FXA Securities в Токио. Ако Одзава се сдобие с лидерския пост след предстоящите избори, едва ли можем да очакваме същия подход.“
Премиерите невинаги управляват японската икономика. Несклонните към промени бюрократи са тези, които го правят. Ето защо Кан е планирал повече мерки за ограничаване на влиянието им от повечето от премиерите в миналото. Япония ще спечели много, ако даде повече време на антибюрократичната реформа на Кан да промени баланса на силите.
Конкурентоспособността на страната е точно толкова важна, колкото и силата на йената. Това бе посланието от появилите се миналата седмица съобщения, че алиансът Renault SA-Nissan Motor Co. увеличава мощностите си в Южна Корея, за да не е толкова зависим от японската производствена база.
Япония се нагледа на достатъчно сенчести сделки, поставили интересите на политическата върхушка пред тези на 126-милионното й население. Време е да се хвърли малко светлина върху тази покварена и убиваща ръста динамика. Предстоящите избори може да ни ориентират дали слънцето отново ще изгрее.