Ситибанк: Рисковете пред икономиките в борд растат
Нарастват рисковете пред валутните бордове в прибалтийските държави и България, предупреди „Ситибанк“ в един от последните си доклади (Peg risk in emerging Europe).
Проблемът в тези страни е, че икономическият им растеж е тясно обвързан с притока на чуждестранни инвестиции, а в момента има много поводи устойчивостта им да се постави под въпрос, коментира главният анализатор във финансовата институция Дейвид Любин, пише в. „Дневник“
Ключът в преодоляването на рисковете според анализа е осигуряване на по-голяма гъвкавост на пазарите на труда, защото това е основният фактор, който определя устойчивостта на валутния борд. Ако притокът на капитали към четирите страни се забави и обърне, това ще доведе до рецесия на икономиките им.
Тя от своя страна ще предизвика дефлация и изравняване на търговския баланс, което на теория е и изходът от кризата. Процесът ще е много по-лек и безболезнен, ако пазарът на труда е гъвкав и позволява на заплатите да паднат паралелно и да доведат до успокояване на цените и доходите.
На практика обаче това много трудно ще се случи заради относителната мобилност на работната ръка от четирите страни. Натискът на заплатите надолу би предизвикал единствено засилване на емиграцията към останалите членки на ЕС, а това от своя страна ще постигне точно обратния ефект – ще дръпне заплатите нагоре заради свития трудов ресурс и намаленото предлагане на труд.
В крайна сметка се стига до една опасна спирала, която води до още по-голямо задълбочаване на дефицита по текущата сметка и би оставил властите пред болезнения изход на девалвация и продължителна икономическа стагнация, показват резултатите от хипотетичния модел на „Ситибанк“.
Анализът изтъква като основни рискове пред икономиките на четирите страни големите дефицити по текущите им сметки и засилените инфлационни процеси. Средният дефицит по текущата сметка измежду тях за последните три години е 9% от БВП (в Литва) и 16% от БВП (в Латвия).
През тази година очакваният показател за Литва ще е 14% от БВП, което ще е най-ниският процент в групата. Процесите на прегряване дават силно отражение и на раздуващата се инфлация в четирите страни.
По този показател Литва отново е в най-добра ситуация, като се очаква инфлацията й да достигне 5.2% за тази година. Най-сериозен е рискът в Латвия, която отчита сериозно влошаване по всички основни макроикономически показатели. Процесите на прегряване там са най-явни, а икономиката й е най-малко отворена в сравнение с Литва, Естония и България, заключава анализът.
Според изследването трябва да се направи ясно разграничение между икономиките на България и прибалтийските държави.
Основното предимство на България, което смекчава рисковете пред икономиката й, е, че тя единствена успява да финансира на над 100% дефицита по текущата си сметка. Освен това България най-успешно е повишавала своята конвергенция с ЕС.