Следваща спирка – Азия
Доскоро инвеститорите в Азия бяха привърженици на теорията за отвързването: становището, че азиатските икономики могат да компенсират рецесията в Америка. Падането на индексите в началото на тази седмица, когато MSCI индексът на нововъзникващите пазари в Азия се смъкна с 25% от нива само един пункт по-ниски от рекорда през октомври, е аргумент, опровергаващ тяхното мнение. Но фактът, че икономиката на Азия не е „отвързана“, не значи, че тя ще последва кораба на Америка върху скалите.
„Отвързване“ е неточен термин, който има за задача да покаже, че рецесията в Америка няма да има въздействие върху Азия. На практика износът и печалбите без съмнение ще намалеят. Въпросът е, че сега се говори за много по-малки поражения в Азияв сравнение с ефекта от предишни кризи в Америка.
Освен да намалят износа, проблемите на Америка могат да засегнат Азия по най-различни финансови канали. Азия има много по-малко участие в бъркотията с вторични ипотекив сравнение с американските и европейските банки. Въпреки това тази седмица акциите на китайските банки се понижиха заради слухове, че те разполагат с много голям брой американски ипотечни ценни книжа. Ако фондовите пазари продължат да падат и глобалните инвеститори се изтеглят от рискови активи, бизнес и потребителското доверие в региона може сериозно да пострада.
Някои азиатски икономики са по-уязвими от други. Сингапур, Хонконг и Малайзия имат износ за Америка, който съответства на над 20% от техния БВП, докато за Китай той е само 8%и само2%за Индия. Вече има някои зловещи сигнали. Износът на Сингапур за САЩ е намалял с 11% през миналата година, износът на Малайзия е паднал с 16%. Наистина, износът за Европейския съюз и за развиващите се икономики се покачи, така че за цялата година и двете икономики отбелязаха 6% ръст на износа. Но в края на 2007 година се забеляза чувствително забавяне, а притесненията за свиване на търсенето от Европа се засилват.
Ръстът на износа на Китай за Америка е само 1% в годината до декември (изчислено в юани), докато в края на 2006 г. този ръст бе повече от 20%. Досега въздействието на ръста на китайския БВП върху износа е било незначително. Ръстът на икономиката на Китай от 11.4% за 2007 в обнародваните днес данни говори за връх от повече от десетилетие, но повечето икономисти очакват за тази година ръстът да се забави до по-здравословните 9 – 10%.
Дори и възможността за износ да секне, икономиката на Китай най-вероятно ще отбележи 8 – 9% икономически ръст за тази година. По време на рецесията през 2001, икономиката на Китай само леко се забави. За разлика от това, Хонконг, Сингапур, Тайван и Малайзия пострадаха от пълномащабна рецесия. Американската рецесия този път изглежда ще е по-тежкав сравнение с 2001, а Азия сега е по-интегрирана в глобалната икономика. Така че мрачните пророци заключават, че тези икономики този път могат да бъдат ударени по-силно.
Главната причина за повече оптимизъм е вътрешното търсене (потребителско търсене и инвестиции), което изглежда ще остане силно и правителствата ще могат да действат по-гъвкаво. Миналата година, независимо от забавянето на вноса на САЩ, повечето азиатски икономики нарастваха по-бързо заради засилено вътрешно търсене. Икономист от HSBC посочва, че тези, които твърдят как азиатските икономики не могат да се развържат от Америка, пропускат факта, че това вече се е случило. Да вземем Малайзия: износът за Америка спадна, а ръстът на БВП се засили от 5.7% в края на 2006 до 6.7% през третото тримесечие на миналата година.
Противно на разпространеното мнение, че проблемите на Азия през 2001 се дължаха главно на спад на износа, Питър Редуард от Barclays Capital изтъква, че по-голяма роля е изиграл спадът на инвестициите. Фирмите са имали твърде много дълг и излишък от производствени мощности, особено в сектора електроника, която бе в сърцето на американската рецесия. Днес фирмите са в много по-добра форма. Натоварването на капацитетите е високо в региона, инвестициите извън Китай като дял от БВП са ниски по исторически стандарти, корпоративните баланси са по-силни и реалните лихвени нива са ниски. Така че фирмите са много по-малко склонни да намалят инвестициите си сега, отколкото през 2001.
В източна Азия и макроикономическите фундаменти са станали далеч по-представителни. Големите валутни резерви са направили страните по-малко уязвими към шок от чужбина. Бюджетите бележат излишък или са почти изравнени, така че политиците имат пред себе си повече пространство за фискални стимули в подкрепа на ръста.
Така че дори и износът на Азия да не се е „развързал“ от САЩ, икономиката ще понесе по-малка щета отколкото преди. Прогнозите на Standard Chartered гласят, че новите пазари на Азия ще нарастват с 6.4% през 2008, спад от 7.8% през 2007. През 2001 ръстът падна с три процента до 4.2%. Тогава на финансовите пазари бе нужно доста време да разберат, че спадът в Америка наранява ръста в Азия и оттам вреди на печалбите на някои компании. Сега обаче рискът е в това вредата да бъде преувеличена. Икономическото развързване не е мит.