Сменят ни с Румъния за Южен поток?

Румъния може да замени България в проекта за газопровод „Южен поток“, твърдят източници на „Комерсант“.
В края на миналата седмица ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер проведе в Москва преговори с ръководителите на румънските компании „Трансгаз“ и „Ромгаз“. Източници на „Комерсант“ твърдят, че става дума за привличането на Румъния към проекта „Южен поток“ и възможната замяна на България с нея, предаде БГНЕС. Желанието на „Газпром“ да промени маршрута на планирания газопровод е явно свидетелство, че са възникнали сериозни проблеми пред реализиране на проекта. След войната в Грузия Европейският съюз взе решение да положи всички усилия за реализирането на проекта „Набуко“. Според него енергийните ресурси от Каспийско море трябва да се доставят в Европа, заобикаляйки Русия.В петък в Москва ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер обсъди с румънския посланик в Русия Константин Григорие и генералните директори на румънските контрагенти „Трансгаз“ и „Ромгаз“ Йон Русу и Тот Франциск договорите за доставка на газ в Румъния до 2030 г. Както съобщиха от „Газпром“, са били разгледани „перспективите за развитие на съществуващите и създаването на нови транзитни мощности, взаимодействието в сферата на подземното съхраняване на газ“.В скоро време членът на Управителния съвет, началникът на департамента за стратегическо развитие Влад Русаков ще излети за Букурещ за „по-нататъшно детайлизиране на въпросите“. Източник на „Комерсант“, запознат с хода на преговорите, уточни, че те могат да прераснат в много по-сериозен проект – пренасочване през Румъния на газопровода „Южен поток“ от Русия за Европа.През януари бе подписано междуправителствено споразумение за строителството през българска територия на „Южен поток“ на паритетни начала. Газопроводът трябва да мине от Русия за България по дъното на Черно море (900 км). Цената на подводния участък надхвърля 10 млрд. долара. След това маршрутът на планираната тръба „Южен поток“ се раздвоява: през Гърция по дъното на Адриатика за Южна Италия и през Сърбия и Унгария за Австрия. Като цяло, споразуменията със София, Белград и Будапеща бяха постигнати още през миналата година. Но във всеки отделен случай имаше детайли, които пречеха на ясната реализация на договореностите.В България, например, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров настояваше за правото на собственост на българската държава върху тръбопровода, преминаващ през територията на тази страна, схемата на транзитните такси и правото на собственост върху оператора на проекта. Източник на „Комерсант“ съобщи, че и сега българските власти настояват за държавна собственост върху газопровода, докато „Газпром“ би желал да го оформи като руска собственост. Със сходни проблеми „Газпром“ се сблъскваше и в Сърбия и Унгария. Впрочем, очевидно е, че основното препятствие пред реализирането на „Южен поток“ въобще не е несговорчивостта на правителствата на източноевропейските страни, а общото недоверие на Европейския съюз към Русия и „Газпром“.На срещата на ЕС на 1 септември тази година, обсъждайки последиците от войната в Грузия, лидерите на европейските страни единодушно взеха решение за диверсифициране на източниците за доставка на енергийни ресурси. На първо място те взеха решение да положат всички усилия за реализирането на проекта „Набуко“ – той е пряк конкурент на „Южен поток“, защото трябва да доставя газ от Каспийско море за Европа, заобикаляйки Русия.Между другото, румънската „Трансгаз“, както и българската „Булгаргаз“, са акционери в проекта „Набуко“. Затова най-вероятно основната цел на преговорите с Румъния е опита да се склони Букурещ, или София, именно към участие в „Южен поток“, а не в „Набуко“. Източник от министерството на енергетиката потвърди пред „Комерсант“, че вероятността от замяна на България с Румъния в проекта се разглежда, но отказа да да съобщи детайли. От „Газпром“ също не коментират ситуацията. От самото начало Румъния се разглеждаше в качеството на алтернатива на Сърбия. Но през последната половин година всички законодателни препъни камъни в отношенията между Сърбия и Русия в рамките на северната отсечка на „Южен поток“ бяха преодолени. В същото време експерти смятат за икономически целесъобразна идеята за преориентиране на „Южен поток“ към Румъния.“Пътят през Черно море до Румъния е със 100 км по-къс, отколкото до България, т. е. подводната част ще струва с 12% по-евтино“, отбелязва директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин. Михаил Корчемкин смята, че румънският вариант за момента се използва от „Газпром“ единствено в качеството на аргумент в преговорите с България. В същото време досега „Газпром“ не е имал сериозни успехи в сътрудничеството с Румъния.“В крайна сметка „Набуко“ и „Южен поток“, всеки с капацитет по 30 милиарда куб.м. годишно, ще се допълнят един друг, но пускането на единия тръбопровод ще забави другия с около пет години“, отбелязват в „Тройка Диалог“. Михаил Корчемкин добавя, че във връзка с откриването на новото голямо находище на газ в Туркменистан „Газпром“ също ще започне на оказва натиск на участниците в „Набуко“. При това както на България, така и на Румъния, които са най-новите и най-бедните членове на ЕС, ще им бъде много сложно да се противопоставят на волята на останалите страни от ЕС, ако те поискат отказване от „Южен поток“ в полза на „Набуко“.

dir.bg