Финансови групировки у нас лобират за ГМО

Последния месец три букви са непрекъснато в нашите медии – ГМО. Земеделието на света е завладяно от 100 линии на генетично-модифицирани растения. В същото време голямата част от населението се обявява против. Откъде се появи ГМО?
Още през 80-те години в този гигантски частен научен проект бяха вложени милиарди. Засетите площи с трансгенни култури за малко повече от 20 години нараснаха 50 пъти и през 2005 г. са вече 90 млн. ха. Най-много са в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина и Китай.
Защо обаче е толкова силен последният натиск върху общественото мнение? Днес малко се говори, че преди финансовата криза имаше петролна, която удари интензивното и енергоемко земеделие. След това започна финансовата криза, акциите на големите мултинационални компании, свързани с ГМО, падаха катастрофално. Сега капиталът търси начин за възстановяване чрез разширяване на пазара в Европа. Най-лесно това ще стане в България и Румъния, защото са най-слабите икономически точки на картата на обединена Европа. Двете страни са с голям потенциал за земеделско производство.

Проникването на трансгенните култури ще донесе 1,5 млрд. долара

И у нас цените на акциите на едва проходилия фондов пазар паднаха главоломно. Инвестициите в туризма и строителството се оказаха химера. Проектите в областта на енергетиката също са със съмнително бъдеще. При това положение остава все по-малък периметър за печалба и възстановяване на загубите. Според редица експерти проникването на ГМО в полетата на България ще донесе не по-малко от 1 – 1,5 млрд. долара годишно. Големият дял от тези печалби ще отиде при големите мултинационални компании, но нещо все пак ще остане и за българските им проводници.
Сега е мястото да попитаме кои са лобистите на ГМО у нас?
На първо място това са енергийните „босове”, защото въпросните култури са много енергоемки. Концентрацията на производството в най-плодородните полета ще повиши разхода на петролни продукти до 30-40%. Интерес от внедряване на трансгенни култури имат и фондовете, които през последните три години изкупуваха земеделска земя. При навлизането на ГМО у нас търсенето на окрупнени площи ще нарасне, което не само ще възстанови загубите от спада на цените, но ще ги повиши в пъти! Тези фондове са свързани с определен капиталов кръг, те са реалните собственици, те отпуснаха парите, с който се изкупуваха нивите. Малко по-назад може да се видят и определени банкови кръгове, засегнати от неразумните си инвестиции и от финансовата криза.
Ще бъде изключително погрешно да се дамгосва целият български капитал. Напротив, внедряването на ГМО най-жестоко ще удари тази част от нашия бизнес, който през последните години влагаше в реалното производство, в развитието на модерен туризъм и перспективни европейски проекти.

Битката още не е загубена

Корпорациите трудно проникват в силните европейски държави, защото там е сериозен отпорът на гражданското общество. През последните години пълна забрана за отглеждане и продажба на ГМО беше приета в Гърция, Полша, Швейцария, Австрия. В ЕС действа строг ограничителен режим. Директивите на съюза за разлика от регламентите предполагат национални адаптации, съобразени с местния интерес. Председателят на ЕК Барозу говори за зелена икономика, а тя няма нищо общо с ГМО. Съществува теза на социолозите, подкрепена от сериозни изследвания, която гласи следното: наличието на ГМО се приема без проблем от бедните потребители. Храната на богатите се произвежда в няколкостотин екологични ферми. Средната класа в Америка и Европа се ориентира към органични храни.
Необходимостта от синхронизирането на нашия закон с европейските изисквания не означава, че трябва да предадем българския интерес. В Италия например евронормите са спазени, но режимът на практика е пълен мораториум. Чрез прилагане на възможността за предпазна клауза и Австрия е избрала да опази биоразнообразието, селския туризъм и качествената земеделска продукция от мутантите.
България има нужда от план за създаване на „зелена икономика“. Това означава страната ни да стане зелена точка на картата на Европа с чиста природа, туризъм, производство на екологични традиционни храни, да отвори зелени работни места…
У нас има немалко изключително умни агробизнесмени, които произвеждат и изнасят качествени хранителни продукти. За съжаление точно на тях сега им пречат.

Ст. н. с. Огнян Боюклиев, Институт по аграрна икономика, klassa.bg