Хората предпочитат кредитите в левове

Ще получите заем от европейска банка, ако имате богата леля в Гърция

По-висока лихва няма да откаже клиентите, казва Левон Хампарцумян

Ели Куманова

Кредитите у нас ще поскъпнат заради предстоящото увеличение на лихвите в Европа, прогнозира подуправителят на БНБ Емилия Миланова на традиционната банкова среща в Пловдив. Очакванията за висока инфлация и поскъпването на петрола ще доведат до вдигането на нивата, само преди дни това загатна и шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Вдигането на лихвите в Европа ще се отрази и у нас, защото родните банки теглят ресурс от Еврозоната и повечето заеми са в евро. Лихвената политика и предстоящите събития в сектора коментира председателят на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на „Булбанк“ Левон Хампарцумян.

Левон Хампарцумян

Фото Виктор Леви

– Г-н Хампарцумян, как ще се отрази повишаването на лихвите в Еврозоната върху нивото у нас?

– Мисля, че ако е краткосрочно, няма да има незабавен ефект. Ако това обаче е дългосрочна тенденция, неминуемо ще доведе до повишаване на ефективната лихва, която клиентите плащат. Разбира се, тук не говорим за някакви драматични скокове. Няма хиперинфлационни лихвени проценти, а става дума за тенденции, които са на базата на развитието на икономиката в Еврозоната.

– Бихте ли се ангажирали с прогнози за някакъв минимум или максимум?

– Не, защото това са неща, които се базират на процеси и не могат да се прогнозират от един човек.

– Ще има ли отлив от кредитоискатели след повишаването на лихвите?

– Кредит се взема, когато някой има нужда от него и може да си го позволи. Това е все едно да има отлив от покупката на петролни продукти, защото са поскъпнали. Когато човек има нужда от нещо и може да си го позволи, продължава да го търси. Така че лихвените равнища не са основният показател, който кара хората да вземат или да не вземат кредити. Тяхното желание чрез кредита е да потребяват стоки и услуги.

– Сам казахте, че зависи дали клиентът може да си го позволи.

– Той може да вземе по-малък кредит или за по-дълъг срок. Защото, ако един човек е млад и има нужда от жилище, по-високите лихви няма да го спрат. Освен това в една пазарна икономика има много повече възможности за потребяване. Винаги може да се направи избор. Това е и разликата между днешния пазарен свят, когато има много възможности, и регулираната социалистическа икономика, когато всички купуваха стандартен набор продукти на стандартни цени за стандартен период от жизнения си цикъл.

– Променя ли се профилът на кредитоискателите през последните години?

– Има един постоянен и постепенен процес на финансово ограмотяване на хората.

Корпоративните клиенти стават по-грамотни

финансово и управляват по-професионално средствата си. Физическите лица в банкирането на дребно пък стават по-взискателни заради повечето предложения, които имат. И също така по-компетентни по отношение на параметрите на кредитите, които вземат, и различните кредитни продукти, които ползват.

– Не смятате ли, че наложените рестрикции върху банките за намаляване на кредитния ръст действаха по-дълго, отколкото е необходимо?

– Мисля, че те по-скоро са израз на загрижеността на БНБ и Международния валутен фонд върху някои процеси като бързото нарастване на кредитите или управлението на риска. Това се прави на базата на анализи за развитието на средата, на развитието на пазара и икономиката на държавата. И при положение че тези безпокойства паднат или тяхното значение намалее, може да очакваме и постепенна отмяна на рестрикциите.

– Какво означава плавна отмяна на ограниченията, за които говори БНБ?

– Не бих се наел да обсъждам това, защото то е въпрос на политика на регулатора. И ако някой трябва да каже нещо, това е БНБ.

– Кой е най-добрият вариант за банките?

– За банките всеки вариант е добър, защото това ще доведе до някакви облекчения за тях. Но от друга страна, различните институции по различен начин са повлияни от тези мерки в зависимост от моментното им състояние и цели.

– Ако се разделим с МВФ, тези ограничения няма ли да станат безполезни?

– Аз не мисля, че МВФ е злият дух който спира развитието на кредитната система. Размерът на кредита се ограничава не с административни мерки, а от икономическите възможности на клиентите на банките. Мисля, че не фондът и ограниченията спират развитието на държавата. Напротив, смятам, че мерките от типа на въвеждането на валутен борд и намесата на фонда в управлението на държавните финанси бяха изключително важни, за да се създаде една предсказуема среда с един непрекъснат, вече осемгодишен растеж. Няма как да легнем бедни и да се събудим богати. Трябват системни многогодишни усилия, за да станем една по-богата и по-щастлива страна.

– След приемането ни в Евросъюза ще може ли българските граждани да вземат заеми от европейските банки?

– Те и днес могат да вземат заем от чужда банка. Но проблемът е, че банкирането до голяма степен е локален бизнес. Ако ви познават, ще ви дадат кредит. Иначе, ако им кажете: „Аз искам да си купя апартамент в Пловдив и ще ви го дам като обезпечение“, ще ви гледат като паднали от Луната

Разбира се, ако имате една богата леля в Гърция и тя гарантира за вас, ще ви дадат кредит. Но това присъединяване към Европейския съюз няма да създаде повече възможности от тези, които българите вече имат. Защото и днес никой не ви е забранил да теглите кредит откъдето поискате.

– Разполагате ли с данни колко са кредитите на родния бизнес от чужбина?

– Асоциацията на търговските банки не разполага с такива данни. БНБ обаче има данни, които са напълно официални и достъпни. Например има фирми, които са клонове на големи международни корпорации и имат централизирано управление на средствата. Те имат заеми от чужди банки.

– А какво е положението с кредитите на местния бизнес?

– Местният бизнес по същата причина, поради която вече говорихме, трудно би имал директен достъп до кредит от Европейска банка. Разбира се, при положение че те са обезпечени с някакви активи, вземания и бизнес със съответната страна, би могло да се предположи, че такива кредити са възможни. При всички случаи обаче те не са съществени или много големи по отношение на българската банкова среда. Нито пък ще станат толкова важни, че да преобладават.

– Увеличиха ли се кредитите в евро заради предстоящото ни влизане в Европейския съюз?

– Точно обратното. Процентът им намалява, тъй като в момента клиентите ни на вътрешния пазар предпочитат да имат кредити в левове. Хората вече имат по-голямо доверие в българската валута и ако нямат непосредствена нужда от евро, им е по-лесно да работят с левове.

– Кои са проблемите на българските банки в момента?

– Банките са един

бизнес, който продава доверие

И колкото по-спокойна е банковата система, колкото по-малко материал има за първа страница на вестниците, толкова е по-добре за системата. Тя е просто една поддържаща инфраструктура с определен вид услуги. Трудно може да се отдели един голям проблем. Всяка банка има набор от някакви проблеми. Но като цяло банковата система в България в момента е много модерно регулирана и с акционери, които представляват обикновено доста големи банкови групи. Така че естествено е да няма драматични проблеми.

(Използвани са въпроси и на други медии)