Четири изхода от кризата

Двете най-важни централни банки – Федералният резерв и ЕЦБ, наскоро навлязоха в неизследвана територия. Спешните мерки, предприети с цел избягване на икономическа катастрофа, не бяха тествани преди.
Сега, когато световната икономика показва признаци на стабилизиране, цикълът на извънредни мерки приключва, макар, че ЕЦБ и Фед ще продължат да прилагат обявените планове. Докато несигурността остава висока, външното внимание и вътрешният дебат се премества към това, което те трябва да направят, за да демонтират тези мерки или т. нар. изходна стратегия.
Натискът на пазара е най-голям върху Фед, който предприе най-радикални мерки, вкл. Програма за изкупуване до 1.45 трилиона долара от ипотечни книжа и 300 млрд. ДЦК.
ЕЦБ също се изправя пред затруднение. Миналата седмица тя раздаде 442 млрд. евро чрез едногодишни заеми на повече от 1100 банки от еврозоната в опит да постигне ръст на кредитите. Също като Фед сега евробанката трябва да реши кога и как да оттегли необикновените мерки без да причини нови щети. „Ние извървяхме пътя към върха на планината, без да знаем предварително откъде ще минем и сега трябва да изработим маршрута за слизане, а повечето инциденти стават по обратния път”, казва Джулиън Келоу от Барклейз Капитал.
От началото на кризата имаше ясна разлика между двете централни банки. Бен Бернанке, председателят на Фед и експерт по въпросите на депресията от 30-те, беше агресивен и експериментален, въпреки загрижеността на някои от неговите служители. Инстинктивно по-консервативната ЕЦБ, водена от Жан-Клод Трише, беше по-плаха в прилагането на неконвенционални подходи. Но тя избра стъпки, които повече съответстват на правилата за действия отпреди кризата – да взема извънредни мерки, които са лесни за демонтиране.
Вместо големи програми за изкупуване на активи, които задминават банките, както направи Фед, ЕЦБ се фокусира върху напомпването на ликвидност в банковата система. „Американците са по-прагматични – ако видят нещо грешно, те мислят, че трябва да го поправят. ЕЦБ е базирана повече върху принципите“, казва Йорг Крамер от Комерцбанк.
По-долу са дадени четири сценария за това как могат да се развият икономическите събития.
Първи сценарий – ниски лихви и инфлация
Основният сценарий за Фед и ЕЦБ включва период на стабилизация, последван – в случая на ЕЦБ, от връщане към тримесечен ръст в средата на 2010 г. и в САЩ от леко позитивен ръст от второто полугодие на 2009 г. При тази ситуация Фед вероятно ще прояви повече търпение да вдига лихвите, отколкото пазарът очаква. Неговото лидерство дава повече тежест на оценките на експертите му, че голямата разлика между търсене и предлагане ще даде ефективна преграда срещу инфлацията – въпреки че много шефове на регионални банки на Фед не вярват на прогнозите за излишен капацитет и изказват опасения, че кризата е повредила производствения потенциал на щатската икономика.
Засега дори най-големите гълъби във Фед са обезпокоени от сигналите, че пазарите се тревожат от бюджетния дефицит и инфлацията, които Джанет Йелън, президент на Фед в Сан Франциско, наскоро описа като смущаващи. (Йелън е представител именно на гълъбите – тези, които обикновено гласуват за намаляване на лихвените проценти и не се страхуват от инфлацията, за разлика от другата категория – ястребите, бел. ред.)Вместо да приеме графика на пазара за вдигане на лихвите Бернанке най-вероятно ще опита да повиши доверието, че Фед има работещ план, който ще позволи да увеличи лихвите отново, когато дойде правилния момент. В този случай Фед вероятно ще свали първо програмата от антикризисни мерки преди да увеличи лихвите.
Следващата стъпка вероятно ще е рефинансирането на някои от неговите дългосрочни активи чрез обратно изкупуване, което да попие излишните резерви, макар че по принцип това би трябвало да бъде направено заедно или дори след увеличаване на лихвите. Щатската централна банка ще повиши лихвите вероятно преди да е приключила със съкращаването на резервите до нормални нива – разчитайки на възможността да плаща лихва върху резервните депозити и по този начин да постави долна граница на желаните лихви.
Така че Фед може да не вдигне лихвите докъм края на 2010 г., макар че може да бъде принуден да го направи и по-рано в случай на инфлация или ако Бернанке загуби увереност в разликата между търсене и предлагане.
За ЕЦБ вероятният отговор ще бъде да не прави кой знае какво. Поддържането на лихвите около сегашното ниво от 1% за значителен период от време се смята за ясно очертана възможност, макар че отговорните лица във Франкфурт не признават публично това свое намерение. Овърнайт лихвите са дори по-ниски отколкото е основната ставка, на практика почти нула, така че биха нараснали преди нови понижения на основната лихва.
ЕЦБ започна умерено изкупуване на активи под формата на 60 млрд. евро покрити облигации. Но Трише подчертава, че това не са количествени улеснения. Банките, от които тя изкупува облигации ще участват с по-малко на регулярните операции за предоставяне на ликвидност, което означава, че общият резултат няма да е инфлационен.
Сценарий 2 – по-бързо възстановяване
Мечтата на властниците не изглежда невъзможна сред централните банкери. Сривът на световното производство след фалита на Леман Брадърс миналия септември беше толкова жесток; може би възстановянето ще бъде също толкова впечатляващо.
Но икономистите не смятат това за възможно. Европейската икономика ще бъде повлечена надолу от слабостта на банките, които ще ограничат достъпа до кредит и от растящата безработица. Нещо повече, мечтаният сценарий бързо може да се превърне в кошмар. Смята се, че решението на Фед да задържи лихвите ниски твърде дълго след спукването на дотком балона от 90-те е допринесло за сегашната криза. Но ще посмеят ли ЕЦБ или Фед да вдигнат лихвите бързо след толкова силен шок.
„Вдигането на лихвите, когато средносрочните инфлационни тенденции не подсказват, че това е необходимо, би създало комуникационни предизвикателства”, признава президентът на Бундесбанк Аксел Вебер. Но те могат да бъдат управлявани, твърди той.
Наблюдателите на ЕЦБ са скептични. „Наистина не мога да предвидя, че те ще затегнат политиката по-рано, отколкото стандартните икономически анализи препоръчват”, казва Джулиън Келоу.
При бързо възстановяване Фед ще се изправи пред обвинения, че политиката му изостава от събитията. Такива приказки са вероятни дори ако имаме фалшиво „зазоряване” със само едно тримесечие на ръст, например при обръщане на цикъла на запасите или ръст на производството на автомобили. Щатската централна банка може просто да ускори прилагането на базовия план. Все пак в зависимост от относителната сила на финансовите пазари и реалната икономика, той може да приложи различна последователност от мерки при сценарий за възстановяване във V-форма (тоест бързо възстановяне), затягайки лихвите преди подкрепата на финансовите пазари да е оттеглена напълно или покупките на активи да са рефинансирани.