HSBC, Barclays, UBS и Credit Suisse трябва да напуснат Европа

„Блумбърг“ Забравете тероризма, кибервойните и смъртоносните вируси. Някои европейски страни са изправени пред по-непосредствена заплаха за националната си сигурност. Един фалит на голяма банка е в състояние да срине съответната икономика. Регулаторите прибягват до различни подходи. Британците се канят да разделят дребното от инвестиционното банкиране. Швейцарците пък обмислят да удвоят препоръчителните капиталови стандарти за сектора. Банките, естествено, са срещу изнесените предложения и твърдят, че подобни мерки ще ги лишат от конкурентоспособност на глобалния пазар. Има по-просто решение и то би било по-справедливо както за големите банки, така и за държавите, чиито предели се оказаха тесни за функциите им на домакини на индустрията. Кредиторите трябва да се преместят в по-голяма държава. За четири конкретни банки (HSBC, Barclays, UBS и Credit Suisse) е по-добре да напуснат Европа изобщо. Миролюбивият развод е правилното решение и за двете страни. Няма съмнение, че правителствата и финансовите регулатори основателно се замислят върху проблема с банките, чийто размер прави фалита им недопустим. Стабилизирането на Lloyds TSB и Royal Bank of Scotland по време на кредитния крънч натовари Великобритания с огромна сметка, а в Швейцария се стигна до спасяване на UBS. Ирландско разточителство Сривът на исландската финансова индустрия практически банкрутира страната, а Ирландия все още плаща цената за крайностите на банките си. Великобритания и Швейцария са наясно, че евентуален срив на HSBC и Credit Suisse бързо ще ги постави в подобно тежко положение. Би било обаче безотговорно да стоят със скръстени ръце. Това е също толкова сериозна заплаха за националната сигурност, колкото бе Съветският съюз в разгара на Студената война. Какъв е изходът? По-добрата регулация несъмнено е част от отговора. Доколко реалистично обаче е да вярваме, че надзорните органи могат да усетят всеки налудничав риск, който банкерите поемат. В действителност понякога дори бордът на директорите не знае какви задължения са скрити в някой сложен дериват и какви поразии могат да направят тези съмнителни дългове в даден момент. За външните лица просто е невъзможно да имат пълна яснота. Великобритания сформира комисия начело с Джон Викърс, професор в Оксфордския университет и бивш икономист от Bank of England. Задачата й е да проучи възможността за разделение на дребното от инвестиционното банкиране и за въвеждането на забрана върху търговията с ценни книжа за собствена сметка. Швейцарското предложение Правителствена експертна група, която бе сформирана в Швейцария, препоръчва най-големите банки в страната да държат общ капитал, възлизащ на поне 19% от размера на активите им. Това е почти два пъти колкото равнището от 10,5%, посочено миналия месец от Базелския комитет по банков надзор. И двете идеи са напълно разумни. Разцепването на банките ще направи системата по-сигурна, тъй като инвестиционните звена поемат по-голямата част от рисковете. Отделете ги в самостоятелни единици и така фалитът им няма да има голямо значение за останалата част от икономиката. Колкото повече капитал държи една банка, толкова по-стабилна е тя. Ако се появят големи загуби по дадена инвестиция, институцията ще разполага с необходимите пари, за да ги покрие. Така няма да се стига до катастрофални последици. HSBC и Barclays вече заявиха, че могат да се преместят в чужбина, ако Великобритания се опита да раздроби бизнеса им. Всъщност банките и регулаторите схващат развитието на проблемите твърде погрешно. Време е за нов дом Трудността не идва от това, че банките са прекалено големи, а че им отесняха икономиките, в които са базирани. От тази гледна точка решението е повече от очевидно. HSBC и Barclays трябва да напуснат Великобритания, а UBS и Credit Suisse – Швейцария. Не се случва често данъкоплатците на тези страни да понасят отговорността за огромни банки, които не са особено свързани с тяхната икономика и чийто персонал е много по-добре платен от средностатистическия британец или швейцарец. В същото време не е и справедливо банките да бъдат поставяни в толкова неравностойно положение спрямо основните им конкуренти на глобалния пазар. За HSBC и Barclays ще е невъзможно да се равняват със Citigroup и BNP Paribas, ако бизнесът им бъде разделен. Credit Suisse също трудно ще остане на върха на сектора, ако трябва да заделя два пъти повече капитал от конкурентите си на международната сцена. Все пак капиталът е суровината на банкирането. С колкото по-малка част боравиш, толкова по-ограничени са възможностите ти. Защо просто не се преместят? Така данъкоплатците ще бъдат освободени от потенциалното бреме на спасителните пакети, а банките ще се отърсят от правилата, които ги правят неконкурентоспособни. Няма нищо кой знае колко странно в това, една банка да се премести при промяна на регулаторния режим. HSBC вече го е правила веднъж. През 1993 г. банката измести седалището си от Хонконг в Лондон и по този начин се озова под регулаторното крило на Bank of England. Къде ще отидат големите играчи? Китай и САЩ са сред възможните дестинации. Разбира се, САЩ може би няма да искат нов банков гигант на свой терен. От друга страна, идването им ще осигури ценни работни места и данъчни приходи. В крайна сметка решението е в ръцете на банките и местните власти. Всеки брачен консултант обаче ще потвърди, че понякога идва момент, когато връзката вече не удовлетворява и двете страни. Тогава е по-добре просто да продължиш напред.