Германия планира заем от 40 млрд. евро
Германия ще увеличи плановете си за заеми с близо 40 млрд. евро тази година, за да смекчи ефекта от войната в Украйна, с което общият размер на новия нетен дълг ще достигне почти 140 млрд. евро, твърдят запознати.
Корекцията е необходима, за да се финансират редица правителствени мерки, предназначени да компенсират икономическото въздействие на войната и нарастващите цени на енергията върху компаниите и потребителите преди фискалният план да бъде представен на кабинета в сряда, пише Bloomberg, информира bloombergtv.bg.
Предложението на министъра на финансите Кристиан Линднер ще трябва да бъде одобрено в парламента.
От началото на пандемията германското правителство наруши дългогодишните фискални табута и отприщи безпрецедентен порив за вземане на заеми с нов нетен дълг от 130 млрд. евро през 2020 г. и рекордните 215 млрд. евро през 2021 г.
Управляващата коалиция преустанови действието на конституционните правила за ограничаване на новия дълг за три последователни години, за да се справи с икономическите последици от пандемията, но се придържа към обещанието да ги възстанови през 2023 г. – поне засега.
Канцлерът Олаф Шолц обяви и създаването на специален извънбюджетен фонд на стойност 100 млрд. евро, с който да се плати огромното увеличение на военните разходи и да се постигне целта на алианса на НАТО за военни разходи от 2% от икономическото производство годишно. Линднер заяви, че вземането на заеми за финансиране на фонда ще бъде разпределено за няколко години.
Това означава, че общото нетно ново заемане вероятно ще надхвърли 140 млрд. евро в края на тази година, в зависимост от това колко дълг от 100-те млрд. евро на специалния фонд ще бъде осчетоводен през 2022 г.
Риск от стагфлация
Междувременно министърът на финансите на Германия Кристиан Линднер изтъкна риска от стагфлация, тъй като страната е изправена пред икономическите опасности, породени от конфликта в Украйна.
„Опасността от стагфлация е реална“, заяви той в събота във виртуална реч на партийната конференция на своите либерални Свободни демократи, визирайки риска от бързо нарастваща инфлация, която удря при спад на икономическия растеж. „Съществува опасност от обедняване за много хора.“
Доверието във възстановяването на Германия е подкопано, тъй като инвеститорите се притесняват, че повишаването на цените, предизвикано от руската инвазия в Украйна, ще намали производството. Икономиката на страната рискува да се свие с близо 2% през тази година, ако конфликтът ескалира и ембаргото върху руските въглища, петрол и газ доведе до ограничения за доставчиците на енергия и промишлеността, предупреди Bundesbank в петък.
Ако доверието в Германия като място за инвестиране намалее, стагфлацията може „много бързо да се превърне в много по-сериозна криза на стабилността“, заяви Линднер от Вашингтон, където е под карантина, тъй като е болен от Covid-19. „Ето защо трябва да заемем решителна позиция срещу това.“
Линднер подчерта и необходимостта от поддържане на икономическия натиск върху Русия, за да се „удари по военния арсенал на Путин“. Санкциите, въведени от западните държави, може да се наложи да бъдат запазени „в продължение на месеци, може би на много години, а с известна вероятност може би и за постоянно“, каза той.
Линднер посъветва да не се повишават данъците, като същевременно подчерта необходимостта от икономическа помощ в подкрепа на ключови отрасли и за подпомагане на домакинствата, които са най-силно засегнати от повишаването на цените.
Прогнозите на Bundesbank
Според Bundesbank германската икономика е застрашена от свиване с близо 2% през тази година, ако войната в Украйна ескалира и ембаргото върху руските въглища, петрол и газ доведе до ограничения за доставчиците на енергия и промишлеността.
Оценката се изразява в удар върху производството от около 5 процентни пункта в сравнение с базовия сценарий от март, заяви германската централна банка в месечния си доклад.
Макар че загубите през следващите години би трябвало да са малко по-малки, особено ако руските енергийни доставки постепенно бъдат заменени и ефектът от нормирането намалее, активността през 2024 г. все още ще бъде значително под предварително прогнозираните равнища.
През последните седмици икономистите се затрудняваха да изготвят оценки за икономическите последици от войната за Европа. Високи са рисковете, че ескалацията на руското нападение срещу Украйна ще предизвика утежнени санкции и контрасанкции, като най-голямо въздействие върху растежа ще има пълната забрана за доставка на енергоносители от Русия.
Изследователски институти, консултиращи германското правителство, заявиха миналата седмица, че подобна стъпка ще струва на най-голямата европейска икономика около 220 млрд. евро, което се равнява на 6,5% от годишното производство, през следващите две години.
Bundesbank изчислява, че загубите възлизат на 165 млрд. евро през тази година и на 115 млрд. евро през всяка следваща. Само за 2022 г. прогнозата включва ефектите от нормирането.
Централната банка изчислява, че най-тежките щети ще дойдат от по-високите разходи за суровини. Тя заяви, че изводите от двата ѝ основни модела се допълват взаимно в краткосрочен план, така че заключенията им могат да бъдат сумирани, за да се покаже пълното въздействие на войната.
Тези модели предполагат, че бойните действия ще се засилят, но ще останат ограничени в рамките на Украйна. Те включват също така ембарго върху изкопаемите горива, скок на цената на суровия петрол сорт брент над 170 долара за барел, силно увеличение на цената на въглищата и газа и умерено – на неенергийните стоки. Цените ще достигнат своя връх тази пролет.
Макар че се приема, че забраната за внос ще остане в сила до 2024 г., Bundesbank взема предвид промените в търсенето и предлагането в световен мащаб. Тя заяви, че не са включени последиците от евентуални смущения на финансовите пазари, както и че фискалните стимули могат да бъдат значително по-силни от очакваните в момента, ако кризата се задълбочи.
Слабо начало на 2022 г.
Германската централна банка прогнозира, че производството в еврозоната ще бъде с около 1 3/4% по-слабо през тази година в сравнение с прогнозата на Европейската централна банка от март за 3,7%. През следващата година ударът би трябвало да е подобен, преди през 2024 г. да отслабнат потискащите ефекти от войната.
За разлика от ЕЦБ Bundesbank не публикува тримесечни прогнози.
Последните ѝ от декември предвиждат растеж на Германия от 4,2% през тази година, 3,2% през 2023 г. и 0,9% през 2024 г. Инфлацията се очаква да се забави от 3,6% до малко над 2%.
Оттогава насам ценовият натиск се засили, докато икономическата инерция отслабна.
В своя документ Bundesbank оценява, че инфлацията през тази година може да бъде с един и половина процентни пункта по-висока от вътрешната ѝ прогноза от март. През 2023 г. ценовият натиск може да бъде с 2 процентни пункта над базовия сценарий.
Бундесбанк заяви, че германската икономика „повече или по-малко е стагнирала“ през първото тримесечие, като добави, че икономическите последици от войната в Украйна са несигурни и зависят от развитието на ситуацията.
financebg.com