Почти всички владици са работили за Държавна сигурност
В обявения списък са имената на десет от действащите 14 митрополити в Светия Синод на Българската православна църква. Старозагорският митрополит Галактион, Видинският митрополит Дометиан, Плевенският митрополит Игнатий, Сливенският митрополит Йоаникий, Великотърновският митрополит Григорий, на САЩ, Канада и Австралия митрополитът Йосиф, Врачанският митрополит Калиник, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопският митрополит Натанаил, Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон, Русенският митрополит Неофит.
Сред обявените не са българският патриарх Максим, Ловчанскиият митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Доростолскиият митрополит Амвросий..
Владиката Галактион, чието име беше обявено отдавна, тъй като беше и народен представител, е бил вербуван за агент през 1981 г. под псевдонима „Мишо“. Той се прочу особено с титлите „архонт“, които щедро раздава.
Дометиан, за когото в архивите има запазени и собственоръчно написани агентурни сведения под псевдонима „Добрев“ е станал агент още през 1972 г., когато е бил 40-годишен.
Плевенският Игнатий е станал агент „Пенев“ и агент „Германски“ през 1982 г. В архива за него, както и за повечето други духовници, има писмени настоятелни искания от 1990 г. „да бъдат заличени от всички картотеки данните“.
Сливенският Йоаникий е започнал да донася през 1977 г. под под името „Кирилиевич“.
Великотърновският Григорий е агент от 1975 г. като „Ваньо“.
Врачанският Калиник пише „агентурни сведения“ от 1968 г. – един път като „Рилски“, друг път като „Велко“.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, често сочен като най-вероятен наследник на Максим на патриаршеския трон, е бил вербуван през 1976 г. като „секретен сътрудник“ и възстановен през юни 1989 г. като „агент“. Под псевдонимите „Ковачев“ или „Владислав“ собственоръчно е писал агентурни сведения и е подписвал след това документи за полученото възнаграждение, а ръководилият го щатен служител е отчитал разходни документи.
На 9 ноември 1990 г. и той настоятелно е поискал „да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за „Владислав“.
Сред офицерите, които са вербували свещениците най-често се среща името на израствалия през годините в службата някой си Кирил Котов – първо оперативен работник, после – капитан, след това – майор.
Днешните владици са сътрудничили преди всичко за някогашното Шесто управление на ДС, наричано и „политическата полиция“.
Проверени са и ръководителите и членовете на управителните органи на Католическата църква в България, както и висшите духовници на мюсюлманско изповедание – главен мюфтия и членове на Висшия мюсюлмански съвет.
Мустафа Алиш Хаджи – Главен мюфтия от 2006 г., но успял да влезе в правата си едва през април 2011 г., е бил вербуван за агент „Андрей“ на 14 ноември 1989 г. и е продължил да донася. На 28 октомври 1992 г. изглежда е бил заблуден, че документите, доказващи сътрудничеството му, са били унищожени.
Другите проверени от мюсюлманското изповедание са районни мюфтии и членове в различни години на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) и повечето са продължили да сътрудничат на „органите“ след 10.11.1989 г.
Например Насуф Халил Насуф е бил вербуван 19-годишен през 1971 г., бил е осведомител, агент и секретен сътрудник под името „Христо“, продължил и след ноември 1989 г., а на 1 октомври 1993 г. го излъгали, че всички документи са унищожени. Но се издигнал до районен мюфтия.
Покрилият се с печална слава заради безбройни скандали в мюфтийствто Недим Хафъз Ибрахим Генджев от 1973 г. е бил щатен служител на ДС в Шумен и Русе. По-късно, през 1984 г. (това е началото на т.нар възродителен процес) е станал нещатен сътрудник и го е ръководел лично цял генерал – Г. Силянов. Няма друг от обявените до сега хиляди агенти, за когото в архивите да има данни, че е бил ръководен от генерал.
Агент от 1987 г., но и след 10 ноември 1989 г. е бил Георги Иванов Йовчев – епископ на Софийско-Пловдивската католическа епархия от 31.07.1988 г.
Комисията за досиетата уточнява, че проверката продължава.
Финанси