Прокуратурата призна, че може да е сгрешила по делото ”САПАРД”
Със същата степен на вероятност тя допусна, че оправдателната присъда е е следствие на нови доказателства, които съдът е събрал.
Още след произнасянето на решението обаче, съдията по делото Калин Калпакчиев заяви, че прокуратурата е направила грешка, като е разделила делата срещу подсъдимите и това е основна пречка за установяване на фактите.
По-рано днес и от Българския хелзинкски комитет заявиха, че така нареченото знаково дело е провалено от прокуратурата, а не от съда. „Прокуратурата е внесла обвинение с разделени доказателства и обвиняеми – по двама, така, че да е невъзможно осъждането им като организирана престъпна група. Законът е този, който изисква поне трима участници, за да е налице такава група. Съдът спазва закона“, категорични бяха от правозащитната организация.
Те поставиха въпроса защо държавното обвинение е постъпило така и директно обвиниха председателят на МС Борисов, че го прикрива и за да замаже това си поведение, напада съда . От БХК остро разкритикуваха Борисов и заради изцепките му/които той изобщо вече дали помни/, че съдията по делото е бил от „хората, които са били най-против министър Цветанов“. Калпакчиев е един от най-активните членове на Съюза на съдиите срещу нападките на вицепремиера.
По неофициална информация на Mediapool още на 31 май 2007 г. немската прокуратура е изпратила на българските си колеги всички доказателства, събрани от митнически дознатели в Германия по делото срещу Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт, осъдени през 2008 г. за участие в международната схема. Сред данните е имало комуникация между двамата германци с Марио Николов и други от подсъдимите у нас – Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров. Те са уговаряли издаването на фактури за покупко-продажба на машини за месопреработка. В няколко имейла между тях е посочено съдържанието на отделните документи, както и причината, поради която искат фактурите – за да бъдат представени пред Държавен фонд „Земеделие“ в България.
Германците са изпратили на СГП и самите фактури, иззети по тяхното дело. Въпреки това, на 5 декември 2007 г. българската прокуратура разделя своето разследване на две. В същото време по необясними причини всички данни от Германия са приобщени към делото за пране на пари (по-което бе постановена оправдателната присъда – б.р.), но в същото време на Хаджииванова и Петров не са повдигнати обвинения по този казус. Двамата оставят обвиняеми само по другото дело – за източване на средства от програма САПАРД.
До 10 дни ще е готов анализ по него, след като то беше върнато на прокуратурата, стана ясно още от думите на Галина Тонева. Разследващи от ОЛАФ също ще се включат в анализа по това дело.
Вътрешният министър Цветан Цветанов пак се намеси с полицейската си логика в смехотворнитие си заключения: „Не знаем какво се случва, но не е нормално в една институция доказателства да са приети от една инстанция за достатъчни, а на друга – не“. Това дело е една от причините от ОЛАФ да предложат европейски прокурор и един съдебен процес за подобни случаи. Шефът на организацията се възмути защо в Германия има присъди по този случай, а у нас няма.
Финанси