Регулаторите са ви скъпи

Разпадането на пирамидата КТБ открехна за широката публика факт, който отдавна се знаеше в експертните среди – липсата на силни и адекватни финансови регулатори.

Разбира се, първият виновник за случилото се е Българската народна банка (БНБ), като управителят й Иван Искров прави всичко възможно да довърши доверието към институцията в опит да прехвърли отговорността към „Банков надзор“, към политиците, към зли сили, организиращи атаки към банки… Но БНБ не е единствена, на която трябва да се търси отговорност.

Не по-малко отговорна за изграждането на пирамидата е и друга ключова финансова институция – Комисията за финансов надзор (КФН), чийто председател Стоян Мавродиев вече четвърта година публично раздава правосъдие за добри и лоши инвестиции и проявява двоен стандарт в положените усилия спрямо пазарните участници. Той се изявява като стожер на финансовата стабилност в страната, но по казуса КТБ се е снишил.

Действията на комисията в категорията КТБ (тя е и инвестиционен посредник, и публично дружество, така че попада по две линии под надзора на финансовия регулатор) са просто формални, ако въобще има такива. При споменаването на задълженията й тя препраща към БНБ. А тя трябва да защити интереса на множество малки и големи инвеститори, вложили парите си във финансовите инструменти издадени от групата за над 1 млрд. лв. В случая дори действията й са още по-важни, защото за разлика от депозантите, ресурса на инвеститорите не е гарантиран със закон.

А като капак в парламента вече няколко седмици отлежават любопитни промени в Закона за КФН, които дават още оръжия на председателя й да превърне регулатора в своеобразно ЕООД.

За КТБ ли? Питайте БНБ

„КФН няма никакви законови правомощия да упражнява надзор върху дейността на КТБ като банка по набиране на депозити и отпускане на кредити… Банковият надзор се упражнява единствено от Българската народна банка“, побърза да прехвърли вината КФН в свое прессъобщение от 15 юли.

Задачата на КФН по закон обаче е да следи дали банката като публично дружество представя навременна и достоверна информация какво се случва с нея, включително и дали цялата й дейност всъщност не зависи от една шепа свързани с мажоритарния собственик Цветан Василев бизнеси. Което бизнесът и медиите забелязваха, но КФН, разбира се, не е виждала това с години.

В същото прессъобщение комисията дори си противоречи. Първо казва, че по закон може да регулира само инвестиционни посредници, „които не са банки“, а няколко изречения след това признава, че все пак надзирава КТБ като инвестиционен посредник, но правомощията й са ограничени.

На допълнителните въпроси, изпратени от „Капитал“ от комисията уточниха какво имат предвид под ограничени. Според нея правата й са не толкова строги, колкото на БНБ и продължава, че без съдействието на БНБ не може да осъществи ефективен надзор над КТБ като посредник.

Това обаче не означава, че КФН не може да си свърши работата, дори и законите, по които тя да действа, да са по-малко рестриктивни от тези на БНБ. При съмнения винаги може да се обърне към централната банка за съдействие. Само така ще е абсолютно адекватна като регулатор. Може да влезе напълно самостоятелно в банката посредник, да налага собствени глоби и/или да поиска и БНБ да наложи санкции.

На практика обаче по КТБ е правено малко. Последната пълна проверка на банката като посредник е от 2009, уточниха от комисията. Междувременно са правени тематични проверки и постоянен надзор, в хода на които има констатирани нарушения. Последната тематична проверка е започнала декември 2013 г. и е приключила през април 2014 г., като експертите са констатирали, че има нарушение, изразяващо се в разкриването на вътрешна информация от страна на КТБ на трето лице. За целта е връчен акт за нарушение, глобата за което е от 50 до 100 хил. лв.

Това, което от небанковия регулатор удобно премълчават, е, че дейността на КТБ, както и на цялата група около Цветан Василев не се ограничава само във влогонабирането и кредитирането. Изключително бързото разрастване на структурата през последните години въвлече и капиталовия пазар като източник на набиране на средства, които да поддържат растежа на империята. Само един поглед над издадените емисии показва, че към датата на поставянето на банката под особен надзор тя и свързани с нея компании са издали публично търгуеми финансови инструменти за около 1 млрд. лв. (от които 800 млн. лв. на местния пазар), като повечето от тях са били пряко одобрени за покупка от публиката от страна на регулатора КФН. За сравнение – общата капитализация на всички финансови инструменти, търгувани на БФБ – София, е малко над 8 млрд. лв.

И когато според КФН основната й функция е „да регулира капиталовите пазари, като следи публичните дружества регулярно да разкриват необходимата информация за своите инвеститори, както и да спазват Закона за публичното предлагане на ценни книжа“, едва ли може да има оправдание за това, че от регулатора не са открили нищо нередно в подхранването на групата със сериозен обществен ресурс. Ключов е и въпросът, че комисията трябва да следи не просто формално дали поднадзорното лице е разкрило дадена информация навреме. Тя трябва да проверява и качеството на тази информация.

За отчетите ли? Питайте КПМГ

Първите сигнали за нередности можем да видим още с търговията с акциите на КТБ. Тя стана публична компания през 2007 г. Оттогава до спирането на търговията с книжата й на 20 юни 2014 емисията влизаше сред т.нар. сини чипове на борсата, а в продължение на две години – между 2011 и 2013 г., бе част и от официалния индекс SOFIX. Въпреки това за професионалните инвеститори на борсата никога не е било тайна, че основната част от търговията с акции както на КТБ, така и на компаниите, свързани с банката и Василев, е доминирана от „вътрешни сделки“. Това вероятно е убягнало само на КФН, защото не е ясно оттам да са проверявали или санкционирали за наличието на пазарни манипулации.

По дефиниция строгият надзор в полето на „вероятна манипулация на пазара“ никак не забелязваше странните движения или практически неограничените оферти „купува“ по емисията, представляващи в някои дни над 30% от съвкупния обем по всички емисии, взети заедно. Според пазарни участници печелившите инвеститори от тези движения както при КТБ, така и при свързаните „Хелт енд уелнес“ АДСИЦ, „Булгартабак холдинг“ (преди разрива с Пеевски) като правило са „Бромак“ и други свързани с Василев компании. Това е връзката с очите на другия регулатор БНБ – освободените печалби от борсовите сделки дават законово основание за внасяне на капитал в КТБ.

Друг пример за създаване на кухи печалби, които след това отиват в капитала на банката, е казусът с продажбата на централата й. Всичко се случва в последните дни на 2013 г., когато срещу 43 млн. лв. банката продава сградата на формално несвързаното лице „Евробилд 2003“ и реализира печалба от над 16.5 млн. лв. от сделката, с което приятно разкрасява печалбата за цялата си година с около една четвърт.

Публична тайна обаче е, че купувачът на сградата е под контрола на Цветан Василев, която тази седмица бе потвърдено и от писмо до прокуратурата от уж несвързани лица, а в действителност негови подчинени. От КФН поясниха, че все пак са направили проверка по казуса, но след като са стигнали до директния собственик на „Евробилд 2003“, т.е. Юлия Илиева, и са разгледали управителите, са установили, че не става въпрос за свързано лице и съответно сделката не попада под специалните изисквания за разпоредителни сделки между заинтересовани страни и съответно не е нарушение. Но ако комисията се е съмнявала, че има свързаност в сделката, но разпоредбите, по който тя действа са по-рестриктивни, защо не се е обърнала към значително по свободната в правомощията си БНБ?

Допълнително в установяването на качеството на представяната от КТБ информация, КФН явно се е задоволявала с оценката на одирторите. „КТБ са представяли в срок финансовите си отчети… в тях няма несъответствия, които да породят съмнения относно достоверност. Това се потвърждава и от одиторското мнение относно годишния финансов отчет за 2013 г. „КПМГ България“ ООД изразява мнение, че отчетът дава вярна и честна представа за финансовото състояние на банката към 31.12.2013 г. Предвид което не са били налице каквито и да било индикации за недостоверност на отчета“, поясниха от регулатора.

За търговията ли? Питайте пазара

От 2012 г. насам КТБ и дружества около Цветан Василев регулярно се финансират от капиталовия пазар, като по този начин реално вкарват парите на инвеститорите, за да платят своите сметки. И всичко това с ценза на КФН.

Например през 2012 г. КТБ издаде и публична емисия облигации за 150 млн. долара, приета за търговия на борсата в Ирландия. Тя е необезпечена – в проспекта й е записано, че притежателите на облигациите се съгласяват да разчитат единствено на финансовото състояние на банката за обслужване на дълга. Тук отговорността на КФН е по-скоро опосредствана, но неясен остава въпросът дали и каква информация е представил местният регулатор в рамките на процедурата по нотификация. Ирландия и България са все пак членки на ЕС, а е известно, че Мавродиев държи да уведомява и да се съветва с другите европейски регулатори. Подобен въпрос вероятно ще си задават и инвеститорите в облигации на КТБ, загубили вече 60% от стойността на инвестицията си в дните след като банката беше затворена.

Доста безкритичен е бил регулаторът и към облигациите на „НУРТС България“. Компанията има лиценз за мултиплекс оператор. Официално е собственост на кипърската Mancelord Limited и дубайската Bluesat Partners. Публична тайна е обаче, че компанията се контролира от Цветан Василев, като самият той се обявява за неин консултант.

След като офшорките си купиха НУРТС през 2012 г., компанията издаде емисия облигации за 40 млн. евро. В проспекта си за публичното им предлагане на борсата тя посочва, че с парите от облигациите е изплатила кредит към… КТБ за около 40 млн. евро. Няколко дни след погасяването на кредита първото събрание на облигационерите си избира… КТБ за банка довереник, която да защитава интересите им. Така на практика едно и също лице се облагодетелства от емисията и след това защитава две противостоящи в интересите си заинтересовани страни – акционери и облигационери.

КФН обаче казва, че в този смисъл не е налице конфликт на интереси, защото кредитът към КТБ е бил погасен, преди облигациите да се предложат за публична търговия.

Друг интерес факт около емисията е бързината, с която проспектът за публичното и предлагане е одобрен. Той е внесен на 20 декември 2012 г., а на 22 февруари 2013 г. вече е одобрен (въобще трудно може да се намери отхвърлен проспект на групата КТБ). В случая това е нетипично кратък срок от само два месеца, докато последните години обичайната практика е проспекти да се връщат 3 до 5 пъти с различни бележки, с което одобрението им, ако въобще се стигне до такова, надхвърля половин година. Да не припомняме казусът с двойното листване на „Софарма“, проточил се с години заради бавенето на КФН.

Изключително пресен случай от последните месеци е казусът с проспекта за увеличението на капитала на най-голямата куриерска компания в страната – „Спиди“. Тя иска да увеличи капитала си, за да финансира стратегическото си споразумение с един от малкото чужди инвестирори стъпили в България последните години. Подаденият от нея проспект за увеличнието обаче поседя няколко месеца при регулатора и в средата на юли се оказа, че колективният орган е отказал да го одобри заради абсурдни забележки. За сметка на това съвсем наскоро колективният орган на КФН одобри проспекта на декапитализирания футболен клуб ЦСКА въпреки невнесения изцяло капитал и десетките висящи дела на компанията.

За инвестициите ли? Ще ви кажем, когато преценим

След като получават щампа „годни“ от КФН, книжата на групата далеч не се купуват само от спекуланти и високорискови играчи. Така например от публикуваните отчети на пенсионните фондове към края на 2013 г. е видно, че последните държат 7 млн. лв. в облигации на банката – инвестиция вече поне 60% по-ниска, над 4 млн. лв. в нейни акции и около над 54 млн. лв. в облигации на компании от групата на Василев. С високите лихви по депозитите банката привличаше и доста взаимни фондове, застрахователи, гаранционни фондове и др., като общо вложенията им са близо 100 млн. лв., които по закон не са покрити от гаранцията до 100 хил. евро.

КФН осъществява пълен надзор върху дейността на пенсионноосигурителните дружества, застрахователите и застрахователните посредници и управляващите дружества, но очевидно не е видяла нищо притеснително в тези експозиции, както видя проблеми в други.

И преди да сте си помислили, че регулаторът просто е изключително либерален и позволява всичко на всички, неговите действия говорят за избирателен надзор. През юли 2013 г. например Мавродиев и заместник-председателят, отговарящ за надзора над осигурителния пазар, Ангел Джалъзов, официално и гръмко оповестиха поредица от принудителни административни мерки спрямо две пенсионни компании – „Доверие“ и „Алианц България“, защото инвестирали в „лоши активи“. С мерките комисията ги задължи да продадат притежавани от тях финансови инструменти, тъй като според регулатора те са рискови и държането им е в ущърб на осигурените лица. С действията си КФН бе причина пенсионните им фондове и осигурените в тях да понесат щети за близо 1 млн. евро от пропусната доходност по данни на самите пенсионни компании. Цялата абсурдност по казуса показват и отхвърлените този четвъртък жалби на двете компании пред КФН, подадени през април… 2013 г. Произнасянето на регулатора година и нещо след обжалването не просто е безпредметно, то е абсурдно.

Подобни актове са необжалваеми в съда и така всички пенсионни фондове са уязвими на избирателните „удари“ на комисията, когато според нея те имат „недобри инвестиции“. Работата на адекватния регулатор обаче е не да се изявява като инвестиционен консултант или портфолио мениджър. Ако той допусне дадена емисия до пазара, значи тази емисия е по презумпция еднакво добра за всички инвеститори. Инвеститорите сами решават дали да вложат парите си в нея и естествено поемат риск.

В крайна сметка КФН вече има практиката да се намесва като портфолио мениджър в инвестиционната политика на поднадзорните си лица. Тогава защо не го прави по казуса КТБ?

„В нормативната уредба няма изисквания за застрахователите по отношение на инвестирането на свободните собствени средства. В случай че не са констатирани нарушения, КФН няма правомощия да налага ограничаване или забрана за свободното разпореждане с активите“, казаха от КФН. След случилото се с КТБ са изискали информация от всички застрахователи да представят оценка на рисковете за ликвидността и финансовата стабилност, но в крайна сметка не са предприели никакви действия, както сми поясниха.

Същата процедура е била приложена и към пенсионните фондове. КФН твърди: „Към момента фондовете за допълнително пенсионно осигуряване не притежават акции на „Корпоративна търговска банка“ и нямат депозити в посочената банка.“ Не се споменава нищо за инвестициите им в облигациите на групата. И пак КФН е сметнала, че няма нужда да предприема конкретни действия, с които да задължи фондовете да се освободят от финансови инструменти на групата.

Именно това е двойният стандарт на КФН. В случая, след като е ясно, че групата на КТБ е под изключително сътресение и не е ясно дали ще може да плати каквото и да е на инвеститорите си, КФН бездейства.

Спазвайки принципа на БНБ за широко затворени очи, удобният регулатор КФН с опит в лежерни юрисдикции въпреки отчаяните оправдания всъщност е нанесъл щета от почти 1 млрд. лева за поднадзорните си лица – граждани инвеститори, пенсионни, застрахователни и договорни фондове, посредници.

А това само е поредният пример, че общественият регулатор КФН, а и БНБ, не работи спрямо мандата си. Надзорът във финансовия сектор е сведен до формалност, като не се прави никакво усилие да се докаже, че някой нарушава грубо правилата, като заобикаля ограничения за свързаност. А когато все пак се прилага строгостта на закона, това става селективно и във вреда на конкуренцията и обществения интерес. А когато настъпи криза, отговорността се подмята, докато напълно се размие и може да се продължи постарому. И естествено се настоява за повече правомощия.

КФН ЕООД

Освен с избирателния си надзор КФН все повече заприличва на едноличното дружество на председателя си Стоян Мавродиев. Последните години с промени в законите и подзаконови актове и правилници дейността на регулатора се подчини на председателя й, макар мандатът за надзор по смисъла на закона да е на заместник-председателите със съответните ресори.

Окупирането на „крепостта“ явно продължава. От няколко седмици в парламента залежават промени в Закона за КФН, които се правят през задния вход – през преходните и заключителните разпоредби на новия закон за компаниите за бързи кредити. Освен че КФН се предлага да стане институцията, надзираваща и този сектор, в законопроекта се предвиждат странни нови правомощия. Например предлага се зам.-председателите вече да се „наемат“ от комисията, т.е. от председателя й, с договори за управление, каквито обикновено се използват в търговските дружества. Това най-малкото поставя под въпрос независимостта на всеки член на КФН от председателя в свободата той да си върши работа. Естествено отваря и широко поле за размисли какво ще пише в тези договори, още повече че се предлага Законът за администрацията вече да не важи за КФН, служителите в нея да се управляват по Кодекса на труда, а възнагражденията да се определят от самата комисия т.е. председателя.

Според КФН подходът в уреждането на отношенията между комисията и членовете й с договори за управлени ще кореспондира на практиката в БНБ и нейните отношения с управителя и подуправителите.

В същото време се предлага председателят на КФН да може да издава индивидуални административни актове, но не става ясно за какво ще ги издава. От КФН поясниха за „Капитал“, че това не били нови правомощия за председателя и касаели актове за установявнето на публични държавни вземания и актове, свързани със служебните правоотношения на служителите по Закона за държавния служител.