Новите финансови институции на BRICS – допълнение или заместител на СБ и МВФ?

По време насрещата на страните от групата BRICS(Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) през миналата седмица във Форталеза бе създадена банка за развитие на организацията, която ще допълва или ще се конкурира със Световната банка (СБ) във финансирането на дългосрочния растеж.

Плановете за банката за развитие бяха обявени предварително, но на срещата бе оповестено и създаването на резервен фонд на стойност 100 млрд. долара, който да помага на развиващите се икономики да се справят с външни шокове, заплашващи стабилността им, пише Financial Times.

Този фонд ще е предизвикателство не само за СБ, която вече беше заобиколена от кредитите за развитие, отпускани от Китай, но и за по-мощния (и по-спорен) Международен валутен фонд (МВФ). Ако BRICS наистина искат да изместят МВФ, то това би било драматична стъпка.

Историята и политическата реалност обаче сочат, че те ще изгубят куража си и техният фонд ще се окаже допълнение, а не заместител на МВФ.

МВФ стана непопулярен в голяма част от развиващите се икономики – а сега и в Западна Европа – с условията, които поставя в замяна на спешната си помощ. Обикновено фондът тласка правителствата към обществено неодобрение чрез увеличаване на данъците или съкращаване на разходите.

Кредитирането обаче неизбежно е свързано с известни условия. Няма да е лесно на BRICS да определят кои шокове са външни и изискват временни буфери, и кои имат нужда от промени в политиките, за каквито МВФ настоява в замяна на помощта си.

Спад в глобалните цени на храните е негативен шок за платежния баланс на държава, която изнася селскостопански стоки, но само глупак би кредитирал безкрайно такава страна с надеждата, че цените ще се възстановят. Ако това не се случи, то правителството може да се наложи да намали разходите и да вдигне данъците, за да ребалансира икономиката.

Неохотата да се налагат такива ограничения на други развиващи се икономики осуети в миналото подобни опити за изместване на МВФ.

След Азиатската финансова криза от 1997/98 г., по време на която изключително дългият и агресивен списък от условия на МВФ предизвика негодувание, страните от Източна Азия сключиха редица валутни споразумения, които им позволяваха да прибягват до общите си резерви при криза. Тези споразумения обаче така и не бяха използвани.

Развиващите се икономики инстинктивно не са склонни да санкционират някоя от тях. Пакистан, важен съюзник на Китай, призова Пекин да го спаси по време на глобалната финансова криза от 2008 г. Вместо да се притече на помощ Китай се обърна към МВФ. Агресивната подкрепа на Пекин за изключително конкурентните китайски износители вече раздразни други развиващи се икономики. Опитите да се дисциплинират непокорните правителства само ще влошат нещата.

Тук лежи слабостта не само на фондовете за спешна финансова помощ, но и на цялата идея за доминирана от BRICS глобална финансова архитектура. Въпреки всичките им кусури институции като МВФ и СБ са сравнително наясно с принципите, които ги водят и как те да бъдат реализирани. BRICS, които помежду си имат много различни подходи към фискалната политика, финансовата дерегулация и макроикономическия мениджмънт, не притежават съгласуваността на международните финансови институции.

За да заработят новите институции на BRICS ще е необходим последователен подход, какъвто до момента не се е появил. Срещата на групата миналата седмица показа, че тя желае да действа, но тепърва ще видим как възнамерява да го направи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *