Справедлива печалба

След като всичко, което се създава на този свят, като материални и духовни блага, е реултат на рационалната трудова дейност на хората, след като цената на една стока се явява паричен израз на нейната стойност, след като стойността е труд, след като в една стока е фиксирана определена субстанция абстрактен човешки труд, защо стоките след като се реализират на пазара, парите получени за тях не се разпределят съобразно количеството жив и овеществен труд вложен в тях от участниците в производството на тази стока, а се разпределят на базата на частната собственост.
Това е въпросът, който си зададох след като прочетох „Богатството на народите“ на Адам Смит, ”За принципите на политическата икономия и данъчното облагане” на Дейвид Рикардо, “Капиталът” на Карл Маркс, “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” на Джон Кейнс и др.
Тогава на мястото на абстрактните категории труд и капитал, аз поставих живите участници в капиталистическия производствен процес работниците и предприемачът. Припомних си всички основни неща от процеса на производството и стажа ми като предприемач, работник и служител. Ролите са приблизително равни от 35 години трудов стаж 18 бяха като предприемач, а останалите като служител и работник. Като работник имам приблизително 1.5 години.

Анализирайки начина на разпределение на благата и това, което се случва реално в процеса на производството, открих, че не само частната собственост, а реалният принос на участниците в производствения процес трябва да стане базата за разпределение на благата.
Този принос може да се измери чрез количеството вложен жив и овеществен труд на работника и предприемача.

Какво влага предприемачът в производството?

За мен това е играна роля, аз знам какво съм вложил в първоначалния момент на работата. Вложих машини, инструменти, приспособления, закупих материали, наех цех под наем и няколко работника.
Аз изхарчих определено количество парични средства, но тези пари всъщност представляват определено количество минал, овеществен труд под формата на първоначален капитал.

Да си припомним какво означаваха парите?
Парите са стока, специфична стока, парична стока, а за всяка стока се изразходва определено количество абстрактен труд.
Това количество абстрактен труд е овеществен, минал труд, приел в момента формата на пари и има определена стойност.

Така, че аз съм вложил в производството метафорично не пари, а определено количество труд, който аз съм вложил в минало време и съм получил точно тези пари. Но тези пари са в такова количество, че са достатъчни за създаване на трудови условия и започване на производство и се превръщат в капитал след първия оборот.

Второто, което започнах да правя беше да ръководя и управлявам производствения процес. След месец съвместна работа с работниците, ние бяхме произвели определено количество водни помпи и ги бяхме реализирали на пазара. Значи през този месец работниците са участвали в производството на водните помпи с техния жив труд, а аз с овеществения труд на капитала и с живия управленски труд.

Ако живия и овеществен труд стане база за разпределение на принадената стойност в обществената практика ще настъпят известни изменения а именно:

Когато се срещна на пазара като предприемач с потенциални работници като равностойни правни субекти и стокопритежатели, аз ще им предложа да произвеждаме електрически водни помпи съвместно, като създам трудовите условия за работа и управлявам трудовия процес, т.е. производството и реализацията на помпите, а те ще работят в цеха на машините, ще използват инструменти и приспособления, ще обработват доставените от мен валова стомана, бобинажен проводник, ламели, ротори, чугунена отливка, турбини, лагери, алуминиеви кожуси, свързочни материали и др. ще монтират и изпитат помпите. След това аз ще ги закарам в магазина за продажба. В края на месеца, след като съм произвел и продал 100 броя електрически водни помпи, ще събера работниците и ще им кажа:
В началото на месеца Вие и аз подписахме индувидуални трудови договори, съгласно законите в страната, освен това подписахме колективен трудов договор /КТД/ за съвместна дейност, съгласно който в края на месеца крайният финансов резултат, след приспадане на всички допълнителни разходи, т.е. печалбата, ще бъде разпределена, съгласно трудовото участие, приноса на всяка една от двете страни в производството и реализацията на помпите. Моето участие се състои от сумата на капитала, който съм изразходвал и трудът ми по управление на цялостния процес, определен с трудовата ми характеристика в КТД.

На тази база, ще се определи моята печалба!
Останалата част от печалбата ще бъде Ваша!

Но трябва да измине цялата година, да се приключи счетоводно, да се определи финансовия резултат, да се определи данъчната основа, начислят и платят данъците и тогава ще се разпредели остатъчната печалба между нас.

Печалбата на предприемача ще бъде:

1. П1 -печалба на предприемача от вложения капитал функция от:
К-сумата на капитала вложен в производството;
L-осреднен базов лихвен процент на кредитите за фирми на междубанковия пазар за една година;
N-средна норма на печалбата на фирмите в отрасъла за годината;

Като:
П1 >KхL
П1 < KхN

2. Месечна работна заплата на предприемача П2 фиксирана в КТД е функция от:
-сумата на капитала вложен в производството;
-броя на работниците и служителите във фирмата;
-не по-голяма от 20 пъти средната работна заплата в отрасъла.
Давам този пример, само за да илюстрирам фактори от които може да зависи една методика за определяне тези величини. Могат да се прибавят други или извадят някои.
Може да се даде тежест на отделните фактори, както е определянето на базовия лихвен процент /БЛП/ по кредити и овърдрафти базиращ се примерно на 4 основни компонента:
-лихвени индекси;-20%
-цена на привлечения ресурс;-45%
-разходи за дейността на банката;-35%
-конкретната политика на ръководството на институцията, която може да корегира с 2-4 %;
Формирането на БЛП по кредити на една банка представлява сбор от стойностите на първите 3 компонента, умножени със съответното тегло и се извърши корекция с 4-ия компонент.

Последният компонент, участващ в определянето на БЛП по кредити и овърдрафти е текущата лихвена политика на банката относно взетите решения за конкретни стратегии при предлагането на определени нейни продукти, макроикономическо развитие на икономиката, пазарна ситуация в определени икономически сектори и др.
За мен създаването на такава методика не е елементарна работа, и все пак е технически въпрос, важно е да се наложи принципа.

Примерно:
Каква е логиката печалбата на предприемача да бъде функция от осреднен базов лихвен процент на банките?
Ако аз не бях изразходвал този капитал, за да създам трудови условия за производството на електрическите водни помпи и бях го дал назаем или депозирал в банка, аз бих получил лихва.
При двата случая аз рискувам капитала си.
-При единия, когато давам парите си назаем, рискувам да не ми върнат парите, цената на този риск е лихвата, която получавам.
-Когато превръщам парите си в производствен капитал под формата на средства за производство, аз също рискувам, защото може произведените стоки да не се харесат от клиентите и да не се продадат на пазара, да стане пожар, клиент да ме завлече и какво ли не още.
За този риск аз трябва да получа съответна сума пари, която не може да бъде по-малка от лихвата на банката, ако аз бях ги вложил там, или лихва от клиент, ако бях ги дал назаем.
Тогава прословутата формула за принадената стойност на Маркс ще изглежда по следния начин:

ПС { РАБ. СИЛА +СРЕДСТВА ЗА ПР-ВО}…ПР С’ → П’ 

П’  = П + П∆  1 +П2+П3/

П- сума на първоначалния капитал;                                                                                                     

С- закупени средства за производство и работна сила;                                                           

ПР-производство;                                                                                                                                               

С’- произведени стоки;                                                                                                                                     

П’- сума на капитала + принадена стойност;

П∆- принадена стойност;

П1- печалба на предприемача от вложения капитал;

П2- месечна работна заплата на предприемача;

П3- печалба на работниците и служителите на трудови договори;

Тази печалба, това разпределение на печалбата, аз наричам справедлива печалба!

Тази схема, при която живия, и обобществен труд, стават основа за разпределение на принадената стойност, може да се интерпретираи по друг начин.
Спомням си когато, се срещнах с Димитър Чанаксъзов, първият кандидат-работник за нашия цех, през юни 1995 г. в офиса на фирмата. Той беше стругар по професия. На нас ни беше необходим точно стругар за изработка на първия модел водна помпа ZTA 4/15 с дебит 2.5л/секунда и напор 15 метра.
На практика се срещахме двама стокопритежатели. Той беше свободен работник и си търсеше работа, потребителната стойност на неговата стока работна сила бяха неговите стругарски умения и способности, а потребителната стойност на моята личност, като предприемач беше стойността на материалните активи във фирмата и умението ми да управлявам производствен процес.
Ние се разбрахме да работим съвместно, да създадем нови модели за водни помпи и да започнем процес на редовно производство, като подписахме трудов договор.

На следващия месец наехме още двама и така до края на годината станаха една дузина. Със всички сключихме индивидуални трудови договори.
В началото на следващата година, когато започнахме процес на редовно производство, подписахме колективен трудов договор за съвместна дейност, като най-важното в него беше, че разпределението на печалбата щеше да се осъществи на основата на количеството вложен овеществен и жив труд. Разпределението на печалбата щеше да стане след една година и определяне на финансовия резултат за годината.

На практика не само стоката на предприемача нае стоката работна сила, но и стоката работна сила нае стоката на предприемача на работа. Предприемачът се задължава да осигури трудовите условия за работа, а работниците да изработват водните помпи. Цените на тези две стоки са различни. Но тяхното плащане се извършва, когато водните помпи, т.е. стоката се реализира на пазара.

Точно в този момент, когато стоката се продаде и тя стане гражданин на света, се реализира реалният съвместен характер, обществен характер на капиталистическото производство.

Това е моментът, в който се реализират стойностите на двете стоки на работната сила и предприемача и те взаимно си плащат за добре свършената работа, защото са произвели електрически водни помпи с добри потребителни стойности, чийто разменни стойности са били реализирани. Окончателното разплащане между тях се осъществява в момента на продажбата на тази водна помпа, в която е начислена последната амортизация на първоначалния капитал, и предприемачът си получи парите окончателно за него.

В стойността на стоката водна помпа се съдържат стойностите на стоката работна сила и стоката на предприемача, и с това приключва магията на капиталистическия начин на производство и разпределение на доходите!

Затова аз “подкрепям” мисълта за обществения характер на
капиталистическия начин на производство и “частнособственическото разпределение на благата”.

Стойността на стоката електрическа водна помпа в случая е:
A=C+V+/ П1+ П2+ П3/
Стойността на стоката на предприемача е:
A=C+/П1+П2/
Стойността на стоката работна сила е:
А2=V+П3
A =A1+ А2

В това е смисълът на капиталистическото пазарно стопанство.
В неговата характеристика има две основни функции:
1. Да произвежда стоки
2. Да създава принадена стойност

Двете най-специфични стоки, двете най-важни стоки в света на капитализма, на предприемача и работника, се обединяват и осъществяват съвместен производствен процес на основата на жив и овеществен труд и произвеждат стоки с една единствена цел-да спечелят.
Тяхната реализация се осъществява едновременно, както в една, така и в милиони стоки едновременно по света.

Разбира се това не се случи, ние не сме подписвали колективен трудов договор и не сме разпределяли печалбата на база труда, печалбата я прибирах аз като собственик.
Но рано или късно това ще се случи! Така трябва да се осъществява капитализмът, да работим съвместно, за да спечелим всички!
И в този момент няма как да не си припомня необикновената мисъл на г-н Уорън Бъфет:
“Историята на обществото е история на класовата борба, борба която до този момент печели моята класа, но не трябва да е така.”

Г-н Бъфет, благодаря Ви затова, че ме провокирахте, предизвикахте и накарахте доста да се потрудя, за да разбера що е това капитализъм, да разбера тайната на обществото в което живеем и, най-важното, да разбера защо днес “единият процент” държи 50% от световното богатство .
За мен, обаче, Вие не сте от този “един процент”, по много причини:

Първо, защото сте дали десетки милиарди долари за образование,
благотворителност, за здраве , за хляб и сте помогнали на много хора по света, и сякаш предварително или може би тайно сте реализирали моята идея за „Справедлива печалба”!

Второ, защото живеете твърде скромно, а сте един от най-заможните хора в света и давате работа на десетки хиляди хора.

Трето, защото явно сте много умен, не само от това, че сте спечелили толкова много, а защото сте прозряли големи истини за да афиширате тази своя мисъл.

Аз много добре съзнавам, че моя функционален начин на мислене може да не стане валидна истина. Но никога няма да го променя!
Това убеждение идва от практиката на живота ми.

За мен поставянето на живия и овеществен труд, като база на разпределението на доходите на хората, има чисто икономическа основа и няма морален характер. Капитализмът е най- мощната икономическа производителна система, чиято мощ черпи сили от стотици милиони индувидуални частни предприемачи, които тласкат мощно развитието на производителните сили напред.

Но едновременно с това съществуващите производствени отношения трябва да се корегират в схемата за разпределение на доходите, чието изменение съм сигурен ще даде нов тласък в развитието на производителните сили и обществото.
Защото смисълът на историческия прогрес е в развитието, в отрицание на отрицанието, на съществуващото, а това развитие се осъществява в единството и борбата на противоположностите.

 

Статията е част от книгата на Петър Къртев  „Справедлива печалба: Политическата икономия на капитализъм 5.0“- 2017г. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *