Австрийски фаворит за БТК

Бързо, сложно и трудно предвидимо заради множеството различни интереси. Така се развиват събитията около БТК в последно време. Броени дни след датата 22 май, която се очакваше да отключи процедурата по продажба на телекома, новините вече са много.

Първо – до 22 май, когато сегашните акционери в компанията трябваше да увеличат капитала й със 150 млн. евро, това не се случи. Второ – вследствие на този неуспех агентът по мостовия заем, парите по който трябваше да бъдат върнати чрез вдигането на капитала – лондонското звено на руската ВТБ VTB Capital, обяви неизпълнение на ангажимента и стартира продажба на обезпечението, което е 100% от акциите на InterV Investment – Люксембург. Така на практика започна набиране на кандидати БТК.
Трето – 100% от акциите на InterV бяха запорирани от държавата. С което тя предяви претенциите си да вземе пари от предстоящата сделка като компенсация за част от дупката, образувала се след затварянето на притежаваната от основния (поне доскоро) собственик на БТК Цветан Василев КТБ.
Четвърто – VTB Capital започна да изкупува мостовия заем, падежирал на 22 май, от останалите девет банки, участвали в него.

И пето – на опашката за БТК се оказаха три групи възможни кандидати, след като останалите от множеството заинтересовани се отказаха. Един е най-харесван.
Да, събитията около БТК се развиват светкавично тези дни. Което обаче не означава, че и сделката ще приключи в същия стил.

Предизвестеният провал

Мостовият кредит за БТК от 150 млн. евро беше взет през октомври 2013 г. Агент по него е VTB Capital, а парите бяха отпуснати от самата нея плюс още девет банки. Сред тях е и КТБ, което е важно. Акционери в БТК към момента са пак VTB Capital с малко над 33%, току-що регистрираната от белгиеца с руска история и приятели Пиер Луврие LIC-33 с малко над 43% (дял, купен за едно евро от Цветан Василев през март тази година) и с останалите проценти – кредиторите на телекома.

Срокът парите да бъдат върнати беше 22 май, като още преди това беше ясно, че на тази дата очакваното увеличение на капитала няма да се случи. Вариантите, записани в споразумението с агента VTB Capital, бяха или тя да удължи договора с шест месеца, или да прибегне към продажба на обезпечението – именно цялото InterV Investment, което пък по верига от две други дружества държи 100% от БТК. Също очаквано банката прибегна директно към втората опция. Възможната стъпка при нея не е VTB просто да придобие InterV, а да го обяви за продажба. Което се и случи, като според източници на „Капитал“ разговорите с потенциални кандидати са започнали седмици по-рано.

Прокурорската намеса

При така стеклите се обстоятелства изглежда, че VTB държи в ръцете си всички карти при започналите преговори за БТК. Това обаче не е изгодна ситуация за държавата, която от месеци се опитва да влезе в компанията, за да върне част от парите, потънали покрай КТБ. Затова ситуацията бързо се промени. Българската прокуратура изпрати искане до прокуратурата в Люксембург да запорира 100% от акциите на регистрираното там InterV Investment. И тамошните прокурори наложиха въпросния запор. От институцията в Люксембург потвърдиха официално пред „Капитал“, че такова искане им е отправено, но насочиха за каквато и да било друга информация към българските си колеги. От българската прокуратура пък също официално казаха, че запорът вече е факт. Нито една от двете служби обаче не даде информация за основанието, нито пък обясни кой е първоначалният подател за заявлението за него.

Според източници на вестника в случая повод за запора е фактът, че КТБ е една от банките, която държи между 8 и 9 млн. евро от мостовия кредит, по който акционерите на телекома изпаднаха в неизпълнение на ангажиментите си. Затова синдиците на банката всъщност са подали искането до българската прокуратура за запора. Което принципно е странна схема по няколко причини. Първо – защото прокуратурата все пак е обвинение и се занимава с друг тип отношения, преследвайки престъпления, а не отношения между кредитор и длъжник. Второ – защото запорът е поискан и наложен преди 22 май. И трето – защото в случая кредиторът би трябвало да придвижи цялата процедура през агента по заема, а не директно да се насочва към прокурорите. Дали това наистина е основанието за запора потвърждение няма, камо ли официално. Ако е така впрочем, е доста лош сигнал към всеки, който би искал да вземе кредит по подобна схема в България.

Със запора вече на пръв поглед изглежда, че картината се променя коренно и разположението на силите буквално е разменено – обезпечението по заема е запорирано и VTB Capital няма как да го продаде. И щеше да е така наистина. Ако нямаше разбирателство между агента по заема и държавата. Каквото всъщност има, твърдят няколко независими източника на „Капитал“.

Изкупи, за да продадеш

Именно защото има пакт между изпълнителната власт (разбирай премиера Бойко Борисов) и VTB, последните изобщо не са притеснени от наложения запор в Люксембург. Защото „зад него“ в случая стои интересът на правителството – директно да получи определена сума от задаващата се сделка. Затова междувременно именно за да бъдат интересите по-консолидирани, VTB е започнала (а може би междувременно е и приключила) изкупуване на целия мостов заем от всички останали банки, отпуснали пари по него. И паралелно – преговори с кандидат-купувачи на телекома. Като идеята е в момента, в който такъв бъде избран, запорът да бъде вдигнат – вече няма да има и основание за него, след като и делът на КТБ в кредита ще е изкупен от агента.

В резултат VTB ще получи парите си от заема, а държавата – исканата сума от купувача.
Чисто процедурно това означава, че преговорите с кандидатите се водят от VTB, а одобрение се иска и от Бойко Борисов.

Кой иска БТК

Според източници на „Капитал“ на първоначалните „сондажи“ сред потенциални инвеститори за БТК представители на VTB са имали срещи в Лондон с близо 20 заинтересовани купувача. Повечето от тях обаче са се отказали скоростно, аргументирайки се с прекалено високата степен на риск. Тук трябва все пак да се отчете и фактът, че българският пазар е сравнително малък. В групата на отдръпналите се е например голям американски инвестиционен фонд (нищо общо с Цветан Василев) с инвестиции в телекомуникациите в северната част на Европа. Фондът е бил „воден“ от лобист българин и е стигнал и до срещи с българските власти. Причините за отказа му са били, че в случая има елемент на обвързване с държавата, несигурност заради запора в Люксембург, опасност сделката да бъде оспорвана по съдебен ред, което означава да се дадат пари сега, а да се получи реален контрол по-късно, и не на последно място – немалка задлъжнялост на БТК.

В крайна сметка кръгът на възможните купувачи за телекома е стеснен до трима, а се стеснява и още.
Първата група желаещи според няколко различни източника на вестника е начело с исландеца Тор Бьорголфсон. Той вече веднъж беше собственик на телекома – през 2005 г. купи от Advent International опция за придобиване на 65% от него за 620 млн. евро, а две години по-късно продаде същата опция на AIG за 1.1 млрд. евро. В обединение с Бьорголфсон в случая е и основателят на Germanos Панос Германос, а ролята на лобист играе добилият известност в България по време на управлението на Симеон Сакскобургготски Спас Русев.

Вторият желаещ е австрийски финансов инвеститор с предишно участие в европейски телеком.
Третата група възможни купувачи са руски фондове, повече или по-малко свързани с Константин Малофеев – близък до Владимир Путин олигарх с наложени западни санкции, чиято фигура изплува зад Пиер Луврие още когато той се самозаяви като собственик на дела на Цветан Василев в БТК.
От така оформилата се тройка малко желан е Тор Бьорголфсон, твърдят източниците на „Капитал“. С най-големи шансове е австрийският кандидат, който е съгласен на условията на всички страни. Той е фаворит и на VTB, и на държавата.

Що се отнася до руската група, предимството й е, че за разлика от финансовия инвеститор (който би целил последващ изход с печалба) е възможно да прояви по-голяма щедрост. Последното устройва и VTB, и държавата. Въпросът е доколко управляващите ще приемат риска от такава сделка предвид евентуалната й връзка с Малофеев.

Колко милиона са нужни

БТК всъщност е атрактивна за сделка и за стратегически инвеститор. Но погледната „нето“. Тя е най-големият телеком в страната с приходи от над 800 млн. лв., работи на плюс (нетната й печалба за 2014 г. е 26.3 млн. лв.), расте на мобилния пазар, има напълно узаконена и доста модерна мрежа, добри позиции на фиксирания пазар, при телевизионните и интернет доставките. Стратегически инвеститори обаче отново няма не само заради малкия български пазар, но и заради особената ситуация на компанията – сложна собственост, запори, а и за капак – ясно изразен държавен интерес.

За да получи одобрението на Бойко Борисов и VTB Capital, потенциалният купувач на БТК трябва да плати на държавата (вероятно финансирането на КТБ за покупката на дяловете на Василев и VTB в БТК) исканите от премиера минимум 130 и оптимум 200 млн. евро, да поеме 150 млн. евро дълг по мостовия заем и да даде на миноритарните акционери друга сума, като се спрягат между 60 и 80 млн. евро, за участието им. Като последното е важно, за да не се стигне дотам групата начело с американеца Майкъл Тененбаум да създаде проблеми пред сделката.

Важно условие на Борисов, потвърдено от двама независими източници, е Цветан Василев да не получи нищо. Що се отнася до числото 130 млн. евро, то съвпада с платените в брой от Василев пари в момента, когато той придоби БТК със сложна сделка по преструктуриране на дълговете й през 2012 г. Отделно друга сума пари ще трябва да има и за VTB – Цветан Василев още преди време ги нарече „номинален“ собственик в БТК с очевидния намек, че вече са получили парите за участието си там от самия него и са останали акционер само проформа. Последното обаче е в графата „недоказуеми“, следователно без последствия, обстоятелства.

Плюс това новият собственик ще трябва да поеме и дълговете на БТК, които по последни данни в отчета са 800 млн. лв.

Накратко, макар и чисто пазарно да е в отлична форма, а финансово да изглежда да може да понесе всички предстоящи плащания, сделката за нея не се очертава нито лесна, нито бърза. Нито пък последна в средносрочен план.