Аз питам

„Не разбирам дискриминативното граничещо с ръсизъм отношение към Българите… не ви прави чест…“ – извадка от писмо до редакционния ни мейл, в която сме запазили оригиналния правопис.
Колко пъти напоследък сте се възмущавали? А в колко от тях съвестта ви след това е била чиста? В смисъл да сте напълно спокойни, че критиката ви е била адресирана до правилното място. Например когато прочетете, че България се е сринала надолу по скалата на медийната свобода, да не се възмутите от това, че някой пише за проблема, а че журналистите в България не са свободни да громят корупцията и мафията. Това искам да попитам.
Голямата подмяна
Българин да се наричам…
Да викаме напосоки „Ааа-ууу“ и „Долу“ е първосигнална реакция, криворазбрано демократично право да критикуваме за щяло и за нещяло, възмущение по пътя на най-слабото съпротивление, подмяна. Не е ли подмяна например да се пеним на всеки, който казва (аргументирано), че България не върви на добре? Да сочим с пръст бичуващия недъзите в обществото, а да не виждаме самите недъзи. Или пък да наричаме непатриот всеки, който има проблем с твърдението, че България е едно прекрасно място за живеене и отглеждане на деца. Само питам.
Не е ли също така подмяна да скачаш срещу всяка лоша оценка за България и в същото време да си напълно инертен по въпроси от висок обществен интерес: например когато половината митрополити се оказват доносници на ДС; когато един президент, също бивш агент на ДС, спира забраната хора с агентурно минало да бъдат назначавани на дипломатическа служба в чужбина; или когато неговият правоприемник пуска популистки римейк на прочутите 800 дни, които трябваше да променят България. Това също искам да знам.
Голямото чакане
Сега има нова заветна дата – през 2020 година българите най-после ще заживеят доволно и щастливо, в средно богата европейска държава с функционираща свободна икономика и млади хора, които няма повече да бягат навън (като онези 1.6 млн. „непатриоти“, напуснали страната от промените насам). Някой сети ли се да ги попита тях защо са напуснали България? Дали наистина, защото са по-малко българи от всеки друг един българин в България, както често се чува по техен адрес? Съмнявам се. Защото съм питал много такива българи.
Да, България ще се промени. Дали това ще стане след 8 години, по-скоро или по-късно, не е чак толкова важно. По-важното е да проумеем, че истинската промяна ще започне, когато тя настъпи у всеки един от нас. Когато спрем да виждаме само това, което искаме да виждаме. Когато престанем да мразим повече, отколкото обичаме. Важно е да знаем истината за себе си – за миналото и настоящето си. Ако ние самите не се познаваме, не можем да искаме от другите да ни познават. Затова – нека се запитаме кои сме, къде сме, и най-важното – защо сме там, където сме. Аз постоянно си задавам тези въпроси. А вие?

 Емилиян  Лилов,  Дойче веле