Ако не вдигнем акцизите, ще станем битакът на ЕС
Няма нужда държавата да толерира пушенето и пиенето
България е поела ангажименти с предприсъединителния договор да вдигне акцизите, за да ги изравни с действащите в Европейския съюз. Това е не само необходимо, но и полезно. И трябва да стане по-рано, за да не се създават условия за спекулативни потоци. Защото, след като се присъединим към ЕС, при преминаването на границите няма да съществуват митнически бариери. Ако у нас стоките останат по-евтини заради ниския акциз, тогава съседите ни ще идват да пазаруват тук. Освен това увеличаването на акциза на стоки като цигарите и алкохола ще даде възможност да се направят други необходими корекции, например намаляването на ставките на социалното осигуряване или на някои други налози, които оказват по-голямо влияние на растежа. Чрез тях фирмите ще подобряват дейността си,
–––––––––––––––––––––––––––
оттам идват и по-високите доходи
–––––––––––––––––––––––––––
Освен това допълнително ще се увеличат приходите в хазната, защото предприемачите ще са по-склонни да плащат по-ниските осигуровки и по този начин да излязат на светло.
Пушенето и пиенето не би трябвало да се толерират, докато наемането на нови работници определено има нужда от подкрепа. След като пушенето и пиенето не намаляха с административни забрани, надявам се поне чрез акциза да се ограничат. Така че идеята е комбиниране и гъвкав подход към данъчната политика, а не някакво самоцелно прибиране на пари. Освен тези плюсове има и още един бонус. След присъединяването ясната стратегия на централната банка и на държавата като цяло е да направи следващата стъпка – да търси присъединяването към паричния съюз. При него трябва да се спазват условия и да се постигнат определени критерии. Може да се каже, че дори сега вече сме постигнали някои от фискалните критерии. За изискване като инфлацията обаче е още рано да се каже дали сме готови, защото ще се вземат предвид нивата й 12 месеца преди датата на присъединяването. Ето, при този показател няма нужда излишно и предварително да се натоварваме с еднократни корекции на цените за предварителния период.
Що се отнася до повишаването на доходите, там вече нещата са на съвсем друга плоскост – опират до конкурентоспособността, до качеството на образованието, до инвестициите, до квалификацията на работната сила. С това цените на цигарите и ракията нямат нищо общо или поне допирните точки са минимални на брой. Така че като проследим всички тези взаимовръзки, погледнати откъм доходите, които на пръв поглед не са видими, определено повишаването на акцизите е нещо положително. Друг начин да изпълним ангажиментите към ЕС, което би могло също да намали тежестта на данъците, е промяната на структурата на бюджетните приходи. Защото фискалната тежест зависи не от приходите, а от разходите. Колкото по-малко се пилее,
–––––––––––––––––––––––––––
толкова по-малки ще са данъците
–––––––––––––––––––––––––––
Държавата прибира един ресурс и го пренасочва към друг тип ползване или за обществени цели. Този ресурс, който реално държавата изтегля под формата на работна ръка, на сгради, поддръжка и консумативи, определя данъчната тежест, а не самите данъци. Това, което се харчи за поддръжка на администрацията, на нейните билдинги, че дори да вземем Министерски съвет и Президентството, се дължи именно на данъците. Влизането на България колкото се може по-скоро в европейския паричен съюз е необходимо именно за да може по-ефективно да се оползотвори бързата конвергенция (приобщаване, уеднаквяване, б. ред.) и във всички области да се преодолеят предизвикателствата, реално да се впишем в икономическия живот на общността. Валутният борд в България пък ни дава една много по-добра позиция
–––––––––––––––––––––––––––
като защита от валутните рискове
–––––––––––––––––––––––––––
от които много се страхуват дори новите членки от втората вълна на присъединяване – Полша, Чехия, Унгария. Това го показва и опитът на страните, които като нас в последните 7-8 години успяха да си наложат една по-строга финансова дисциплина – Литва, Латвия и Естония. Докато държавите от Централна Европа недвусмислено заявяват, че имат нужда от повече време, за да постигнат това, което ние вече имаме. Това обаче не бива да ни успокоява, защото нашият проблем е другаде – в реалния сектор. Реформите там трябва безусловно да се ускорят. Само валутният курс няма да ни помогне. Трябва да влезем в ЕС с определени възможности, които да ни създадат условия за още по-голяма динамика за растеж. Защото освен с постоянния курс 1,95583 лева за евро, което е много добре, ще влезем в Европа с по-ниските доходи. А динамиката на растежа идва не от един или друг курс, а от реалната икономика, от бизнеса. На него трябва да му се създаде добър инвестиционен климат, условия за развитите и конкуренция.
Димитър Костов,
подуправител на БНБ