Ако не променим пенсионната система, обричаме я на мизерия

Hапоследък много млади хора ми казват, че не вярват на солидарната пенсионна система. Дори твърдят, че не искат да разчитат на нея.
Само че реалността е един ден да стигнат до пенсионна възраст и да станат напълно зависими от нея. Тогава пък идват аргументите на пенсионерите, че получават несправедливо ниски пенсии. Те с основание твърдят, че са работили цял живот. Е, някои пропускат да си припомнят колко години и върху какви суми са се осигурявали. Хората имат право на своите изводи – и младите, и пенсионерите. Те не вярват на една система, която е солидарна, в която работещите внасят днес, за да получат пенсии други. Мнозина свързват солидарността с периода на социализма. Съответно всички изкривявания, несправедливости, наличието на необясними привилегии се пренасят и днес. Недоверието към една солидарна система я унищожава. Ако първо се опитваш да я излъжеш, после не трябва да се оплакваш, че други я лъжат.
Ако искаме обаче доверие, трябва да осигурим справедливост и предвидимост. Но нека първо видим какви са алтернативите на солидарната система.
Основната алтернатива са капиталовите сметки. Днес има частни пенсионни фондове. Няма да влизам в изнервения дебат как работят те. Големите рискове при тях са фалит или инфлация, каквато имахме през 1996-1997 г. Тогава спестяванията изчезват. Нека предположим дори, че има хора, които са готови да поемат риска да останат без пенсии. Това впрочем е лошо инвестиционно решение, защото диверсификацията предполага и вложения в сигурната солидарна система.