Ако някой иска да бутне валутния борд, е леко неграмотен

Добре е, че имаме валутен борд, но ако някой си прави сметки да го бутне, е леко неграмотен относно механизма му на действие.

За съжаление, развитието на ситуацията около КТБ може да се оприличи по следния начин – здрава кола изведнъж да се удари с висока скорост в стена. Обикновено има повреди, които не са само видими, но оттук нататък трябва да се търси рационалното решение, защото банковата система е част от кръвоносната система на бизнеса.

Говорим с големи условности, коментаторите са предпазливи, защото не знаем с точност каква е ситуацията около КТБ. Правим, все пак, изявленията си на база на официалната информация, която е ограничена.

Нормално е всеки да се застрахова, ако се допусне, че прокуратурата и БНБ знаят повече, отколкото казват. Според мен е еднозначно, че КТБ е жертва на войната между двамата бивши съдружници Цветан Василев и Делян Пеевски. По много линии те са имали взаимни интереси.

Ако се вярва на информациите от медиите става въпрос за разделяне на имущество, което по оценка на активите е някъде между 4 – 4.5 млрд. лв. Повечето от тези предприятия, за които двамата съдружници бяха спрягани, че притежават са офшорки, за които няма как да се каже или докаже чия е собствеността, кой е истинския собственик. Смятам, че раздорът е заради преструктуриране на сферите на влияние – това е по бизнес линия, от друга страна банката беше много силен инструмент в ръцете на г-н Василев в борбата за контрол над реалния бизнес.

Мисля, че първоначалното намерение на всички тези, които са писали сценария, беше да накарат банката да се занимава сама със себе си и да не участва като страна и силен коз при разпределяне на тези бизнес интереси. Мисля, че впоследствие нещата излязоха извън контрол и хората, които стоят евентуално зад това не предвидиха размера на паниката. Факт са непремерените действия и демонстрацията на прокуратурата, привличането под отговорност на подуправителя на БНБ. Странно е това съвпадение, защото БНБ тръгна да стабилизира ситуацията и изведнъж дойде тази анонимка в пресата, която раздуха нещата. Факт е също, че БНБ в един момент остана доста пасивна – не знам предупреждение ли бе това към нея, нормално действие ли е, пак гадаем… Има прекалено много натрупване на случайности, но пък склонността ни да търсим непременно интригата още повече нагнети ситуацията.

КТБ е банка с активи около 7.3 млрд. лв. по последния отчет на първото тримесечие на годината. И ако от тях бъдат изтеглени 1 млрд. лв. за една седмица коя банка в България може да понесе това? Сумата е огромна и съм изненадан, че те издържаха толкова дълго на натиска без външна помощ. Говорим пак условно, защото никой не казва колко е загубила банката от ликвидността си. Такава информация официално няма, но горе-долу такива са оценките от различни източници. Няма как да изтеглите 1 млрд. лв. в брой за дни и всичко да остане спокойно.

Слуховете за КТБ в медиите бяха целенасочени, не бе ясно как цялата тази информация бе извадена. Имаше и политици с абсолютно неадекватни изказвания. Създаде се паника, смятам, че някой „пресоли манджата“ и от едно здраво нещо направи проблем.

Единственият читав субект в икономиката, който стоеше добре, работеше добре и ето какво се получи… Такива игри никъде по света не се решават по този начин. Изглежда нямаме механизъм, при който големи финансови групи като се сблъскат да ги привикаш и да им кажеш: моля, решавайте си проблема по нормален и цивилизован начин. Техният проблем днес е и политически, защото кой трябва да привика тези хора и да им съобщи, че не е желателно всичко това да се прехвърля в обществото. Големи бизнес империи по света са се разделяли, но чак пък такива трусове не са предизвиквали.

В тази ситуация ми се струва, че БНБ е единствената институция, която се държи нормално. Не бих препоръчал нищо по-различно от това, което те предприемат. Но не мисля, че най-доброто решение е КТБ да мине в собственост на Българската банка за развитие. Най-добре е да се включат акционерите на банката. Схемата за прехвърляне на собственост към Фонда за гарантиране на вземанията крие много условности. Въпросът е има ли някой готов да влее в КТБ около 400-500 млн. лв., но аз се опасявам, че недостигът е за повече от тези пари.

Банката беше читава, в нея имаше бизнес и сега трябва да се защитят интересите на вложителите, независимо дали са частни или юридически лица. Именно затова е този Фонд за гарантиране на вземанията, макар че КТБ не е във фалит, а с временно нарушена ликвидност. Видяхме, че в Западна Европа такива събития се случиха няколко пъти. Според мен банката трябва да се подкрепи с частни капитали, но пък дали ще се намерят хора да рискуват толкова пари? Не знам дали след ревизията на БНБ върху проблемната банка всички ще бъдат толкова ентусиазирани.

Никой разумен човек не си убива бизнеса и не си предизвиква криза, а това, което се случва за пореден път в България пак няма аналогия. Сами си причинихме част от проблема със страхове, с непремерено поведение… дори самите хора, които тръгнаха към банката за парите си. Никой оттук нататък не е застрахован, ако продължава да има същия модел на поведение. Защото как така една банка, за която никой не можеше да си представи допреди няколко месеца, че може да се случи такова нещо, която нямаше и един негативен показател, можа да стигне дотук след нарастващата паника на хората. Но крамолата явно не е от последните два месеци, такова нещо не се мисли за толкова кратко време, но виждам, че всички са изненадани от размера на пораженията и не знаят какво да правят в момента.

Добре е, че имаме валутен борд, но ако някой си прави сметки да го бутне е леко неграмотен относно механизма му на действие. Бордът не може да срути системата, но ако се „заключи“ образно казано, за да я предпази това може да доведе до намаляване и стагниране на икономическата активност. За да бутне някой Валутния борд у нас трябва да акумулира навън значителни левови средства за спекулация около 1-1.5 млрд. лв., а левове навън по официална статистика няма. Бордът може да бъде бутнат единствено от политиците. А те напоследък някак странно се загубиха – няма лидерство, вместо да излязат, да говорят, да успокоят банковата система. Изглежда не искат да вземат страна в този конфликт или нямат капацитет да коментират. /Любомир Дацов е икономист. Той е бил заместник-министър на финансите в периода 2003-2009. /БГНЕС/