Алтернативен бюджет предлага и ИПИ
Експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ) ще представят днес алтернативен на държавния бюджет със свои предложения за реформи и данъчна политика. Фокусът е върху сферата на здравеопазването.
По-висока данъчноосигурителна тежест, по-голяма намеса на държавата през бюджета и влошеното бюджетно салдо, са основните характеристики на бюджета на правителството за 2019 г., твърдят икономистите от ИПИ. Според тях сериозният ръст на очакваните приходи се дължи на ръста на заетостта, на трудовите доходи и на осигурителната тежест, а повечето очаквани приходи ще се изхарчат напълно, вместо да се намалят данъците или да се формират резерви. Не може да се говори за реформи по отношение на големите публични системи – здравната, образователната, съдебната и административната, смятат експертите на ИПИ.
ИПИ предлага алтернатива на харченето, на вдигането на данъците и на липсата на реформи. Тя ще бъде разгледана в контекста на макроикономическата среда и реалните възможности пред бюджета.
Десислава Николова от Института за пазарна икономика относно планираните промени в здравната система смята, че скритата цел на това е да се избегне обществената консултация: „Да не се прави оценка на въздействие на тези промени и съответно да не се прави очакваната обществена консултация за такъв тип мащабни промени – изключително вредна практика“.
Десислава Николова обясни какво показва техния вариант на бюджет: „Всяка година показваме, че е възможно да се направи бюджет с ниски данъци и реформи, като в същото време се запазва една разумна фискална политика и не се залагат дефицити. Това е общото между всички алтернативни бюджети, които сме представили досега. Показваме, че дефицитната политика, която се води в момента и която противоречи като цяло на общата икономическа конюнктура, е неразумна. Би могло да имаме бюджети, които залагат излишъци, които работят антициклично – именно това се препоръчва от ЕК – когато очакваш висок икономически растеж, да залагаш излишък. Показваме също, че е възможно да имаме бюджет, в който не се раздуват до такава степен разходите, защото това е един от основните пороци на бюджетите“.
По думите ѝ ако се вземат увеличените разходи за 2018 г. и към тях се добавят очакваните увеличени разходи за 2019 г., това означава, че за 2 години имаме раздуване на разходите с около 10 млрд. лв. Според нея това е изключително рискова стратегия и политика от гледна точка на очакванията за забавяне на икономическия растеж в България през следващата година.
Международните наблюдатели прогнозират по-лоши икономически условия за догодина в Европа, подчерта икономистът и добави: „На този фон Министерство на финансите очаква ускоряване на българския икономически растеж и инфлацията, което противоречи на консенсуса сред анализаторите в световен план и поставя пред бюджета на България сериозен риск от неизпълнение“. В алтернативния бюджет ние залагаме излишък, защото в лоши години той служи като буфер, подчерта Николова и обясни, че ако наистина догодина има сериозно забавяне, каквото се очаква, този излишък ще поеме удара от влошаващите се условия.
Ели ЯНЕВА