Алтернативни измерители на БВП
Критиките на брутния вътрешен продукт (БВП) като показател за здравето на икономиката нараснаха през последните години, отчасти заради новия акцент върху мерките за субективно благосъстояние, или „щастие“, пише сайтът voxeu.org.
Според Даян Койл, професор по икономика от Университета на Манчестър и ръководител на консултантската компания Enlightenment Economics, дебатът трябва да прави разграничение между различните цели на измерването икономическата дейност, социалното благополучие и устойчивото развитие са различни понятия и не могат да бъдат уловени от един единствен индикатор. Има силни аргументи да се обръща по-малко внимание на БВП и повече на индикаторите за благосъстояние и устойчиво развитие, но би било грешка да се коригира или замени БВП, смята тя.
Дебатът за това как най-добре да се измери икономическата дейност датира много преди „изобретяването“ на БВП от Ричард Стоун и други по време на Втората световна война. Най-ранният опит е на Уилям Пети от 1665 г., който прави оценка на доходите и разходи в Англия и Уелс. Той е последван от разнообразни подходи през 18-ти и 19-ти век. Към 30-те години на 20 век, отчасти в отговор на търсенето от страна на политиците на по-добър измерител на икономиката, се оформя съвременният подход към националния доход.
Един от ключовите въпроси, обсъждани през 30-те, се отнася до целта на единствен основен показател на икономиката като цяло. Трябва ли той да измерва социалното благосъстояние или просто нивото на икономическа активност? Саймън Кузнец, често погрешно описван като бащата на БВП, се застъпва за първия подход, но нуждите на военновременното производството изместват фокуса върху мярката за икономическата активност – БВП.
Икономистите винаги са били наясно, че БВП не измерва благосъстоянието, но на практика ръстът на БВП широко се използва като лакмус за здравето на икономиката, както в икономическата литература, така и в медиите и обществения дебат за политиките. Така че не е изненадващо, че противопоставянето между измерителите на благосъстоянието и икономическия растеж се проявява на няколко пъти през десетилетията след Втората световна война. Джеймс Тобин и Уилям Нордхаус заявяват през 1972 г., че максимизирането на растежа на БНП (по-често използван от БВП тогава) не е подходяща цел за икономическата политика, Вместо него те предлагат Мярка за икономическо благосъстояние.
Впоследствие други предлагат редица алтернативни мерки. Един от най-известните е Индексът на устойчивото икономическо благосъстояние, предложен от Хърмън Дейли и Джон Коб през 1989 г. и неговият наследник Индикаторът на реалния прогрес (ИРП). При този подход от БВП се изваждат набор от „разходи“, включително изчерпването на ресурсите, замърсяването, стойността на ежедневните пътувания, вредите от престъпленията и безработицата. По дефиниция растежът на ИРП (или подобни индекси) е по-нисък в сравнение с този на БВП.