Американската инициатива за облагане на банките печели популярност в Европа

New York Times

Предложението на американския президент Барак Обама за пряк данък върху банките, който да покрие огромните държавни разходи за спешното спасяване на финансовия сектор, набира все по-голяма поддръжка на европейския континент. Германия планира съвсем конкретни действия в тази посока, а Великобритания се очаква да подкрепи подобна мярка още преди срещата на Г-20 през идния месец.
Франция е една от малкото водещи западни икономики, която все още не е възприела тази идея.
И докато президентът Обама и германското правителство напредват с процеса по представяне на новия налог, редица анализатори и официални държавни лица предупреждават, че е необходим глобално съгласуван подход, така че банките да не решат да преместят дейността си в страни, необременени с този данък. Едно подобно бягство само би го обезсмислило.
В понеделник говорител на германското Министерство на финансите съобщи, че правителството все още се надява на „обща рамка“ на европейско и световно равнище по въпроса със спасителните акции във финансовия сектор.

По-голям налог за високорисков бизнес

На срещи през уикенда обаче управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел е решила да въведе данък за кредиторите като „вид застраховка“, за да осигури поне частично потенциалното финансиране за бъдещи държавни намеси, заяви говорителят. Тя обаче отказа да бъде цитирана по име заради правителствения протокол.
По-голям налог ще плащат банките с високорисков бизнес, така че политиката да противодейства на спекулативната дейност на тези институции, поясни тя.
По време на световната финансова криза германското правителство спаси кредиторите IKB и Hypo Real Estate с допълнителен капитал и гаранции за милиарди евро. Кабинетът придоби дял от 25% в закъсалата Commerzbank, с което подсили капитала й. Великобритания пък национализира Royal Bank of Scotland и подкрепи редица други банки, сред които Lloyds.
Франция участва с капиталова инжекция в стабилизирането на Dexia, която отпуска средства главно на общинските управи. Френското правителство дирижира и сливането на две спестовни банки – Banque Populaire и Caisse d’Épargne.
Целта на американската инициатива ще е да възстанови милиардите държавни средства, изразходвани за спасяването на огромни кредитори като Citigroup и Bank of America. Данъкът ще е в сила в продължение на 10 години и с него ще бъдат обложени всички финансови институции, които разполагат с активи за над $50 млрд., при 0,15% от покритите задължения.
Останалите подробности бяха оставени за доработване от американския Конгрес, където се очаква ожесточена битка.
Германското правителство работи по детайлите от плана си, като намерението му е да определи размера на данъка и другите условия на планираното за 31 март заседание, съобщи говорителят на министерството на финансите. Страната е готова да продължи с въвеждането на мярката дори да не се стигне до глобално споразумение, предупреди тя.

Гордън Браун е сред първите

Във Великобритания финансовият министър Алистър Дарлинг се очаква да подкрепи подобен данък в планираните за днес предложения за бюджета, твърди запознат.
Говорител на британското министерство на финансите пък изтъкна, че министър-председателят Гордън Браун е сред първите, които са лансирали идеята. „За да е ефективен, данъкът трябва да бъде подет от всички отговорни финансови центрове“, допълни той.
През уикенда лидерът на опозиционната Консервативна партия Дейвид Камерън, който се радва на малка преднина в социологическите проучвания само месеци преди парламентарните избори, изрази още по-сериозна подкрепа за плана.
„Страната ни осъществи най-мащабните банкови спасявания в целия свят, не можем да продължим така, все едно нищо не се е случило – заяви лидерът на консерваторите в своя реч. – Правителството на торите ще въведе новия банков налог, за да се разплати с данъкоплатците за оказаната от тях помощ и да ги защити в бъдеще.“
„Мярката едва ли ще се хареса на всички в лондонското Сити, но вярвам, че е справедлива и необходима“, добави той.
В изявление на Асоциацията на британските банкери от този понеделник се казва, че „по-нататъшните реформи трябва да са навременни, добре обмислени и международно съгласувани, за да не ограничат кредитирането за физическите лица и за компаниите точно когато възстановяването на икономиката набира дългоочакваната скорост“.

Франция не планира нищо

Френски държавен представител, който нямаше разрешение да коментира въпроса публично, сподели, че на този етап френското правителство не планира законодателство по темата и най-напред ще се консултира с международните си партньори. Френският министър на икономиката възнамерява да вземе участие в заседанието на германския кабинет на 31 март, на което е планирано да бъде обсъден новият данък.
Анализаторите предупреждават, че американските парламентаристи все още могат да блокират плановете на Обама за въвеждането на банков данък.
„Има две измерения на инициативата – разплащане за миналото и плащане за бъдещето“, твърди Едуин Труман, старши сътрудник в Института за международни икономически изследвания „Питърсън“ във Вашингтон. И добавя: „Все още обаче не е сигурно, че което и да било от тях ще получи одобрението на Конгреса. Все пак целият пакет за финансовата реформа е на кантара.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *