Американците вече сочат Китай за първа икономика

„Блумбърг“

Девет процента от американците мислят, че Япония е водещата световна икономическа сила. Моля, бихте ли повторили?
Ако знаехме кое точно е това неосведомено относно настоящите събития малцинство, щяхме да натрупаме цяло състояние, като му изпращаме писма със съвети за това, как да закупи непотърсени депозити в нигерийски банки. За щастие повечето американци са дали верен отговор в анкетата, проведена между 5 и 9 януари от изследователския център „Пю“. А отговорът е, че Китай, а не САЩ, е на върха, което отразява ясна промяна в нагласите след световната финансова криза.
Нека кажем, че на върха е Азия като цяло. Когато Джон Калвърли, ръководител на отдела за макроикономически изследвания в Standard Chartered Bank в Ню Йорк, прогнозира, че световното годишно производство ще скочи от $62 трлн. в момента до $308 трлн. до 2030 г., основната причина за това беше Азия. Калвърли очаква 33% от брутния вътрешен продукт да се дължат само на Китай и Индия спрямо 12% на САЩ и 3% на Япония.
Ето нещо изненадващо и в същото време успокоително: по-малко от една четвърт от запитаните възприемат Китай като съперник, а около 58% смятат, че за САЩ е важно да изградят по-силни връзки с Китай. Но колко реалистично е това? Не особено, поне в краткосрочен план.
Китай е банкерът на Америка и е поканен на вечеря. Американският президент Барак Обама ще разстели червения килим за основния си финансист, китайския президент Ху Цзинтао. Държавната визита, която ще започне на 18 януари, предлага на Обама възможност да помоли Китай да не прекратява кредитирането. Китай притежава американски съкровищни облигации на стойност $907 млрд.
Г-2
Финансовите отношения в Г-2 са дългосрочният въпрос, върху който ще се съсредоточат Обама и Цзинтао. Има и цяло минно поле от експлозивни краткосрочни и средносрочни въпроси, с които двамата президенти трябва да се справят, преди да започнат обсъждането на позициите на САЩ и Китай преди 10 години и какви ще бъдат те след едно десетилетие.
Всички, които си мислят, че разговорите ще минат гладко, се лъжат. Очевидно взривоопасни са въпросите за валутата, търговията, правото на интелектуална собственост, изменението на климата, военните разходи, Северна Корея, изчерпването на световните ресурси и човешките права. Пазарите ще пострадат двойно от евентуални геополитически спънки.
САЩ едва сега осъзнават размера на печалбите, натрупани от Китай във всички тези области през последното десетилетие, и то за сметка на САЩ. Американците започват все по-ясно да си представят едно бъдеще, в което те, подобно на японците, ще заемат нещо като подчинена роля.
Развиваща се нация
Ето защо много анализатори сравняват визитата на Ху във Вашингтон с тази на Дън Сяопин през 1979 г. И макар че подобни паралели са малко пресилени, не можем да отречем, че след като Китай използва своя резерв в чуждестранна валута в размер на $2,8 трлн., за да подкрепи Европа, „развиващ се“ е определение, което вече не е съвсем по мярка на азиатския гигант.
Да, Китай е тормозен от бедност, а недоразвитата финансова система затруднява упражняването на контрол от страна на централната банка. Китай обаче не се впуска да налага мощната си воля, без да му бъдат възложени съответстващи отговорности на глобалната сцена. Корупцията, снизходителното отношение към Северна Корея и подкрепата за деспотични режими с цел осигуряване на ресурси са добри примери за това.
Фактът, че Ху ще бъде почетен с официална вечеря на държавно ниво – чест, с която не бе удостоен през 2006 г., говори сам за себе си, при това достатъчно ясно. В анкетата на изследователския център „Пю“, проведена през февруари 2008 г., т.е. преди колапса на Lehman Brothers, 41% от американците са възприемали САЩ като най-голяма икономическа сила. Сега според 47% първата позиция е за Китай.
Ами, донякъде са прави. Въпреки всичките си проблеми американската икономика все още е три пъти по-голяма от китайската и е истински гигант в сравнение с китайското джудже според данните за дохода на човек от населението. Освен това запазването на 10-процентния годишен ръст на китайската икономика, без да станем свидетели на някакви сериозни кризисни сътресения, е по-лесно да се прогнозира, отколкото да бъде осъществено. Един или два сериозни спада могат лесно да отклонят Китай от пътя му към висините. Спомнете си, че през 1989 г. американците бяха убедени, че бъдещето е на Япония.
Богатият на пари и бързо разрастващ се Китай идва на вечеря, знаейки, че вече гледат на него като на доминиращата бъдеща сила. А за една част от американския политически елит това ще е доста трудно за преглъщане – по-трудно, отколкото личи на пръв поглед.
В дългосрочен план възходът на Китай, а и на цяла Азия е добре дошъл. От желанието за забогатяване на няколко милиарда азиатци можем да спечелим всички. И въпреки това пътят към световния БВП от $308 трлн. ще е изпълнен с препятствия, а на моменти и с доста конфликти.
Китайското ръководство не иска да мислим, че с готовност изпълнява американските искания. Така че не можем да очакваме голяма промяна във валутната политика на Пекин. Междувременно пътят пред Обама е осеян с рискове, докато азиатският гигант си помпа мускулите във време, в което опозицията смята Белия дом за твърде нерешителен.
Изкупителна жертва
Тормозените от висока безработица и понижаващ се жизнен стандарт американци търсят отговори. За политиците Китай е очевидната изкупителна жертва. Прехвърлянето на вината върху най-бързо разрастващата се голяма световна икономика обаче носи своите безспорни рискове.
Хилари Клинтън е обяснила най-добре ситуацията през 2009 г. в забележка, която се появи в базата данни на WikiLeaks.org. Клинтън пита тогавашния премиер на Австралия Кевин Ръд: „Как точно си представяте твърдите действия срещу банкера си?“ На нейния шеф съвсем скоро ще му се наложи да пробва как точно става това. И този разговор няма да е от най-лесните. А дори може да причини и известни дипломатически трусове.