Антикризисно затъване в блатото на кризата
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Обсъжданите мерки – срещу или в помощ на кризата?
Поредна седмица отмина под знака на антикризисните мерки, обсъждани от българското правителство, синдикати и работодатели. Какво прави впечатление на страничния наблюдател? Анализ на Ясен Бояджиев.
В неделя се разбрахме до сряда да намерим общите антикризисни мерки, каза миналия понеделник министър-председателят. Седмица по-късно „мерките” още се търсят. Което сигурно не трябва да ни притеснява – нещата трябва добре да се премислят, след като и без това вече достатъчно много време е пропуснато.
Преливане от пусто в празно
Група хора заседават ден след ден – и в делник, и в празник. Сред шум и паника „мерки” се появяват и изчезват. Днес се приемат с консенсус, утре се отхвърлят. Повечето отиват за „по-задълбочен анализ”, „реални разчети” и „детайлна разработка”. Въобще, прокрадна се усещането за „преливане от пусто в празно”.
Същевременно списъкът с „мерките” набъбна до безкрайност, фокусът се поразми и отстрани изглеждаше, че обсъждащите от време на време забравят за какво са се събрали. Вероятно повечето от предлаганите „мерки” сами по себе си са умни и полезни, но много от тях в момента са очевидно неадекватни и нямат отношение към поставената цел. Както се казва, „и с тях, и без тях”. На всичкото отгоре някои от „мерките” като ефект взаимно се изключват – като едновременното повишаване на данъци, заплати и социални плащания.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Посоката все още е неясна
През цялото време освен това разговорът допълнително се обърква от неизбежната доза безсмислени и вредни популистки подсладители като отнемане парите на партиите, таван за „цинично” високите заплати, данък „лукс” и т.н. Залагат се нови скрити дефицити с противоречащо на закона и на пазарната логика чесане на езиците на тема замразяване на енергийните цени. Докато през това време пенсионери и патриоти крещят срещу „изедниците” и замерят с яйца офисите на монополистите.
Правилните или лесните решения?
Все пак в края на седмицата тристранният съвет обяви няколко от „мерките” за „приети”, въпреки че, разбира се, за окончателното им влизане в сила е рано да се говори. Техният сумарен ефект обаче изглежда твърде спорен. Някои може и да помогнат в борбата срещу кризата, други по-скоро ще помогнат на самата криза. Обещаните пък 80 милиона приходи от 10-процентното облагане на печалбите от тотото и други подобни игри биха могли да се съберат, ако преди това печалбите се увеличат десетина пъти. Тъй че 80-те милиона най-вероятно ще споделят съдбата на обещаваните преди 6-7 месеца 2 милиарда допълнителни приходи от митниците.
И все пак в цялата бъркотия ясно се очертават някои тенденции. Първата е, че най-лесно, бързо и безвъзвратно отпадат мерките, които предизвикват най-широка съпротива. Като резултат се свежда почти до нула и практически отпада една от основните възможни посоки за борба срещу кризата – решителното намаляване на разходите. Което според мнозина от специалистите би трябвало да е водещо. Но пък е неприятно и политически рисковано. Заедно с него за по-добри времена остават и съпътстващите го реформи. Вместо това всички сили се насочват към изстискване на повече приходи. Възможностите за незабавен и чувствителен ефект обаче не са кой знае колко. А и в тази посока все някой ще трябва да плаща, тъй че политическата цена ще е висока. Както впрочем и икономическата.
Тъй че в края на краищата най-вероятно всички ще прегърнат третото възможно решение – да се вземат пари назаем. То изглежда най-лесно и безболезнено, но е и най-подвеждащото, потенциално опасното и недалновидното.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Дано не се стигне до по-дълбоко затъване
Надеждата е „блатото” да пресъхне по-бързо
Усетили сякаш звездния си час, измежду участниците в разговора за антикризисните мерки най-гръмогласни и активни са онези, които няма да носят никаква отговорност за крайния резултат.
Правителството пък се държи дискретно, сякаш ще е само посредник на чужди решения. Свръхактивният финансов министър, който съвсем неотдавна обяви, че кризата свършва на 1 април, изведнъж млъкна.
Затова пък цялата тупурдия, както винаги, се оглася от министър-председателя. „Ако искат българите, за година и половина мисля, че ще успея да измъкна държавата от блатото”, обяви той.
Има опасност обаче позакъснелите резки и нервни движения на антикризисните мерки да предизвикат по-дълбоко затъване. И да ни остане само надеждата, че блатото по-скоро ще пресъхне от самосебе си.
Ясен Бояджиев, Дойче веле