Армията празнува на 6 май от 1880 година

Празникът на армията е един от трите най-стари в тържествения ни национален календар. Преди него са били чествани само денят на светите братя Кирил и Методий (11 или 24 май) и Освобождението (3 март).

На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I Батенберг учредява първото българско отличие – ордена „За храброст“ – по образец на руския орден „Св. Георги“. Пак по руски образец князът определя Гергьовден като празник на армията. Според оскъдните исторически сведения средновековната българска войска е била почитана на Архангеловден.

С указ на княз Фердинанд през 1891 г. Гергьовден става празник на кавалерите на ордена „За храброст“. Още същата година е проведен първият голям военен гергьовски парад.

До 1919 г. войската ни чества два празника – Гергьовден – като ден на храбростта, и 27 ноември – като Ден на армията. Датата напомня първата голяма победа на Българската армия на 27 ноември 1885 г. при Сливница. Чак през 1926 г. двата празника се сливат в един на 6 май.

До 1933 г. празникът е честван на Площада на победите в днешния кв. „Лагера“. След това тържествата се преместват на пл. „Св. Александър Невски“. На него се отслужвал водосвет на бойните знамена, след което започвал гергьовският парад. Колоните тръгвали от днешната Военна академия, преминавали през Орлов мост, пред Народното събрание и двореца и стигали до Лъвов мост.