„Атлас Финанс“ АД изготви проект за бизнес мрежа на българите по света

 
СЪДЪРЖАНИЕ
 
1. Новата икономика и комуникацията в геоикономическото пространство.
 
2. Етностопанско предприемачество и бизнес.
 
3. Какво е бизнесмрежа в новата икономика
 
4. Бизнесмрежа на българите по света /БмБС/ – мисия и цели.
 
5. Какъв тип Бизнесмрежа и с кои основни ядра избираме?
 
6. Учредяване, партньори и фунциониране на Съвета на учредителите.
 
7. Българската диаспора по света и съдбата й през последните 20 години.
 
Приложение 1 – Задание за сайт www.atlasnet.bg

Приложение 2 – Конгломерат от интернет сайтове на БмБС
 
Приложение 3 – Схема на БмБС
 
Приложение 4 – Анализ и статистика за българите по света /не е включен тук, може да се намери в сайтовете www.atlasfinance.bg, www.financebg.com, www.atlasnet.bg, www.b4bg.net
 
      1. Новата икономика и комуникацията в геоикономическото пространство
 В условията на информационно-комуникационна революция икономическото развитие придобива съвсем различни параметри, които я характеризират като „икономика, основана на знанието”. Като термина „нова икономика” тя се използва в ЕС. Благодарение на високите технологии към новата икономика се прибавят и различни допълнителни аспекти, което от своя страна гарантира доминирането на интелектуалните продукти във възпроизводствения процес. Голямата конкуренция в новата икономика ще бъде за ресурс „знание”, което ще измества материалното и ще превръща интелектуалната рента в основна форма на печалба.
Така с интелектуалните продукти е свързана и характеристиката на оста „стока– програма”, появата на нови субекти като мрежовите икономически зони и съответно международно разделение на труда от мрежов тип. Това прави и новата икономика „мрежова”.
Задължително трябва да подчертаем основните четири равнища при нея:
1. Материална инфраструктура – производство на хардуер и телекомуникационно оборудване.
2. Приложна инфраструктура: софтуер, мултимедийни и уеб-сайтове.
3. Посредническа инфраструктура: система от портали и търсачки.
4. Търговска инфраструктура – електронна търговия, обмен настоки и услуги по интернет.
Така се определя и качествено новата основа на един от основните аспекти на икономическите отношения – международна търговия чрез използване на електронни форми. Прогнозата е, че до края на това десетилетие печалбата от електронната търговия ще възлезе на десет трилиона долара.
Тази реалност изисква и въвеждането на съответната законова уредба с международно значение: общи електронни стандарти, електронен подпис, типови форми на търговски сделки, разработване на специфичен електронен език. И цялата тази добре регулирана и законова дейност ще се развива в интернет магазини с електронни каталози, провеждането на електронни борси и аукционни и съответния маркетинг.
Така ще се развива новият тип електронно предприемачество и бизнес, което ще бъде и в основата на онлайн мрежовите компании и съответно благоприятно условие за практическата реализация на идеята за бизнесмрежа на българите по света. Тя ще участва в процеса на трансформацията на световното стопанство в глобално геоикономическо пространство, което ще става най-вече с високи технологии, резултат на информационно-комуникационната революция. Естествено, те ще носят и съответното технологично предимство при последващото преразпределение на геоикономическото пространство и изграждането на нов тип стопанска матрица – зоните с висока геоикономическа енергия, където акумулирания икономически ефект ще се освобождава под различна форма на стопанска дейност.
 
2. Етностопанско предприемачество и бизнес
 Международната миграция е движение на население от една страна в друга и от един регион в друг. В последните години тя е широко мащабна и придобива глобална значимост, преди всичко поради улеснената мобилност, различните жизнени стандарти, икономическата мотивация и др. От своя страна диаспорите в развитите страни се превръщат във филтър и катализатор на икономическите мигранти.
Според Георги Маринов, специалист по стратегически мениджмънт, с богат практически опит и в областта на международната търговия, международната икономическа миграция има собствена типологизация. Той я разделя така по определен признак:

от гледна точка на обхвата: вътрешна и външна;

от гледна точка на правния статут: легална и нелегална; или дори криминална

от гледна точка на образователния ценз: „изтичане на мозъци”, високо-, средно- и нискоквалифицирана миграция;

от гледна точка на целта: постоянна /с цел окончателно преместване в страната бенефициент/ , временна /гастарбайтери/, сезонна /трудов туризъм/.

Геоикономическите измерения на международната миграция се измерват с икономическите последствия за страните-донори и страните-бенефициенти. Какви могат да бъдат те?
За донорите
Съществена загуба на вложен капитал за обучение и повишаване на квалификацията на емигриралата работна сила. Загубите за Русия се изчисляват за стотици милиарди долари, за нашата страна – около 40 млрд.
Намаляване на интелектуалния потенциал на нацията чрез „износ на мозъци” и висококвалифицирана работна сила.
Влошаване на демографската ситуация /за България придобива катастрофални измерения/
Дебалансиране на националния трудов пазар /особено на регионалните/
За бенефициентите
Реципрочни икономии на национален капитал за обучение и преквалификация.
Увеличаване на трудовите ресурси в трудоспособна възраст.
Покриване на дефицитите от иновативна, високо, средно и нискоквалифицирана работна сила.
Негативите са нарушаване баланса на структурата на трудовия пазар и влошаване на социалната хармония в обществото, резултат от формирането на етнически анклави/затворени общности и диаспори/.
А отрицателното въздействие върху България е особено голямо, тъй като нашето донорство генерира влошаване на предприемачеството и производителността на труда в останалите българи, както и силна демотивация на работещите, предимно възрастни хора.
В новата човешка история има две вълни на масова международна миграция: в края на 19 век и в началото на 20 век с основна дестинация – Новия свят/Северна Америка/. За втората вълна се сочат различни цифри. В момента в еврозоната има около 30 млн. имигранти, от които 20 млн. са от мюсюлмански произход и останалите от други националности. Цифрата подлежи на корекция след присъединяването на 12 нови страни към ЕС.
 Международната икономическа миграция се превръща във важен фактор на глобалното развитие и същевременно поражда основателни безпокойства. Те са свързани с тревожни тенденции в демографската ситуация на Земята.

от 18 век започва тенденцията за растеж на населението на Земята: в

края на 19 век то е било 1 млрд. души, а в началото на 21 век достига 21 млрд. души.
За същия период градското население се е увеличило над 10 пъти. В ЕС сега 80 на сто от населението живее в градовете, увеличава се броят на градовете – мегаполиси.

продължителността на живота в развитите страни е средно 75 години,

в периферията – около 40 години.

изменя се етнонационалния, расов и религиозен ландшафт на Земята

поради високата раждаемост в страните от периферията.

към 2025 година растежът на населението в света ще е 95 процента

за сметка на периферията. През 1991 год. делът на индустриалните страни е бил 20 % от населението в света, през 2020 година се очаква да бъде 10 %.

застаряване на населението на ядрото: през 2040 г. 22 % от

населението в Европа ще е над 65 години.

пренаселване на планетата и специално на ядрото. Капацитетът на

световната икономика за изхранване се оценява на 12 млрд. души.
 В резултат на тези демографски тенденции се пораждат негативни процеси, които имат отношение към международната миграция:

явлението „демографски реванш”: икономическа и социална

мотивация за „иск” на субектите от полупериферията и периферията да получат своя дял от материалното богатство на света. Тази претенция се компенсира в много малка степен чрез международната икономическа миграция.

явлението „демографски страх”: характерен за страните

бенефициенти – страх от загубата на етническа чистота/смесени бракове/, внедряване на различни религиозни и етнически стереотипи и формиране на етнически общности със свои закони.

явлението „демографски натиск”: свързан с контролирането на

бъдеща мащабна емигрантска вълна, след като нарастването на земното население ще 95 % за сметка на периферията.
 Накратко, очертават се глобални предизвикателства, пораждани от международната икономическа миграция. Първото е поляризицията „Бедният Юг срещу богатия Север”, второто е проблема с жизненото пространство, а третото предизвикателство: социокултурната интеграция на имигрантите. Изяснява се и демографският императив: предстои ли ново „Велико преселение на света”, като тази Трета вълна може да се измерва вече с милиарди и какви ще бъдат последствията?
В началото на новото столетие започна да привлича вниманието със своята мащабност и едно ново явление „етнически и религиозен стопански синдром”. Като външен израз и своеобразен измерител за него е понятието „диаспора”, която може да се определи като организирана и неорганизирана. Първата се подчинява на управленските механизми на субекта държава. По-важна е другата, която е резултат на самоорганизиране на диаспорите и имигрантските общности в света. Няколко интересни факти от статистиката, макар и приблизителна, за най-големите етнически общности в света: китайска диаспора – около 300 млн., руска – 30 млн., еврейска – над 12 млн., следват индуска, арабска, италианска, смелото предположение за българската е 4 млн.
И за всичките е характерна една много важна тенденция: демонстрира се силна мотивация за стопанска дейност, която прераства в организирани форми на мащабно предприемачество и бизнес. Историята познава „завоеванията” на еврейската диаспора в развитието на финансовата и банкова система в целия свят. В литературата китайското етническо предприемачество е известно като „хуа-цяо”, което има потенциал колкото официален Китай. С години италианската диаспора в САЩ се стреми да „санира” мафиотското начало, донесло лоша слава на имигрантите от Ботуша…
Но наред с това двигателят на етническото предприемачество може да бъде насочен да генерира и в секторите на криминалния или сенчестия бизнес, защото либерализацията и интернационализацията на икономиката създават условия за това. Срастването на етнически и криминален бизнес прави процесът труден за контрол, създават се лобита на „бели якички” и с корупционни схеми могат да бъда препрани пари от наркотици, проституция, контрабанда и др. От тези практики до познатият вече и по-нов сектор – икономиката на тероризма, остава само една крачка. Понякога в захранването на тероризма участват и дори легитимни субекти от антитерористичния лагер. Разбира се, в този „сектор” също се въртят гигантски суми, но няма официална статистика и се сочат от стотици милиарди до няколко трилиона долара…
Нека за илюстрация да отдръпнем завесата към генезиса на няколко и различни национални бизнесмрежи. Изключително популярен е примерът за спонтанно създадена бизнес мрежа с бизнес отношенията на харвардските възпитаници. Известно е, че когато Джон от Англия (завършил в Харвард) пътува по бизнес дела в Австралия, той търси контакт с живеещият там Хенри (също възпитаник на Харвард), за да споделят информация или да направят общ бизнес. Ако не се познават, на срещата се откриват по червените вратовръзки – част от дрескода на университета! В последствие този забележителен мрежов пример е в основата на идеята за създаване на най-голямата в света социална мрежа Фейсбук.
По подобен спонтанен начин преди повече от стотина години са започнали самоорганизирането на бизнес мрежи на националности с голяма миграционна история – гърци, евреи, ирландци, италианци и други пътуващи космополитни нации. Вероятно това е една от най-важните причини тези нации да имат по-висок жизнен стандарт от години. Може да се оспори сериозно, че „изтичането на мозъци” от тези страни не е с такова влияние, с каквото е фактът, че годишно към тези страни се вливат стотици милиарди долари като помощи и инвестиции, както много милиардния търговски обмен с останалия свят, реализиран от съответната диаспора по региони.
В по-ново време, от последния половин век, години сме свидетели на миграция на милиони китайци и индийци, които поставят началото на нови национални бизнес мрежи по целия свят. В някои от тях се забелязват вече и елементи на съвсем организирана взаимопомощ за търговските дела. Така например ако софтуерен специалист от Индия създава фирма в Силиконовата долина, той получава не само съдействие, но и финансова помощ от базираните там индийски софтуерни фирми.
Проследявайки развитието на тези спонтанно възникнали национални бизнес мрежи се открояват няколко по-важни момента:
1. Постепенно те се превръщат в основа на дистрибуционна мрежа за разпространение на националните стоки.
2. Благодарение на информационните и инвестиционни процеси в Родината майка се завръщат не само помощи, но и световен опит във високи технологии и практики, както и преки инвестиции в производството.
3. Започва се организиран процес на колаборация, благодарение на общ език и национални особености, както и под влияние на Интернет и социалните мрежи.
4. Огромен обем „електронни” пари в национални бизнес мрежи – китайският конгломерат от сайтове за електронна търговия ALIBABA вече изпреварва по оборот всички онлайн магазини в САЩ взети заедно.
Или изводът е, че благодарение на интернет самоорганизацията /която тече в продължение на 50-100 и повече години/ вече е възможно да се преодолее, структурира, консолидира и да се увеличават в пъти търговските обороти при продажба на стоки и услуги на национални производители. И най-общо: информационните и социални бизнес мрежите се преобразуват в системи за транспортиране на финансови потоци от трилиони долари.
Освен това равнището на доверие и гаранции се повишава чрез глобализацията на банки и застрахователни учреждения до такава степен, че е възможно:

По- лесно да се финансират експортни сделки

Да се кредитира производител на база търговски договорености и международни гаранции

Да се финансира инфраструктура на мрежата и комуникациите

 Световният пример дава възможност на някои нови миграции (като българската) да се организира много по-бързо от първите национални бизнес мрежи и да постигне за 5 години това, което другите са градили в рамките на 50 години. Това може да стане благодарение на Интернет и възможността да се приложи проектно изграждане на „Бизнесмрежа за българите по света” на научна основа.
 
    3. Какво е Бизнесмрежа в новата икономика?
 Ако корпорацията от индустриалния век бе въплъщение на капитала, то в условията на цифровата икономика тази функция се изпълнява от бизнесмрежата. Стойността за участниците в нея се осигуряват от множество, свързани в мрежа, променливи, понякога силно структурирани, а друг път аморфни, групи от участници. Членовете на първите мрежи се концентрират върху ограничен набор от компетенции, в чиято област са най-добри.
Като преобразуват правилата на конкуренцията и мобилизират хората и ресурсите, така че да постигнат непознати нива на ефективност, бизнесмрежите въвеждат нови стойностни предложения. Мениджърите, които искат да бъдат победители в новите икономически условия, трябва да овладеят новите техники на една нова мрежова стратегия.
Бизнесмрежата представлява обособена система от дистрибутори, доставчици на търговските услуги, доставчици на инфраструктура и клиенти, които извършват основната част от бизнес комуникациите и транзакциите си чрез Интернет.
Световният опит е доказал, че ако за дадена географска територия се осигури безжична безплатна комуникация с останалия свят, то икономическият растеж на тази регионална икономика е обречен на сигурен успех – образно казано „икономическата ливада” ще бъде напоявана 24 часа в денонощие и 7 дни в седмицата. Илюстрираме и с едно конкретно предложение: Ако Пловдив желае да стане център и столица на Бизнесмрежа за българите по света трябва да се поощри инициативата на групата пловдивчани, които са застъпници на идеята за безплатен безжичен интернет и изграждането на проект за високоскоростен интернет.
Явлението „Бизнесмрежа” налага няколко естествени предложения, изводи и заключения. При нея е възможна изключително висока възвращаемост на инвестициите, и второ – тя изисква по-малко физически капитал отколкото е нужен на традиционните фирми, което означава по-ниски цени и по-висока печалба.
Поддръжниците на бизнесмрежите издигат големите идеи за бизнес съвършенство като добро лекарство. Рецептата: Вземете една доза виртуална корпорация, приложете преструктуриране или информационен мениджмънт и на сутринта фирмата ще се чувства по-добре.
Концепцията за бизнесмрежата, подобно на корпорацията, е описателна, а не повелителна; тя съществува, в най-различни варианти, форми и размери. В нейните рамки както мениджмънт практиките, така и всекидневната рутина, приемат множество форми. Някои мрежи предоставят прекрасни възможности за работа и осъществяване на бизнес, а други са неприятни и безогледни. Някои успяват, а други се провалят. Няма един единствен път към успеха. Подходи, които в повечето случаи изглеждат съществено важни, в други ситуации са неподходящи, дори противопоказни.
Някои бизнесмрежи са йерархични, т.е. те имат лидер, който контролира съдържанието на стойностното предложение, оценяването на транзакционния поток. „Дженерал мотърс” проектира и ръководи мрежите за интегрирани доставки, които произвеждат предварително замислени продукти (например определена марка Кадилак). Търговци на дребно следват йерархичен принцип, като поемат отговорност за избор на продуктите, ценообразуване и удовлетвореност на клиентите. Други работят по принципа на самоорганизацията, като стойността и цената на продуктите и услугите се определят от пазара и неговата динамика. Например софтуерът с възможности за доразвиване (open-source) не следва висш мениджърски замисъл, защото продуктът се ражда вследствие на отворен за всички програмисти процес. Съдържанието и цените на фондовите борси и другите аукциони зависят не от един ръководител, а от всички участници: всеки може да продава всичко с изключение на забранените стоки. Фондовият пазар реагира и на различни вътрешни и външни дразнители: криза на доверието в Азия, реч на председателя на щатския Федерален резерв или паника сред институционалните инвеститори.
Други Бизнесмрежи акцентират върху висока стойностна интеграция, т.е. подпомагане производството на конкретен продукт или услуга (като автомобили, компютри, консултантски услуги) чрез интегриране на стойностни дялове от множество източници. Под стойност разбираме ползата, която клиентът получава от дадена стока или услуга. АйБиЕм постига висока стойностна интеграция, като приема приноса на много доставчици и го превръща в компютър
Революцията на бизнес мрежата не е чаено парти! Тя е пазарно пространство, където организациите едновременно си сътрудничат и конкурират. Често конкуренцията е агресивна, понякога злонамерена и дори нечестна. Припевът на мрежите е: сътрудничество и конкуренции – или с една дума „коопкуренция“… Прилагането на кооперативните принципи е важен момент при проектирането на БмБС.
 
4. Бизнесмрежа на българите по света /БмБС/ –  мисия и цели
 Замисълът като основна цел и реализацията на проекта „Бизнес мрежа на българите по света”/отбелязвана по-нататък с абревиатурата БмБС/ може да се синтезира така: „Постигане на икономически растеж и по-висок стандарт на българската общност по света”. Тази задача при съвременните условия ще се развива с интензивни темпове благодарение и на базата на :
* общ език и културна идентичност на всички българи.
* новите възможности на интернет комуникации и добрите условия в България
* прилагане на световния опит при внедряване на високи технологии сред български производители.
* новите възможности за мрежов маркетинг за удвояване на продажбата на български стоки и услуги по света.
 За постигане на икономически растеж и просперитет сред българската общност по света ще се осъществят поетапно следните подцели, като всяка една ще бъде водеща за отделните проекти:
1. Изграждане на научно обоснован организационен икономически проект „Бизнесмрежа на българите по света” с дългосрочно действие и етапно изпълнение.
2. Провеждане на четиристранни форуми за приемането му и
ежегодното му актуализиране с участието на :

Държавата България – министерства и организации, области и общини

Българската научна общност – БАН и институти в България

Българският бизнес по света

Българските медии по света

3. Финансиране завръщането на българи в Родината чрез създаване на
фонд за внедряване на световен опит и високи технологии в националната икономика.

Осигуряване на финансова грамотност и дистанционно обучение на

участващите в бизнесмрежата българи по света.

Интернет маркетинг и национална реклама на българските търговци и

производители.

Финансови, правни, данъчни и счетоводни консултации за участниците

в проекта.

Безплатен широколентов, безжичен интернет в цяла България за

българските търговци и производители.

Социален проект за подпомагане на неравностойните български

икономически субекти по света.

Инвестиционен фонд на българите по света в България за внедряване

на високи технологии.
10.Финансиране на екскурзии и посещение в Родината – България.
11.Съвместно функциониране на създадените сайтове на Бизнес мрежи на българите по света като конгломерат. Например разработката на сайт от типа b2b /бизнес ту бизнес/.
12. Създаване на социален капитал чрез формализиране на проекцията в интернет на неформалните мрежи от сънародници и тяхното съвместно комуникационно съществуване.
БмБС е ориентирана към бизнеса на българите по света – разработките трябва да са подчинени на тази част от спонтанно създадените като мрежа отношения на диаспората. С голяма достоверност може да се направи изводът, че в много други отношения взаимодействието между българите е на много по-високо равнище:

Националното самосъзнание и традициите са обект на много инициативи /в много региони по света живеещите там българи се чувстват повече българи от тези, които са в пределите на Родината/.

Българските училища и други културни институции по света се разрастват повече от тези в България.

Български медии се създават и развиват по всяко кътче на света.

Жизнеспособните певчески хорове и състави в чужбина са повече от тези, които все още поддържат живеца в България.

 В стопанските отношения на българите по света/става дума за всички – в страната, българските общности, емиграцията, пътуващите българи/ трябва да се вкара организирано чрез БмБС още по-мощен стимул и то на най-високо технологично равнище и това да бъде духът на Интернет. Успоредно с това е необходимо да се повишава непрекъснато финансовата грамотност и да се осигурява финансиране на целите.
Може да се каже, че в ядрото /България/ и периферията /по света/ нивото на интелигентност и технологиите са еднакви, но в повечето случаи отвън могат да дойдат мощни технологични новости, особено по отношение на свободата на програмното осигуряване, включително свободния софтуер.
Създаването на тази БмБС ще доведе и до друга социална трансформация на икономическите агенти от български произход. Това, разбира се, е тяхно лично дело, така, както виждаме подобна трансформация и във Фейсбук и Линкедин.
Филтърът за масовостта на Бизнесмрежа на българите по света ще бъде българският език, на него ще се осъществяват контактите и сделките между членовете на мрежата. За продажбата на българските стоки по света в конгломерата от сайтове ще има разработен и електронен магазин и онлайн търговия.
Вероятно първият реален ефект от тази бизнес мрежа ще бъде разширяването на публичното бизнес пространство за българите по света. Още повече, че участниците в мрежата сами ще определят границата между публичното и частното. На първия етап Интернет ще прави всички действия еднакво прозрачни в зоните с висока и ниска видимост, после следва и постепенното им преминаване в степен на конфиденциалност, т.е. става видима само за двамата партньори със запазване на търговската тайна и останалите детайли, предмет на споразумението. Така е във всички познати вече мрежи от типа В2В /бизнес ту бизнес/ – Ариба, ІВМ комюникейшън 4.0, Алибаба. Например и сайтовете: ec21.com, ecplaza.net, indiamart.com, tradekey.com, alibaba.com, made-in-china.com.
 
5. Какъв тип Бизнесмрежа и с кои основни ядра избираме?
 Създаването на Бизнесмрежа на българите по света /БмБС/ не е самоцел, породена от икономическата криза. Тя е продиктувана от много причини. Бизнесмрежата на българите по света всъщност е най-ефирният формат на подобен род делови отношения. Това е именно „съюзът”, т.е. обединяващ и водещ е стремежът за висока стойностна интеграция без йерархичен контрол. Тази бизнес мрежа освен онлайн общности, произвеждащи стоки и услуги, включва също така изследователски и развойни звена, мрежови организации, създаващи вериги на стойността, както и отраслови струпвания.
В мрежата липсва йерархия, а съществуват ядра, които създават услуги – финансиране, проектиране, консултации, маркетингови звена и т.н. На практика всеки стои в своя офис и създава услуга, с което спомага за реализиране на продукта на друг участник в бизнес мрежата. Липсата на капиталова зависимост е характерна проява и на човешката автономност и свобода на контактите в бизнес мрежата. С нейното оптимално прилагане се постигат и основните цели: синергизиране на ефекта за цялата мрежа от една страна, а от друга – самостоятелност и свобода на решенията за своите ресурси.
Кои са основните принципи на БмБС – Бизнесмрежа за българите по света? Сега, вече във второто десетилетие на 21 век, е пълен абсурд да се измисля топлата вода. В началото се поставя приложението на основните правила на Райфайзен, които вече са се доказали в практиката.
 
Кооперативните принципи:

Честните намерения за морално и материално стимулиране на

членовете от дейността, постигната от мрежата.

Солидарна отговорност при сделки пред сключените търговски

договори.

Един участник – един глас, без капиталови ангажименти.

Почтено управление на доброволни начала, без заплащане.

Формиране на резервни фондове вместо печалба.

 Особено важно е при проектирането на БмБС да се вложат кооперативните принципи като норма на отношения между участниците в мрежата. Последната финансова криза доказа, че кооперативните организации притежават голяма устойчивост към кризисните явления, и това не е само в областта на икономиката.
 Тук трябва обаче ясно да се подчертае: резистентни към кризите са не толкова кооперативните дружества в Европа и света, а преди всичко приложението в икономическите явления на т.н кооперативни принципи, /включително на Райфайзен и Шулце-Делич/ на взаимопомощ, самоконтрол и синергизиране на икономическите и социалните ефекти. Към основополагащите принципи впоследствие да се добавят и прилагат искрената взаимопомощ, както и подпомагане не само на най-бедните, но и на неравностойните икономически субекти.
Тези принципи ще се заложат и в проектирането, учредяването, приемането на статутите, арбитражите, функционирането и развитието на консултиращите и финансиращи ядра на БмБС.
Това са правилата, които определят и философията на основната идея на проекта. Тук му е мястото да изтъкнем и още един много съществен принос на задачата, който в никакъв случай не може да поставим на втори план. Със създаването на нашата бизнесмрежа като мрежа за продажба на български стоки и услуги, носещи марката „Произведено в Европа” по света и целяща икономически просперитет на българската общност, ще се допринесе и за формирането на т.н. „социален капитал”. Именно този капитал ще се явява с все по–голямо значение в този момент, в който българската държава (както повечето европейски държави) се намесва в икономическото развитие, за да компенсира пропуските на пазара. Неговата естествена роля е да се намалява ефектът от онези действия, които влошават икономиката и водят до мисълта, че нито държавата, нито пазарът управляват съвсем адекватно икономическия растеж и развитие. Може да се очаква, че социалният капитал със своите форми – спояващ, съединяващ и свързващ, ще изглади и напасва противоречията от сегашната световна криза и действията на българските икономически агенти, включително в това число и Държавата България и нейните граждании.
Оптималното съчетаване на икономическото и социално развитие е важна предпоставка за обединението на правителствения и гражданския социален капитал за постигане на по–висок жизнен стандарт на всички българи по света. Една допирна точка за това взаимодействие е и създаваната БмБС. Нейната икономическа цел е: удвояване на продажбите на произвежданите в България (респективно като част и от ЕС) стоки и услуги в срок за 5 вместо за 50 години, което би позволило да се отделят ресурси от държавата и за т.н. общност на неравностойното икономическо състояние на някои категории българи по света.
По този начин се постига не само икономически, но и морален ефект, преди всичко с ролята на Родината-майка, която ще бъде такава и за следващите поколения българи, независимо дали те ще бъдат родени в Чикаго или Сидни…
 
Кои са основните ядра в Бизнесмрежата за българите по света?
 Като всяка Бизнесмрежа от типа „съюз”, т.е. без йерархична структура, се формират няколко икономически и организационни звена, които на базата на взаимноизгоден интерес чрез Интернет създават мрежовата икономика на българи по света:
А) Финансиращо ядро – състои се от банки и небанкови финансови институции, лицензирани в България от БНБ. Те могат да привличат партньори по Европейски програми и други потенциални инвеститори. Това ядро създава фондове за финансиране на дейностите на БмБС. За всеки фонд се изгражда отделен проект:

Фонд за завръщане на българи от чужбина в България, за да приложат наученото по света.

Фонд за внедряване на високи технологии в български фирми (в България и по света)

Фонд за експортно кредитиране, както и приложението на известни банкови и финансови услуги и инструменти за стопанска дейност на участниците в БмБС

 Б) Застрахователно ядро – състои се от български застрахователни компании, подсигуряващи стопански операции на участниците – производители и търговци.
В) Маркетингово ядро – рекламни агенции, НДК Експоцентър, Международен панаир в Пловдив и други.
Г) Медийно ядро – български медии по света и Родината
Д) Обучаващо ядро – институти за повишаване на финансовата грамотност на участниците в БмБС
Е) Консултиращо ядро – консултантски фирми, адвокатски кантори, счетоводни компании за обслужване на участниците в БмБС.
Ж) Разработващо ядро – Икономически институти, СИБ и Интернет компании и български хостинг компании за подобрения и развитие на конгломератът от сайтове на БмБС
З) Арбитражно ядро – група специалисти в българско и международно право за арбитриране на възникнали търговски спорове, съгласно Статутите на БмБС
И) Организационно ядро – Съвет на учредителите и мрежата на БмБС от търговски консули по света, както секретариат на Форума на участниците в БмБС
В процеса на проектиране ще се обособят и предвиди създаването на някои ядра на основни отрасли в националното стопанство – туризъм, хранителна промишленост и др.
 
6. Учредяване, партньори и фунциониране на Съвета на учредителите
 Учредяването ще се осъществява на проектен принцип като Конгломерат от икономически единици, нестопански организации, учебни звена, консултанти и доказали се личности от различни сфери.
Мрежата няма нужда да следва политическата география, тъй като
контактите са на технологично ниво.
Важно при работата по идеологията и принципите на Интернет на БмБС е, че функционирането ще бъде по хоризонтален и децентрализиран начин:

Ще се държат широко отворени границите за участие на българите по

света.

Ще се почита идеалът за равенство, което отхвърля предварителното

съмнение в качествата на участниците.

Развитие от причастност към демокрация на сътрудничеството

/кооперативната демокрация/ – особено в отношенията с държава и общини.

Очакването, че добродетелите на демокрацията ще доведат до

конгломерати от бизнес направления и консенсуси по развитието на БмБС.
 
Още с проектирането на БмБС трябва да се подготвят статути и да се регламентират конкретните действия и в мрежата.
Първо – Спонтанно създаденият Съвет на учредителите трябва да се събере и обсъди „Задание за изготвяне на проект БмБС” и да продължи да работи като семинар до натрупване на компетентност.
Второ: След изработване на идеен организационен проект е наложително да се свика Четириъгълен форум за допълване и обсъждане от:

представители на държавата и града;

медиите;

научни звена;

бизнеса.

Партньори при проектирането и изграждането на БмБС трябва да бъдат институции и специалисти от тези четири категории. Те ще се присъединяват към семинарите, проектирането, „мозъчните” атаки и ще дават своя принос в изграждането и функционирането, ядрата, маркетинга и другите направления.
Съветът на учредителите може да започне работа като Семинар и същевременно да се привличат нови учредители или капацитети по мрежова икономика, интернет, доказани специалисти в областта на софтуера и други експерти до натрупването на достатъчна и обхватна компетентност и адекватно самочувствие. Колкото повече интелект се натрупа сред учредителите, толкова работното задание и формираният проектантски колектив ще мога да постигнат по-високи цели.
 
Забележки:

Съветът се образува спонтанно от разработчиците на проект БмБС и на този етап не е съгласуван с предложените хора.

Той се състои от съветници, разпределени по структурни ядра и по региони в света.

Съветът работи като Семинар по изграждане на заданието за проектиране и усъвършенстване на проекта.

 
7. Българската диаспора по света и съдбата й през последните 20 години
 Три са основните явления в годините на така наречения Преход, за началото на който всички са единодушни, че е ноември 1989 година, но за неговия край има доста спорни мнения: за едни е приключил преди десетина години, за други още продължава…
Всичко зависи от камбанарията на съответния анализатор. Но някои от тези основните промени през периода са очевидни и не се нуждаят от особено доказване, тъй като са резултат на свободата на поведение, изявления и пътувания:
а/ Възродиха се, също така катализираха и се самоидентифицираха различни етнически български общности в посттоталитарните държави, което вля във водената статистика, макар все още неофициално, няколко милиона новоидентифицирани българи. Тази група тепърва трябва да се социализира с останалите българи по света, защото досега и все още/например Македония/ има политическа забрана за това.
б/ Втората група са „новите” емигранти – това са също повече от милион българи, които благодарение на свободата на пътувания и в търсенето на професионална реализация или просто по-добър живот за себе си и семействата си, могат да се намерят по целия свят. Можем да ги намерим и като неделима част от глобалното движение „изтичане на мозъци”.
Тук се прилага откритието на изследователите на международната миграция за явлението „изтичане на мозъци”, при което талантливи хора се заселват в чужбина и после се връщат в родните си страни, но не са „загубени” и за двете държави. Ричард Дивейн пише в изследване на Световната банка: „В Китай, Индия и Израел през последното десетилетие има бум на инвестиции, иновации и високи технологии, който е свързан и се ръководи от „чужденци”, живеещи в трети страни”. Т.е. заминалите за чужбина, след това се завръщат у дома, има „циркулация на мозъците”.
в/ Третата група това са „стари” емигранти, които са напуснали Родината поради политическо преследване или подобни дискриминационни мерки, а сега вече имат политическата свобода да контактуват с Отечеството и живеещите там роднини и близки.
В доклад за глобалната конкурентноспособност на Световния икономически форум /СИФ/ бе посочено, че България е на 90-то място по иновативност, на 114-то място по функционалност на институциите, на 127-мо място по изтичане на „мозъци” и т.н. Сериозни негативни тенденции, които говорят за продължителна липса на идеи в управлението на държавата, затова и по-настойчиво за българите се очертава житейската максима на Остап Бендер: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.”
Лошо ли е това за българската диаспора? Разбира се, не! Може да се очаква, че след време тя ще реши, че в България също може да се прави бизнес, а не само да се изпращат помощи и провеждат благотворителни акции. Логично е, че това е в съзвучие с глобализацията и подобно обстоятелство би приближило географски българските стоки и услуги до хората от всяко кътче на света. Разходите за транспорт и комуникации днес станаха много конкурентни и е възможно удвояване на продажбите в много кратки срокове – нещо, което е поставено като достижима икономическа цел на Проекта БмБС
Най-общо казано българите по света са под въздействието на нови фактори в последните две десетилетия:

Политическите промени и демокрацията направиха лесни и желани

контактите на емигрантите с Родината /стари и нови емигранти/.

Много българи са заели начални позиции във важни икономически

региони на света благодарение на своята находчивост, интелигентност, образование и работоспособност. Много от тях имат и собствен бизнес.

Политически „задграничните” български общности са достъпни за

стоки и информация.
 
Тези обстоятелства са в основата на прилагането на мрежовата   икономика за българите по света чрез БмБС. В Приложение 4 се установява, че наистина българските човешки ресурси покриват целия свят. виж Приложение 4 в сайтовете на „Атлас Финанс” АД – сайтовете www.atlasfinance.bg, www.financebg.com, www.atlasnet.bg, www.b4bg.net
 
 
Приложение 1
 
 
Да има следните компоненти:
 

Начална страница – портал, сайт, който да посочва информация за БмБС, включително и от други източници и сайтове;

Микроблогинг – предимно за бързи новини в социалните мрежи чрез началната страница;

Профили – същността на социалната мрежа БмБС за взаимодействие и търговия. За намитане на търговски партньори за продажба на български стоки и услуги по света. Участват българи – физически лица и фирми, които са заинтересовани от БмБС чрез тагове за идентификация и специализация, проекти и т.н.

Общности – съвместно пространство за хора с общи интереси и общ форум;

Мисли, предложения – за идеи за сътрудничество и инвестиране;

Галерия – споделяне на снимки и видео;

Блогове – услуги;

Социални бележки – услуги;

Задачи по проекти;

Архивни файлове и библиотека;

Уики – система за публикуване и редактиране на информация за фирми, личности, проекти, и т.н.

Форуми за интернет – въпроси, отговори, коментари и обсъждане на теми от общ интерес;

Търсене – на части от мрежата и сайта;

Връзка с профили и сайтове във Фейсбук;

Връзка със сайтове в Гугъл+;

Връзка с други социални мрежи за бизнес;

Голямо място за реклами;

Линкове към други български сайтове по света;

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Приложение 2
 
Конгломерат от интернет сайтове на БмБС
 
 

 
 

 

AtlasNet.bg – Карта-указател БмБС

 

Сайтове на ядрата на БмБС

 

 

b2b сайтове на БмБС

 

 

 

 

 

Сайтове на българското правителство

 

Профили и сайтове на българи по света във Facebook

 

 

 

 

 
 

 

 

 

 

Кръгове и сайтове на българи по света в Google+

 

 

Сайтове на маркетингови организации

 

 

 

Сайтове на други български бизнесмрежи

Сайтове на българи в чужбина

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сайтове на проектантите на БмБС

Сайтове на медии, радиа, TV-онлайн

 

 

 

 

 

Туристически сайтове „Посети Бащиния край”

Поддържане на БмБС

 

 

 

 

 

 

Сайт на хостинг

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
 
 
 
 
 
 
 
Приложение 3
Схема на БмБС
 
Бизнесмрежата от тип „Съюз” без йерархична структура
 

Съвет
на учредителите
 

СТАТУТ
НА БмБС

Интернет форум
на участниците
 
 
 
 
 

Маркетингови организации на българи по света
 
                   ИНТЕРНЕТ САЙТОВЕ НА БмБС
 

Ядра за финансова грамотност на участниците – БмБС Академии

                              Ядра за финансиране на сделките и разплащанията

Статут на търговско аташе на БмБС

 
 

Арбитраж на търговските отношения
 

БТПП БСК АИКБ
 
 
 

Мобилни оператори
 
 

Ядра на застраховане на търговската дейност
 
 

Български TV и радиа
 
 

Социално ядро                                 Български фирми за компютърни технологии  за поддръжка на мрежата
 
 
 
 
 

Български фонд за високи технологии           Български медии по света
 

 

Форуми на българи по света, провеждани в България и по региони
 
Фонд за подпомагане на връщането на българи в България
 
 
 

Проектантът на БмБС –  Съюз на Rкономистите в България
 
 

Научно ядро –  БАН институти
 
 

Хостинг – Суперхостинг.bg
 
                                                             Правителствени организации
 

Транспортни ядра
Доставчици на интеренет
–––––––––––––––––––

 
 
 
 
 
 
 

 
 
 
 
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *