Банкерите пак газят в пари
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Уол Стрийт: 20 милиарда долара бонуси през 2009
Кризата все още не е отминала. Всеки десети американец е без работа. В същото време банкерите и мениджърите, тоест виновните за световния срив, отново печелят големи пари. Над Уол Стрийт се излива дъжд от бонуси.
През миналата година само на Уол Стрийт са били изплатени бонуси в размер на 20 милиарда долара. Четвъртата най-голяма сума от съществуването на нюйоркската борса. Натискът в бранша е голям: който не плаща добре, трябва да се откаже от качествения персонал.
Думата „бонус“ идва от латински и означава „добре“, тоест хонорар за добре свършена работа. Но нима всички тези милиарди не отиват в джобовете на същите онези хора, които докараха световната икономика до ръба на катастрофата?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Без поуки от кризата
Раздаването на огромни суми няма да спре
Впрочем бонусите са само част от паричния поток, който се стича към служителите от финансовия бранш. Ето какво казва Дейвид Байм, професор по икономическа етика в Колумбийския университет: „Това, което разбрахме при тази криза, е, че бонусите са нецелесъобразни. Нека не се заблуждаваме – това са просто много пари, обещани на определени хора.“
Може би ще се намери начин да се регулира изплащането на бонуси. Но тогава браншът ще открие други пътища за раздаването на огромни суми, убеден е професор Байм: „За правителството е трудно да регулира заплащането в един икономически бранш. Освен това правителствата по правило не взимат най-добрите икономически решения. Така че всяка политическа намеса в банковия бизнес крие рискове.“
Ножицата се разтваря все по-широко
Самите банкери изглежда живеят в някакъв друг свят. Дали са гузни? Ни най-малко, казва Дейвид Байм, който сам е работил по-рано във финансовия бранш. Междувременно става все по-очевидно, че бездната между американското население и финансовите елити става все по-дълбока. Професор Байм споделя това мнение, но същевременно отбелязва, че тук е налице и един стар проблем:
„Хората с високо образование или с някакъв особен талант получават такива големи пари, че това изглежда нечестно на останалия свят. Хората са готови да простят, когато става дума за Тайгър Удс, за футболисти или кинозвезди. Кризата просто привлече вниманието към нещо, което е съществувало и по-рано, но хората не го забелязваха или просто не им пукаше.“
М. Браун, С. Гяуров, Дойче веле