Банките не спряха номерата и в Европа

Директивите от Брюксел за еднаква цена на кредитите си остават само пожелание

Родните банки отбелязаха 2006-а като една много успешна година. Въпреки ограниченията, наложени от БНБ, за да се спре лавинообразното нарастване на раздадените кредити, трезорите отчитат ръстове във всички показатели. Над 807 млн. пък е чистата печалба в сектора за миналата година. Според отчета на БНБ основната заслуга за това са щедро раздадените кредити. Което е напълно нормално, тъй като точно така трябва да се държат търговските банки. Те фактически не са нищо друго освен супермаркети за пари и колкото по-добри търговци са, толкова по-големи печалби ще прибират. Само че трябва много да се внимава с този, от когото идват печалбите – клиента. Или както е казал народът –

внимавай как стрижеш овцата

за да можеш по-дълго да го правиш.

За никого не е тайна, че огромните суми, с които централната банка дереше трезорите по време на затягането на кредитите, идваха от клиентите. То не бяха такси и комисиони, тарифи за щяло и нещяло, наказателни лихви и утежнения. Само по този начин банките успяха не просто да оцелеят (за това изобщо не ставаше въпрос), но и да не снижават печалбите си. Както се вижда и от годишния отчет на БНБ. Имало е месеци, в които един трезор е внасял в централната банка по 150-200 млн. лв. под формата на санкции, преди да се усетят и да започнат да търсят вратички, за да ги избегнат. Тези пари трябваше да дойдат отнякъде и най-лесно бе да се вземат направо от беззащитния клиент. Защото няма какво да се лъжем – българинът е ней-незащитен в целия свят, когато реши да прибегне към финансови услуги.

Всички доводи, че за нас се грижи беззъбият закон за защита на потребителския кредит, са просто прах в очите. Това смешно нещо трябваше да бъде прието проформа, за можем да заглавичкаме ЕС за някаква свършена работа. Той се отнася само за заемите за потребление до 40 хил. лв. Най-съществената му част е за т. нар. ГПР (годишен процент на разходите), който беше популярен веднага след влизането в сила на нормативния акт. Отидете сега в някой банков салон и попитайте къде на видно място е изложено ГПР-то –

ще ви гледат като марсианец

В сайтовете на банките също е трудно откриваем, там смятат за голямо улеснение, като ви изчислят с кредитен калкулатор колко имате да връщате. Зер това е най-важното нещо – и за вас, и за тях.

Или безочливата лъжа, че отпада наказателната лихва за предсрочно върнат заем, а се заменя с нещо си, което, като го сметнеш, е точно колкото наказателна лихва.

След като се убедиха, че Европа няма да ги гледа под лупа, като България стане член на Евросъюза, трезорите станаха по-спокойни и дори се почувстваха безнаказани. Те издигнаха лозунга „Така го иска Европа!“ и подкараха през просото.

Въпреки че в края на 2004 г. Европейската комисия излезе с доклад, че банките у нас начисляват най-високите лихви, такси и комисиони в сравнение с всички останали страни от Централна и Източна Европа. За Западна Европа и САЩ да не говорим. Ще цитирам само едно изречение от директива 90/88, което ми се иска да мине под мотото „Така иска Европа“ – „Страните членки ще предприемат необходимите мерки да осигурят условия само една математическа формула за изчисляване на годишната норма на разходи (или ГПР, бел. авт.) да бъде използвана на тяхна територия.“ Излишно е да предполагам, че това няма да бъде формулата, която се прилага в България, където най-евтиният кредит – ипотечният, се движи около 10-12% ГПР. Европейците си ползват техните 2-3 процента и ни се чудят на акъла. Така че какво иска Европа, нашите банкери много добре знаят. Най-малкото защото собствениците на родните трезори са все европейски кредитни институции. Важно е и клиентът да го разбере, за да си пази правата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *