Банки и потребители в търсене на решение на франковата задлъжнялост

Няколко хиляди потребители, обединени в неформално сдружение, се борят за отпадането на „франковата задлъжнялост“ и срещу високите лихви по ипотечните кредити в България. Проблемът е особено остър след 15 януари – тогава Швейцарската централна банка премахна минималния обменен курс от 1,20 франка за едно евро, това оскъпи рязко местната валута и вноските на потребители, взели франкови заеми.

Припомняме, че от началото на 2011 г. швейцарската валута поскъпна силнозаради интереса на инвеститорите, търсещи сигурно убежище. Те вкарваха парите си в швейцарските банки, като не ги спря дори ограничителната мярка – лихва по овърнайт депозитите от -0,75 на сто.

Силният швейцарски франк се превърна в заплаха за местната икономика, износителите и туризма. Затова Швейцарската национална банка фиксира курса на националната валута към еврото през септември 2011 г.

Междувременно в редица страни от Източна Европа франковата задлъжнялост се превърна в основен въпрос за финансовата система. Например около 550 000 – 600 000 поляци имат ипотечни кредити във франкове за 38,4 млрд. долара, което е близо 40% от общия ипотечен пазар. Затова през март тази година Асоциацията на банките в Полша (ZBP) предложи да бъде създаден Фонд за преструктуриране на ипотечни кредити, насочен към най-пострадалите заемополучатели, и на стабилизационен фонд, който да помогне на други клиенти да конвертират швейцарските заеми в злоти.

60 000 хървати също са изтеглили заеми в швейцарски франкове. През януари парламентът в Хърватия реши да фиксира обменния курс на един франк към 6,39 куни за следващите 12 месеца.

В Унгария още преди пет години имаше сериозен проблем, тъй като 82% от общата задлъжнялост на домакинствата бяха в швейцарски франкове. Там от ноември 2014 г. кредитополучателите имат право да конвертират своите заеми в унгарски форинти, писа през януари тази година германският Die Welt.

В България обаче проблемът не засегна толкова голям дял от кредитополучателите. Според анализ на Industry Watch 0,8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паунд.

Доколко тези искания са основателни?

Според неформалната организация отпуснатите в България кредити във франкове са основно ипотечни и са най-много 5000, отпуснати в периода 2006 – 2008 година основно от Пощенска банка, но и от Банка Пиреос, както и от УниКредит Булбанк (наследени от Биохим). От Пощенска банка обаче казват, че в момента имат под 1000 клиенти с такива заеми, като средният срок на кредит в CHF е 21 г.

Получателите на такива кредити твърдят, че банките са им предлагали продукта, като са изтъквали ниската лихва и стабилността на швейцарската валута. Според кредитополучателите финансовите институции не са ги предупредили за рисковете при промяна на валутния курс, нито са обяснили, че е имало възможност тези рискове да бъдат предотвратени чрез застраховки.

Търсене на кредити в чужда валута. Източник: Industry Watch по данни на БНБ

Неформалната организация твърди още, че в редица случаи банките са започнали да увеличават лихвите по тези кредити в годините на кризата, заради което някои потребители са изпаднали в невъзможност да плащат. Тъй като потребителите връщат заемите в левовата равностойност на франкове, поскъпването на валутата сега утежнява ситуацията.

Следват съдебни процедури. При тях получателите на заеми претендират, че реално не са получавали франкове – само левове или евро, а лихвите са увеличени непазарно чрез повишение на компонентата базов лихвен процент (БЛП). Потребителите настояват за реакция от страна на БНБ, правителството и съда за решаването на създадения проблем.

„Ние искаме да си плащаме кредитите. Най-голямата беда в това е, че хората за взели такива заеми, не за да правят валутни спекулации, а за да си купят жилище“, коментира Цветомила Найденова от Сдружение „Защита на правата на кредитополучателите.

Трябва да се отбележи обаче, че два фактора са натежали при избора на потребителите – при кредитите в CHF навремето лихвата е била по-ниска, в сравнение със заемите в лева или евро. Например заем в левове е бил с лихва около 7%, а в CHF – малко над 5%. Освен това швейцарският франк от години има репутацията на една от най-сигурните валути. Ето защо потребителите може би е трябвало да са наясно, че поемат по-висок риск с тези по-добри за тях условия.

Според адвокат Десислава Димитрова, която защитава потребители, завели дела срещу банки, съществен въпрос е дали в договорите за кредити има неравноправни клаузи, в резултат на което клиентите на банките са в неравностойно положение.

Тя коментира, че от 2012 г. има дела заради франковите заеми, те се оказват сложни, движат се бавно и като цяло практиката е противоречива. По думите й големият въпрос по тези дела е дали е справедливо, социално допустимо и дали противоречи на добрите нрави специалисти, които знаят, че курсът на франка ще се вдига, да отпуснат такива заеми на неосведомени потребители. Освен това тя изтъква, че потребителите са подписали договори за заеми във франкове, но след това по сметките им са били превеждани лева или евро. „Част от съдиите казват: съгласили сте се, дължите франкове. Според други съдии това противоречи на добросъвестността и тази клауза е неравноправна“, допълва тя.

Десислава Димитрова е категорична, че според Закона за защита на потребителите и европейската Директива 91/13 (за неравноправните клаузи в потребителските договори) е важно дали потребителят е имал възможност да влияе върху текста на договора и дали той е бланков или индивидуален.

„При заемите в швейцарски франк рискът се носи изцяло от потребителя, без това да му е разяснено и това е големият проблем“, твърди тя.

„В договорите имаме специални секции, където валутният риск е специално разяснен: какви права имаш и какво може да се случи“, казва Румен Радушев, началник управление „Индивидуално банкиране“ в Пощенска банка.

Превалутиране сега?

От 24 януари Пощенска банка предлага на кредитополучателите си със заеми в швейцарски франкове двe програми за превалутиране. Банката обещава, че с двете програми потребителите ще бъдат защитени от поскъпването на швейцарската валута.