БАН: Валутният борд е добър за период на криза

Валутният борд е едно от най-добрите неща, които имахме в България в периода на прехода, той успя да осигури финансова дисциплина и задължи политиците да не харчат повече от планираното. Това каза за БТА директорът на Икономическия институт към БАН ст. научен сътрудник д-р Митко Димитров, помолен да изрази становището си за ролята на борда и перспективите пред него в контекста на икономическата криза.

Митко Димитров заяви, че настоящото и бъдещото правителство трябва да предприемат всички необходими действия, за да запазят валутния борд.

Хубаво е, че по този въпрос има консенсус в обществото, отбеляза директорът на Икономическия институт към БАН.

В последните месеци зачестиха разговорите доколко е възможно да се задържи борда в условията на икономическа криза и хората, които имат отрицателно отношение към борда, се възползваха от случая да го изразят отново, каза Митко Димитров. Според него обаче страната ни трябва да спазва условията, поставени от борда и тогава няма да има нужда от прилагане на по-радикални мерки като промяна на паричния режим.

Ако приходите намаляват, трябва да бъдат намалени и разходите, това се прави от всяко домакинство, от бизнеса, време е да го направи и държавата, посочи икономистът. Според Димитров орязването на разходите в някои публични сфери може да има и оздравителен ефект, за да бъдат публичните разходи по-ефективно използвани.

Димитров посочи, че поевтиняването на българския лев често се изтъква като предимството за решаване на проблемите с външнотърговския дефицит. Няма гаранция обаче, че поевтиняването на българския лев, ще има някакъв дълготраен ефект за подобряване на външнотърговския баланс, заяви експертът.

Според Митко Димитров готовността на страната и воденето на разговори със Световната банка и МВФ за сключването на предпазно споразумение е полезно в настоящия момент. Ако кризата се задълбочи, това ще бъде още по-лош сигнал към инвеститорите, отколкото ако се сключи споразумение с МВФ, смята икономистът.

При едно евентуално споразумение с фонда страната поне ще има гаранция, че не е изоставена и ще разчита и на външна помощ, освен само на собствените си ресурси, каза Димитров. Сключването на споразумение с фонда винаги е свързано и с изисквания за по-голям контрол, а това не е лошо, българските правителства имат нужда да бъдат контролирани, заяви той.

Според икономически експерти от неправителствени организации опасността пред валутния борд в България е политическа, а не икономическа.

Алтернативата на валутния борд в България е девалвация и инфлация, а споразумение с МВФ ще бъде лош сигнал за Европа, посочиха икономисти при отбелязване на 12 години от въвеждането на валутния борд у нас.

Според изследване на MacroWatch, представено от Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, валутният борд е изпълнил една от основните си задачи – възвръщане на доверието в българския лев, което в момента е на най-високите си нива от последните години. Важно следствие от високото ниво на доверие към българската парична система е, че, освен ако бордът не предизвика срив в икономиката, доверието в него ще се запази високо, посочи Ганев.

Експертът отбеляза, че в момента опасност от икономически срив заради самия борд не се забелязва, така че единствената възможност България да излезе от борда остава да се вземе политическо решение за това. При такава смяна на режима, доверието ще трябва да се гради отново от значително по-ниски нива, категоричен е той.

Освен политическо решение за излизане от борда, теоретично съществуват още две възможни причини – рязко поскъпване на валутата поради фиксирания курс, когато всички валути наоколо се обезценяват, което да срине конкурентоспособността на износа, или тежка и продължителна рецесия поради нуждата на икономиката да се приспособи към кризата, без да може да води активна парична политика, посочи Георги Ганев. Втората причина е по-възможно да се случи, но въпросът е дали тези потенциални трудности могат да се сравнят с проблемите, които ще предизвика промяната на паричния режим, отбеляза Ганев.

Според старши-икономиста в институт Отворено общество Георги Ангелов има няколко варианта за икономическо развитие на страната, които зависят от изпълнението на заложените в бюджета приходи.

В момента България се движи във варианта, при който има спад на данъчните приходи в рамките на 15-20 процента. Това означава, че ще са необходими между 1.1 – 2.2 милиарда лева за покриване на бюджетния дефицит до края на годината, смята икономическият експерт. При спад на данъчните приходи от 25 процента, ще са необходими почти 3 милиарда лева за покриване на държавните разходи, посочи Ангелов. Той заяви, че е по-добре бюджетът да се балансира още сега, а не да се изчаква.

Трябва не само да се каже, че ще се запази валутният борд, но и да се балансира бюджетът, да се запази бюджетната стабилност, заяви Георги Ангелов. Според него, ако няколко поредни години държавата излезе на дефицит, бордът няма как да бъде запазен, колкото и политиците да говорят, че искат това.

Доста хора говореха, че бордът ще устоява само, ако икономиката расте, но през 1997 г. той работеше и при много по-лоша икономическа конюнктура, историята показва, че той работи много добре и при криза, заяви Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Индъстри Уоч. Стабилните пари работят при всякакви условия, добави той. Богданов посочи, че преди избори се правят всякакви радикални изявления, но който твърди, че бордът трябва да бъде премахнат, трябва да посочи и алтернативата, а тя по думите му е девалвация и инфлация. Заплатите ще бъдат обезценени, от това няма да спечелят работещите и бизнеса, а само тези, които искат да живеят на чужд гръб, коментира Богданов.

Според икономистите от Институт Отворено общество и Центъра за либерални стратегии искането на предпазно споразумение и заем от МВФ не е най-добрият вариант за справяне със ситуацията от нарастващ бюджетен дефицит, защото ще бъде лош сигнал за инвеститорите. Според Георги Ангелов сключването на споразумение с МВФ ще означава, че страната ни е пред фалит и че не може да се справи сама с трудната ситуация.

БТА
Финанси