БАН работела в режим на оцеляване

Ще направим всичко възможно да се повишат средните работни заплати в институтите на БАН, които са получили най-високи резултати при направената международна оценка на дейността на академията.
Международната оценка показва, че мнозинството от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. Това каза председателят на БАН академик Никола Съботинов, цитиран от БТА. Днес бяха представени резултатите от международната оценка за 69-те институти и лаборатории на БАН, направена от Европейската научна фондация и от Европейската федерация на академиите на науките.
Научният потенциал, с който работи БАН, е застрашен от лошо финансиране, а академиията работи в режим на оцеляване, каза акад. Съботинов. Той посочи, че докладът е от 500 страници и че най-важното заключение в него е, че БАН е разпознаваем изследователски център и има място сред научните институти в Европа.
Докладът показва, че в БАН има екипи на водещи световни позиции в областта на научноизследователския потенциал, заяви Съботинов. По думите му, политиците ни трябва да се гордеят, че външните експерти високо оценяват БАН.
Една от препоръките в доклада е свързана с необходимостта от подкрепа на младите изследователи.
В отговор на въпрос академик Съботинов каза, че заплащането на младите учени може да се повиши след освобождаването на по-възрастни учени. По думите му, друга възможност за подкрепа на младите учени е бърза реформа в заплащането в БАН, но тя трябва да се подкрепи и от държавата. От ръководството на БАН не пожелаха да съобщят към момента кои са институтите, получили най-слаба оценка в доклада.
УС и ръководството на БАН ще работят също върху принципите и методите за реализацията на промени, оптимизиращи структурата на академията, заяви акад. Съботинов. Той допълни, че до 20 януари 2010 г. УС на БАН ще изготви и внесе в Общото събрание на академията предложение за цялостното й преструктуриране. В основата на този процес ще бъдат получените международни оценки. Отсега започва работата по преструктурирането на БАН, но не бива да се радваме на закривания. Това каза пред журналисти министърът на образованието, младежта и наукатаСергей Игнатовпо повод на резултатите от международната оценка на 69-те институти и лаборатории на БАН.
Не трябва да има такава радост, по-добре е да видим как може да се подобрят нещата в академията, допълни той. МОМН ще подпомогне реформата в БАН, тъй като неминуемо някъде ще се наложи да се използват властови лостове, за да се подпомогне това, което ще се предприеме от ръководството на академията, заяви министър Игнатов. При финансовата стагнация България притежава един доста мощен, разпознаваем научен център – БАН, който не бива да бъде унищожаван, а трябва да бъде динамизиран и реформиран, посочи образователният министър. Попитан дали се очаква закриване или обединяване на институти на БАН, Сергей Игнатов каза, че ръководството на академията, след като разгледа внимателно международния доклад за оценката на БАН, ще вземе само решение, защото това е тяхно право.
Според него „изтичането на мозъци“, ако е проблем за Европа, то за България е разтърсващ проблем. Към него като се добави и демографската криза ни чакат много тежки години, посочи министър Игнатов. Той заяви, че единственият начин за решаването на този проблем е бързата промяна, която да определи нормалното присъствие на младите учени в България с „една много прозрачна пътека за развитие“. Министър Игнатов отново заяви, че акад. Съботинов е съобщил, че около 500 души ще бъдат пенсионирани в БАН, като е възможно някои от тях да бъдат привлечени отново в академията под формата на договор.

Финанси