Белгийци строят общежития за Аграрния университет

Студентски общежития искат да строят белгийски инвеститори в кампуса на Аграрния университет. Вече са проведени разговори с ръководството на вуза и в просветното министерство. Като за начало се предвиждат 250 жилища за един и двама души, които ще се дават под наем на студенти и преподаватели. Минималната инвестиция е 1,5 млн. евро. Тепърва ще се търси форма, като един от вариантите е публично частно партньорство, при което Аграрният университет ще участва с апорт на земя.

Новината беше оповестена вчера, след като областният управител Венцислав Каймаканов представи част от 13-те учредители на дискусионен клуб “Експерти за развитие”. Формацията е създадена по инициатива на губернатора от 13 учредители. Сред тях са професори и бизнесмени от Белгия, Германия и Австрия, а също така и български специалисти в различни браншове. Международният координатор на клуба е проф. Кръстьо Петков, някогашен лидер на КНСБ, сега председател на управителния съвет на Съюза на икономистите в България. Сред учредителите е и шефът на Лекарския съюз в Пловдив д-р Георги Кръстев. Заявления за участие в клуба са дали писателката Людмила Филипова, зам.-омбудсманът на Пловдив Наташа Ценева, главният архитект на община “Родопи” Атанас Недевски.
Клубът е учреден с цел да работи по конкретни проекти за Пловдив и областта, обясни Каймаканов и отбеляза, че поради липса на знания, корупционни практики и лобистки интереси България усвоява едва 33 процента от средствата на ЕС. Първите два проекта – общежитие на Аграрния университет и зеленчуково тържище – се подготвят съвместно с белгийски инвеститори. Третият – за строеж на жилища за роми – ще се реализира със съдействие на правителството на Германия, разказа проф. Кръстьо Петков.

Аграрният университет, чийто ректор проф. Димитър Греков стана министър на земеделието, няма общежития, затова е предпочетен за първия по рода си проект. Един от учредителите на клуба проф. Жак Вилрокс, от Брюксел сподели вчера, че българските общежития, които той е успял да посети, не съответстват на европейските стандарти. Има белгийски инвеститор, той се казва Антоан ван Коилие и пари, за да започнем с 2 – 3 сгради с 250 жилища, след като получим всички разрешения, увери проф. Вилрокс. Аграрният университет ще реши дали стаите да бъдат луксозни или ще се гледа да са достъпни според възможностите на студентите. Част от тях ще се предоставят на преподаватели, но вече има запитвания дали могат да бъдат закупени.

За земеделското тържище от община “Марица” са посочили за подходящ района до разклона за Раковски, в близост до икономическата зона. Идеята е производителите да карат там селскостопанската продукция, за да се елиминират прекупвачи. Предполага се, че до края на тази година ще бъде издадено разрешение, а догодина тържището ще се строи.
Третият проект, с който се захваща клубът на Каймаканов, е под егидата на правителството на Германия и е насочен към интеграция на малцинствата. Идеята е да строят жилища за тях в махалите, но срещу заплащане. Повишената загриженост за ромите се дължи на засилващата им емиграция в Германия. В Берлин има 5000 роми, още толкова се стягат в Немско на гурбет. Живеят на улицата, нямат образование, нито занаят, не владеят език. Не можем да им кажем да спрат да идват, но искаме заедно с Пловдив да реализираме проект, за да стимулираме ромите да остават в България, вместо да търсят препитание в Германия, обясни Детлеф Кухенбекер, бизнес консултант в Берлин и учредител на клуба.
В Европейския съюз са заделени 8 милиарда евро за български, румънски и унгарски роми с цел да им се създаде заетост по родните места. България може да вземе минимум 2 милиарда от тези средства, но категорично няма да работим с фондациите на малцинствата, коментира проф. Кръстьо Петков.