Бизнесът иска методика за определянето на минималните осигурителни прагове

Работодателите настояват да се приеме методика за определянето на минималните осигурителни прагове. Това каза в сутрешния блок на телевизия Bulgaria on Air Валентина Зартова, експерт в Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

“БТПП не е против договарянето на минималния осигурителен доход по браншове, но предложението ни е това да става на базата на въведена методика, която да включва производителността, приноса в брутния вътрешен продукт (БВП), планираната инфлация и т. н. Липсата на подобна методика води до изкривявания”, коментира Зартова.

По думите и организацията е установила, че в товарния транспорт например през 2008-2009 г. минималните осигурителни прагове са се увеличили с 55-75%, което е довело до 12% спадна заетостта в сектора.

Доходите и бизнесът

Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов коментира, че бизнесът трябва да преориентира политиката си по задържането на доходите и да си реши проблемите с недостига на кадри. “Една от причините за това да няма кадри, млади хора, които да искат да останат, а не да търсят решение в Терминал 2, е ниското равнище на заплащането”, коментира Христов.

“Приказките за ниската производителност и това, че българинът не може да работи, са изживели времето си и са шлагер, който досажда на фона на БВП и минималните заплати в ЕС и у нас и на фона на повишаващата се производителност на труда у нас. Тук имаме проблем на осъзнаването”, допълни той.

Христов призна, че при рязък ръст на доходите действително ще има негативно отражение върхуконкурентоспособносттана икономиката. Той обаче подчерта, че ако не се решат проблемите със заплащането и правата на работещите, “перспективата не е добра”, още повече, че няма откъде да се “внесе” работна ръка.

Синдикалистът подчерта, че синдикалните и работодателските организации имат единодушие по някои въпроси, предимно маловажни, както той ги определи. “По сериозните въпроси нямаме единство – заплащане на труда, спазване на трудовото законодателство, организацията на работното време и т. н.”, допълни той.

“Изобилието от предложенията по Кодекса на труда само по себе си тревожи. След влизането ни в ЕС няма бележки по нашето трудово законодателство, а промените, които се предлагат, са противоречиви. Бизнесът иска либерализация, облекчаване на режими, а от друга страна констатираме изобилия от нарушения на законодателството, включително неплащане на заплати”, посочи Чавдар Христов.

Той подчерта, че страната ни остава на дъното на европейската таблица по доходи и заплащане на труда, въпреки отчитания през последните години ръст на заплатите. “Трябва друга политика. Рязкото увеличаване на доходите не може да не повлияе върху конкурентоспособността, но онова, което ние предлагаме, е поносимо – да се поеме един курс на демонстрирано позитивно отношение към тезата, че трябва да нарастват доходите”, заключи Христов.