Бизнесът иска по-тежък режим за връщане на здравни права

Пет години след като ГЕРБ увеличи периода, за който трябва да се платят осигурителни вноски, за да се възстановят здравни права, започва обсъждане на ново затягане на условията.

Връщането в системата да става още по-трудно са предложили от Българската стопанска камара (БСК) на среща със здравния министър Таня Андреева, ръководството и надзора на касата и Нигяр Джафер от ДПС, която е шеф на здравната комисия в парламента. Не може срещу 600 лв. да се ползват услуги от 15 000 лв. например, са заявили от бизнес организацията.

Сега права се губят при 3 неплатени вноски през последните 3 години и се възстановяват при плащане за месеците без осигуряване. За един месец вноската е 16.80 лв., а за три години – 604.80 лв. Преди промените от 2010 г. връщането в системата ставаше с плащане на най-много 12 вноски. Това обаче доведе до увеличаване на неосигурените.

За българите в чужбина възстановяването на правата е по-лесно – само след 6 месеца осигуряване у нас или с плащане на 12 вноски накуп. Проблемът с неосигурените беше посочен и на комисия от бившия здравен министър от ГЕРБ Десислава Атанасова.

„Към февруари здравно неосигурените вече са 2.05 млн.“, каза тя.Джафер обаче припомни, че 2 млн. неосигурени е имало още в средата на 2010 г. по времето на ГЕРБ.

„Ситуацията можеше да е различна, ако не бяха откраднати онези 1.4 млрд. лв. от здравни вноски, което демотивира 24-те процента от българите, осигуряващи се върху реалните си доходи“, каза Джафер, припомняйки как ГЕРБ национализира големия резерв на касата.

Председателката на здравната комисия даде да се разбере, че затягането на условията за връщане в системата е социално неприемливо, тъй като много хора не се осигуряват заради липса на доходи и при подобни мерки те ще останат без шанс за здравна помощ.

„Първо трябва да се решат проблемите с безработицата, с развитието на икономиката, с ниските доходи и т.н.“, коментира Джафер. Според нея събираемостта на осигуровките в момента върви добре, затова ще се залага на контрола.

Според НАП около 1.2 млн. от неосигурените са българи, които живеят в чужбина. Още над 460 000 нямат възможност да плащат осигуровки, тъй като или не си търсят работа, или са без препитание повече от година и не получават обезщетение от НОИ.

За едва около 254 000 българи може да се предположи, че не плащат осигуровки, макар че имат доходи от сферата на услугите.