Бизнесът предлага развитие на 4 приоритетни сектора

Бизнесът предлага четири приоритетни сектора, които трябва да залегнат в иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и съответно да получават повече европари. Това обявиха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) по време на форума „Деветте пътя към еврофондовете”, организиран от „Труд” и „24 часа” съвместно с най-голямата работодателска организация.

Според бизнеса специализацията на България трябва да бъде в секторите мехатроника, информатика, биотехнологии и рекреативни индустрии. Европарите не трябва да бъдат приоритетно ориентирани само към дребния бизнес, но и към големите предприятия, които са основният източник на иновации, напомниха още бизнесмени.

В сектора на мехатрониката попадат машиностроенето, роботиката, производството на компоненти и части за централи, произвеждащи зелена енергия, разработка на електромобили, както и рециклирането като процес. Силата на България в информатиката може да бъде не само в софтуера, но и в разработката на хардуерни продукти като безжични сензорни мрежи и облачни технологии. В иновативната стратегия трябва да влязат всички технологии, които водят до здравословен начин на живот – лекарствени продукти, биокозметика, хранителни добавки и биохимикали.

В реакреативната индустрия влизат не само обичайните производства, но и създаването на интелектуална собственост.„Разработването на добри европроекти е изцяло отговорност на бизнеса, но те не може да бъдат осъществени без подкрепата и доброто управление на държавата“, каза Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

По думите на Домусчиев държавата си е „научила урока от първите седем години еврофондове“, но има още какво да се желае и променя.От ключово значение за фирмите остава т.нар. обратна връзка. Необходимо е компаниите да могат да участват в т.нар програмиране на европарите, както и да бъде преразгледан подходът с финансовите корекции.

Според Домусчиев от програмите незаслужено са били изключени сектори, които имат нужда от иновации, като химическата промишленост например.

Приоритетнитесекториможе да сепроменят

Стратегията за интелигентен растеж, в която са определени приоритетните сектори за финансиране, не е окончателна и при необходимост ще бъде променена спрямо нуждите на бизнеса, каза вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев.

Основната част от средствата по новите европрограми са предназначени за малки и средни предприятия, но не всички. Евросредства са предвидени и за големите компании, главно по програма „Иновации и конкурентоспособност“, каза още Дончев.

От думите на вицепремиера стана ясно още, че след 2020 г. българските предприятия ще могат да разчитат на все по-малко финансиране от еврофондовете. „Трябва да свикнем да работим с по-малко европейски пари“, предупреди той.
В отговор на въпрос Дончев уточни, че ще се търси решение за отпускане на европари за компютри и софтуер, когато са свързани с производствената дейност на фирмите.

ПРЕПОРЪКИТЕ НА БИЗНЕСА

Огнян Донев, изп. директор на „Софарма“:
Химическата индустриясъщо трябва да има шанс

Конкурентоспособността касае преди всичко иновациите. Преди две-три години основните патенти и търговски марки, които се регистрираха у нас, бяха основно в два отрасъла – IT сектора и химията, в частност фармацевтичната индустрия. Моята препоръка е да се засили работата в тази посока и тези сектори също да бъдат включени в програмите. От друга страна, все още има диспропорция при подпомагането на големи, средни и малки предприятия. Иновациите основно са в големите предприятия или свързаните с тях малки и средни фирми.

Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България:
Липсват еднакви критерииза финансовите корекции

Строителният бранш е може би браншът, който усвоява най-много европейски пари и въпреки недостатъци, които допускат фирмите от сектора, има някои проблеми и в управлението на парите. Едни от тях са финансовите корекции към бенефициентите. Според мен трябва да има някакъв критерий, който да уеднакви начина, по който се налагат тези корекции. Резултатът е, че в крайна сметка възложителите не ни плащат и ние не можем да завършим проектите навреме. Трябва да се уеднаквят критериите за ползване на безлихвени кредити от фонд „Флаг“, за да могат общините да получат пари да си завършат проектите. Още един въпрос е свързан с така наречените непредвидени разходи, за които е почти невъзможно да бъдат доказани. Всъщност това са разходи, направени от компаниите, изпълняващи проектите, и са предвидени в бюджета на самите проекти.

Петър Иванов, председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии:Ще има ли пари за компютри?

В новата европрограма „Конкурентоспособност“ е записано, че не се допуска финансиране на компютри и софтуер за административни нужди. Съгласен съм, че не е редно с европари да се купува нов компютър на изпълнителния директор на предприятието, обаче трябва да се помисли какво се случва с компютрите и програмите, нужни за дейността на самата фирма. Как ще се процедира за една програма, която управлява материалните запаси на предприятието, например, и която помага на машините да работят по-ефективно. Какво правим с програми за управление на контактите с клиентите, за да може то да продава по-ефективно.Тези противоречия трябва да бъдат коригирани.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *