Бизнесът търси изход от лабиринта

Една от основните теми сега е кой какво ще получи от държавните финанси през следващата година и малцина се сещат от кого всъщност зависи стопанският растеж на страната. Според икономическата наука обаче бюджетът е производна на бизнеса, а не обратното. Точно поради тази причина в.“БАНКЕРЪ“ реши да обърне внимание на финансовото представяне на фирмите в България през 2012-а. Тази възможност ни предоставя детайлната класация „Актив Топ 5000“ на водещата компания за одит и консултантски услуги „Актив“. Проучването се прави за 15-а поредна година, като показателите са изведени след обработване на информацията, съдържаща се в публикуваните финансови отчети на дружествата.

Тенденциите, които се очертават, са повече от интригуващи. Според авторите на анализа и през миналата година е продължил да действа принципът „20:80“, т.е. първите десет дружества в класацията по приходи имат оборот, равняващ се на 21.74% от този на всички останали. Водещите 50 формират 37.58% от постъпленията, Топ 100 дава 46.31%, а първите 500 дружества са с дял от 70.04 процента. Фирмите с места от 4000 до 5000 съставляват едва 1.75% от приходите на всички участници в подреждането.

Иначе лидер по оборот с над 8.22 млрд. лв. е бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“. В същото време обаче тя е на предпоследно място по отчетен финансов резултат, тъй като е на минус 94.08 млн. лева. Това представяне до голяма степен се обяснява с мащабната инвестиционна програма, която провежда предприятието през последните няколко години. По-лоша печалба от „Лукойл Нефтохим“ има единствено държавната газова компания „Булгаргаз“ – 113.57 млн. лв., която е на пето място в подреждането по приходи. Същият рецидив се наблюдава и при Националната електрическа компания – четвърто място по постъпления с над 3.15 млрд. лв. и 4998 позиция в подреждането по финансов резултат със загуба от 94.07 млн. лева. Тези две дружества са ясна илюстрация на плачевното състояние, в което се намира българската енергетика, тъй като именно те се използват като буфери от управляващите за поддържането на ниски цени на тока и природния газ.

Реално погледнато, подобна е ситуацията в почти всички фирми, попадащи в първата десетка по приходи – те регистрират много високи постъпления и несъответстващ на тях финансов резултат (виж. таблицата). Единствените изключения са „Арубис България“ и „Мобилтел“. Друго, което веднага се набива на очи, е концентрирането на бизнеса в София. Това довежда до струпване на работна сила в столицата, обезлюдяване на останалите райони и в крайна сметка до неравномерното икономическо развитие на едни региони за сметка на други.

От „Актив“ обръщат внимание и на един далеч по-важен нюанс. От 2002-а до 2012-а приходите на първите 1000 фирми в класацията (след лекия спад през 2009-а) упорито бележат ръст с всяка следваща година. И бизнесът им върви все по-добре. Доказва го и съпоставката между 2012-а и 2011 г. по няколко ключови показателя – приходи, платени данъци, финансов резултат, собствен капитал, коефициент на ефективност на разходите, среден брой осигурени лица и производителност на труда. За разглеждания период постъпленията се увеличават от 103.4 млрд. лв. на общо 105.198 млрд. лв., отчисленията за хазната също растат – от 419.5 млн. на 442.6 млн. лв., а печалбите се покачват от 3.032 млрд. на 3.094 млрд. лева. Повишава се и производителността на труда – резултат от успоредното действие на увеличените приходи и на намаления състав на осигурените лица, допринесли за тези постъпления. Известно отстъпление има при показателя собствен капитал, който от 48.186 млрд. лв. за 2011-а спада до 47.84 млрд. лева. От една страна, това показва намалена стабилност на фирмите, включени в рейтинга, но от друга – по-добрата им капиталова ефективност, особено при положение че коефициентът на ефективност на разходите остава непроменен спрямо 2011-а, смятат от „Актив“.

По всичко личи, че едрият бизнес вече се е нагодил да работи в условията на финансова криза. Вярно, че това до голяма степен става за сметка на политиката или по-точно на парите, разпределяни чрез хилядите обществени поръчки, обявявани от държавата. Ето защо погледите на повечето компании са насочени към хората, които държат ключа за държавната хазна – приходната част на макрорамката все пак бе в размер на 17.283 млрд. лв. за 2012 г. и е сравнима с постъпленията на първите десет фирми от класацията. Бюджетът обаче определено е тесен за всички. Което пък води до извода, че като цяло компаниите в България са намерили своя път за оцеляване. И оттук нататък, ако не се стигне до някакви изключителни сътресения, посоката би трябвало да е само една – нагоре.