Бизнес мрежа за развитие на регионалната икономика чрез публичен облигационен заем

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД 4
1. СЪЗДАВАНЕ НА БИЗНЕС МРЕЖА ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА 5
1.1. Глобалната финансова криза и българската икономика през 2009 г. 5
1.2. Създаване на Бизнес мрежа за развитие на пловдивската икономика „Тракия-нет” АД 8
1.2.1. Поуки от финансовата криза 8
1.2.2. Дългосрочна цел на Бизнес мрежата 10
1.3. Области на дейност на Бизнес мрежата 13
1.4. Потенциални учредители и инвеститори 14
1.4.1. Потенциални учредители 14
1.4.2. Асоциирани членове (извън Пловдив) 16
1.4.3. Потенциални инвеститори 16
1.5. Инвестиционни цели 16
1.6. Инвестиционна стратегия 17
1.7. План за изграждане на бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика. Етапи на развитие 21
1.8.Предмет на дейност на Бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика. 24
1.8.1. Дялово финансиране на частни компании- предимства и недостатъци 24
1.8.2. Купуване на дългове на фирми от региона 28

2. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА БИЗНЕС МРЕЖАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА 29
2.1. История, характеристика и видове муниципални облигации в България и чужбина 29
2.2. Риск и доходност на облигационните емисии 36
2.3. Финансиране чрез общински облигационни заеми. Публичен облигационен заем 38
2.3.1. Финансиране чрез общински облигационни заеми 38
2.3.2. Публичен облигационен заем 39
2.3.3. Допълнителни разходи при публичен облигационен заем 45
2.3.4. Публична емисия на обезпечен облигационен заем 47
2.4. Условия за успешно осъществяване на общински облигационен заем 48
2.5. Предимства и недостатъци на публичния облигационен заем, като източник за финансиране на общински инвестиционни проекти 49
2.5.1. Предимства на публичния облигационен заем 49
2.5.2. Недостатъци на публичния облигационен заем 49
2.6. Предложение за набиране на средства от община Пловдив чрез облигационен заем, като източник на финансиране на Бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика. 51

УВОД

„Намираме се в разгара на най-лошата финансова криза от тридесетте години на миналия век насам. До някъде, тя напомня за други кризи от последните 25 години, но с една огромна разлика: сегашната криза отбелязва края на една епоха на кредитна експанзия на долара, като международна резервна валута. Периодичните кризи бяха част от един по-голям процес на подем и срив, докато сегашната криза е кулминация на един супер подем, продължил повече от 25 години.”
Този анализ на Дж. Сорос от преди една година се потвърди в една небивала икономическа криза в която сме въвлечени всички ние – като страна, общини и като обикновени хора, като част от един все по-обвързан свят. Може би такъв трябва да е „отговорът на кризата” от всички:
· Световна общност
· Страни и пазари
· Региони и общини
· Обикновени хора и ръководители.

С този материал сме се помъчили да дадем възможност за „отговор на регионална икономика”, дотолкова, доколкото тя има черти на обособен икономически субект. Предствяме си също така, че „доверието на парите” (инвеститорите) ще се възвърне най-бързо към едно такова икономическо явление, което почти не съдържа възможности за „спекулативни балони”.
Убедени сме също така, че рискът в една такава схема на инвестиране в развитие на регионални предприятия ще бъде минимален, поради факта,че той ще е изключително осезаем. Стопанските процеси на предприятията ще се развиват на територията на региона и информацията не може да е спекулативна, защото ще постъпва не само от данъчни, статистически, контролни, съдебни и други служби, но и от първоизточника й- от „склада”, „паркинга”, „живота на собственици и работници” и т.н.
В този смисъл „Бизнес мрежата за развитие” в една реална регионална икономика ще бъде по-защитена от влиянието на „спекулативни” и „токсични” финансови явления. Развитието ще бъде осигурено чрез едни традиционни похвати:
· Съучастия с миноритарни дялове
· Изкупуване на дългове
· Включително посредничество и комбиниран подход.

И най-важното, ще бъде в подходящо време – непосредствено след кризата. Все още няма да са напълно разкъсани връзките с пазара и кадрите, което става при икономическо сътресение. От друга страна, създаването на Бизнес мрежа за развитие може да се осъществи като начало чрез Публичен облигационен заем. Това е причината двата материала да са предстаавени в пакет. Има и други пътища, но те ще бъдат по-трудни и мъчително дълги.

Важна особеност на Облигационния заем е, че той може да бъде със срокове на погасяване до 15 години и че региона се намира в Европа, което намалява валутния риск, който не е маловажен при дълги периоди.
Връзката между тези две икономически явления, различната срочност на съучастия и дългове от една страна и погасяване на облигационния заем от друга ще доведе до една синергия и възможност на системата да се възпроизвежда.
В най-общия случай съучастията и дълговете ще се „осребрят” след 3-5 години със съответната норма на печалба и ще възстановяват, както икономическия цикъл на нови съучастия, така и погасяването на облигационния заем.

1. СЪЗДАВАНЕ НА БИЗНЕС МРЕЖА ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

1.1. Глобалната финансова криза и българската икономика през 2009 г.

След прехвърлянето на зародилата се в САЩ финансова криза върху еврозоната, през настоящата година се очаква тя да задълбочи своето негативно влияние и в Централна и Източна Еропа. Прогнозите, че финансовата криза ще повлече след себе си световната икономическа рецесия, се сбъдват с голяма бързина. Според авторитетното списание „Форбс” индустриалният свят вече е в „пълна рецесия”, а формиращите се пазари, сред които е и България, вървят към „твърдо приземяване” през 2009 г. Основните канали, по които се очаква да се прояви влиянието на кризата върху българската икономика са:
· Намаление на външното търсене вследствие на забавянето на темповете на растеж в САЩ и еврозоната, което вероятно ще ограничава темповете на растеж на българския износ; Тази тенденция се засилва и от факта, че в България липсват значителни инвестиции в сферата на производството, ориентирано към износа на стоки в чужбина. България се радваше на силен приток на инвестиции в сектора на финансите, електроснабдяването, туризма, недвижимото имущество и телекомуникациите, но не и в ориентираните към износ сфери на индустрията. В бъдеще ще е необходимо да се привлече чужд капитал и за индустрията, която ще може да генерира приходи в чужбина.
· Намаляване на притока на външни капитали, както във вид на преки инвестиции, така и като заемно финансиране, ще се отрази в по-слаба инвестиционна активност и в забавяне на растежа на кредитирането в икономиката. Намаленият приток на капитали, заедно с по-високите лихви, на свой ред ще доведат до ограничаване на достъпа до кредит и вероятно забавяне на вътрешното търсене (основно чрез намаляване на темповете на нарастване на инвестициите и в по-малка степен на потреблението).
· В случай че глобалните ликвидни условия се влошат допълнително, съществува риск за продължаване на тенденцията към повишаване на лихвените проценти в страната. На този етап обаче сигналите са точно обратните. В средата на октомри 2008 г. Правителствата на САЩ, ЕС и други засегнати държави изразиха ясната си политическа воля, че плътно застават зад системно значимите си банки, а 5-те най-големи централни банки се ангажираха с предоставяне на неограничена ликвидност на по-ниска цена. На практика това сложи точка на т.н. финансова криза и започнахме да говорим за спад на растежа и заетостта, т.е. за потенциална рецесия в развитите икономики и забавяне темповете на растеж в развиващите се икономики, в това число и в България.
· Понижение на международните цени вследствие на кризата. То ще се отрази в по-ниски цени на българския внос и износ. Влиянието на тези процеси върху условията на търговия вероятно ще бъде неутрално или дори леко положително, като вторично това ще се пренесе върху вътрешните цени и ще подпомогне снижаването на темповете на инфлация в страната.

Рискове за икономиката на България, възникващи от кризата:

Потокът на кредитиране към бизнеса и домакинствата значително намалява
Увеличение на безработицата. Причините за това са намаляване на поръчките към всички отрасли и свиването в търсенето на продукцията им.
Основния риск за българската икономика е спад на растежа на БВП в резултат на намаление на притока на чужди капитали или отлив на капитали от страната, което ще доведе до значително намаляване на инвестиционната и кредитната активност. Прогнозата на Европейската комисия е реалният БВП в страната да нарастне само с 1,8% през 2009 г. и с 2,5% през 2010 г.

Постигнатия през изминалите години растеж се оказва, че не гарантира устойчивост и е съпроводен с рекордно голямо нарастване на задълженията на предприятията. През 2008 година дълговете на българските предприятия са били в размер на 165 милиарда лева (84,4 милиарда евро), а през 2009 година Българската стопанска камара очаква те да достигнат 230 милиарда лева (117,6 милиарда евро), тоест 4 пъти по-големи от размера на БВП на страната. Така при очертаващата се трайна тенденция за ограничаване на банковото кредитиране през 2009 г. задълженията на предприятията могат да се окажат ключов фактор за задълбочаване на икономическата криза.
Най-добрият начин за България да се справи с кризата е да подпомогне онези инвестиции, които ще подобрят ефективността на местната икономика, ще генерират производствен капацитет за бъдещето и в същото време ще създадат работни места. Освен с последствията от кризата българската икономика ще трябва да се справи и с някои свои недостатъци, които все още предствавляват съществени пречки пред развитието на конкурентноспособността на страната, особено що се отнася до правораздаването, лоялната и етична конкуренция, ограничаването на сивата икономика и корупцията в средносрочен план и осигуряването на квалифицирана работна ръка, развитие на иновациите, технологиите и науката чрез трансфер на знания между бизнеса и университетите в дългосрочен план.

1.2. Създаване на Бизнес мрежа за развитие на пловдивската икономика „Тракия-нет” АД
Идеята за създаването на Бизнес мрежа за развитие на пловдивската икономика „Тракия-нет” АД възникна именно във връзка с търсене на алтернативни възможности за справяне с проблемите на местната икономика, породени или излезли на преден план в следствие на негативното влияние на световната финансова криза. За да намери решението на проблемите инициативния комитет си постави на първо място за цел да формулира поуките от глобалната финансова криза, които биха могли да посочат правилния път за нейното преодоляване и по-нататъшно развитие.
1.2.1. Поуки от финансовата криза

Необходимост от ясно определена дългосрочна стратегия, на която да бъдат подчинени всички краткосрочни действия. Това би помогнало да бъде предовратено неразумното поемане на рискове и прилагането на стратегии за краткосрочни печалби, които противоречат на дългосрочната цел.
Необходимост от определяне на ясна стратегия по отношение на управлението на риска: избор на критерии за оценка на риска, стратегии за управление на риска и постоянен мониторинг.
Необходимост от подобряване на координацията и комуникацията между компаниите и други заинтересовани лица
Необходимост от повишаване на прозрачността и ликвидността в финансовата сфера.

Прекалената намеса на държавата или абсолютната саморегулация на пазара доказаха за пореден път и при тази криза, че не са в състояние да намерят най-доброто решение за развитието на пазарната икономика. Очевидно, че освен намесата на държавата, е необходимо да бъдат отчитани и фактори като влиянието на интересите на общините (реалната регионална власт), както и настроенията за дом и сигурност на работоспособното население на съответния регион. Това налага въвеждането на нови организационни форми за оптимизиране на пазарните процеси и изграждане на една по-устойчива на външни и вътрешни кризи икономика. Опитът на водещите индустриални страни и фирми показва убедително, че в повечето случаи усилията са насочени преди всичко към постигането на ефективно управляван модел за съчетаване на публични и частни инвестиции при модернизацията на дадено производство или индустриален отрасъл, на рационализиране достъпа до информация, на използване на нетрадиционни ресурси и др. От особено значение за развитието на икономиката и на нейната конкурентноспособност са усъвършенстваните фактори – образовани човешки ресурси, достъп до капитали, устойчива инфраструктура, научноизследователски потенциал, ефективен мениджмънт и технологии. Те до голяма степен характеризират иновационния потенциал на съответната икономика.
Създаването на Бизнес мрежата е нашето предложение за стимуриране на местната икономика и минимизиране на риска за инвеститорите чрез обединяване на съвместните усилия на четирите основни двигателя, които могат да окажат значително влияние върху нейното развитие. Това са:

регионалната власт и регионалните обществени структури
регионалния бизнес
регионалните научни звена и
местните медии.

Факт е, че тези четири страни са най-добре запознати с актуалното състояние на местната икономика, с нейните проблеми, пречки и потенциал за развитие. Убедени сме, че съчетанието на техните познания и опит чрез различни публично-частни партньорства, поемането на целенасочени действия за подобряване на комуникацията, кооперацията и координацията между тях, ще доведе до постигане на значителен синергичен ефект в управлението на риска и в по-ефективното използване на наличните и привлечени материални и финансови ресурси за реализиране на дългосрочната ни цел.

1.2.2. Дългосрочна цел на Бизнес мрежата

Дългосрочната цел на Бизнес мрежата е активно да съдейства за развитието на пловдивската икономика, за създаване на нови работни места и повишаване на конкурентността й чрез:

Подобрение на бизнес средата и корпоративното управление
Създаване на нови конкурентни предимства
Повишаване на ефективността и производителността, водещи до увеличаване на заплащането на труда и подобряване на жизнения стандарт
Повишаване на професионалната квалификация на човешките ресурси
Подобряване на базовата инфраструктура и инвестиране в науката
Активно насърчаване и внедряване на иновациите, високотехнологичния експорт и технологичното сътрудничество
Популяризиране на най-добрите местни продукти и услуги в страната и чужбина

В своята иновативна стратегия „Тракия-нет” АД ще разчита на асоциирани партньори и на новосформирания регионален академичен център, една от задачите на който е да скъси пътя идея-разработка-приложение. От друга страна, това сътрудничество ще спомогне за реализирането на публично-частни партньорства, както и за кандидатстването по различните европроекти с регионално и национално значение.
Съвместните усилия на приложната наука и бизнеса, активирани и подпомагани от бизнес мрежата, могат да доведат и до общо ноу-хау, което чрез мениджмънта й не само ще улесни и изясни приоритетите за бъдещото развитие на пловдивската икономика, но ще я направи по-малко зависима от външни разработващи организации и лицензионни режими, ще облекчи адаптирането на местните ресурси – човешки и материални, към перспективни производства на основата на високите технологии, ефективността от които ще се почувства в цялостното развитие на Пловдивския регион.

Създаването на конкурентна мрежа има оздравителен момент, защото предизвиква и обединяване на ползите на различните участници в един модел и намаляване на вредите, причинени от повтарящи се слабости. Бизнес мрежата „Тракия-нет” АД има за цел да обедини приносът на множество участници – пловдивските производители, доставчици и посредници на различни стоки и услуги от една страна и клиентите от друга, които ще използват Интернет като основна инфраструктура за бизнес комуникации и транзакции. Бизнес мрежата създава условия за изключително висока възвръщаемост на инвестициите, изисква се по-малко физически капитал (складови помещения и наличности), отколкото е нужен на традиционите фирми, което означава по-ниски фиксирани цени и по-висока оперативна норма на печалба.
„Мрежовият подход” ще обедини маркетинговите проучвания и контакти за провеждане на иновационна дейност на територията на Пловдив и региона. Чрез интернет е възможно да се улесни стратегическо партниране с побратимени градове или други частни стопански системи. Групите клиенти на отделните пловдивски стопански обекти могат да се селектират, а в последствие всичко да се продава от тази нова дистрибуционна общност. Възможно е да се създаде и виртуален бизнес акселератор за консултации и обединяване на развоен потенциал при преобразуване на пловдивските компании. Всичко това ще създаде условия за обединяването в мрежа на създадената инфраструктура за бизнес и развойна дейност на пловдивските научни звена, функционираща в познатата по света атмосфера на сътрудничество и конкуренция, достигайки вътрешни пазарни отношения до 50% от общите парични потоци на местния бизнес. Тези и други теми за обща инициатива на пловдивчани биха подобрили инвестиционния и стопански климат и биха допринесли за икономическия растеж на отделните единици и обществото в региона.

В бизнес мрежата клиентите притежават сила, която произтича от почти перфектната им информираност. Те притежават силата на избора, защото само с едно щракване на бутона могат да се прехвърлят на друг доставчик. Те притежават силата на очакванията за съобразени с индивидуалните им изисквания и предпочитания продукти, катализирани от развитието на новите технологии. Клиентите се сдобиват едновременно с осезаеми (цена, качество) и неосезаеми (информация, контрол, взаимоотношения) придобивки, като в същото време самото им участие в бизнес мрежата повишава стойността й. Всичко това означава, че за да привличат и задържат клиентите си, производителите и доставчиците на стоки и услуги трябва да се стремят към истинската стойност, получена чрез надеждни, двустранни отношения.

В тази „новоизграждана и организирана мрежа”, освен лихвите и очакванията за доходност, ще се получат няколко „естествени и мотивиращи икономически двигателя” за местната икономика, а именно:

Общините ще получат по-голямо количество и предвидими данъци и такси
Фирмите ще получат финансов ресурс за приложение на високи технологии, какъвто не е бил възможен през последните 25 години и ще произвеждат по-конкурентни стоки, за да ги продават извън региона
Гражданите ще получат сигурност и чувство за дом, включително и нови работни места за младите българи
Инвеститорите ще получат прозрачност на инвестицията си в реалната икономика на региона и по този начин същевременно намаляване на риска от вложенията.

1.3. Области на дейност на Бизнес мрежата

· Финансова подкрепа – обезпечаване на финансов ресурс за местни компании за инвестиционни и иновативни проекти
· Информация и комуникация – създаване и опериране с бази данни с подробна информация за фирмите и профилите на услугите на всички участници в мрежата; месечни информационни съобщения за новостите в отрасъла и мрежата и др.
· Квалификация – анализ на потребностите от образование за конкретния отрасъл; организиране и провеждане на дейности за повишаване на образованието и квалификацията на работната сила в мрежата, организиране на специализирани прояви и работни семинари като място за контакти и обмяна на ноу-хау между фирмите от Южен Централен Район
· Сътрудничество и иновации – иницииране на проекти за коопериране между фирмите и научни и развойни звена, образователни институции; подпомагане на иновативни проекти за сътрудничество в мрежата;
· Маркетинг и PR – откриване на идентичността и уникалните предимства в региона; подобряване на националния и международния имидж на компаниите, действащи на местна територия; провеждане на инициативи за стабилизиране на отрасловия имидж; организиране на панаири „Произведено в Пловдив”, както във виртуалното пространство, така и реално на местна територия.
· Международна дейност – в зависимост от потребностите на отделните отрасли на пловдивската икономика дейностите могат да включат специализирани инициативи за осъществяване на международни проекти и срещи, организиране на делови пътувания с цел обмяна на опит и информация, провеждане на семинари и конференции и др.

1.4. Потенциални учредители и инвеститори

1.4.1. Потенциални учредители

Учредители на Бизнес мрежата за развитие на пловдивската икономика „Тракия-нет” АД могат да бъдат юридически лица, еднолични търговци, неправителствени организации, обучаващи организации, научни звена, публични администрации, различни видове медии и физически лица, които се организират около обединяващата ги обща цел и създават мрежа, която да бъде привлекателна за местни и чуждестранни инвеститори.
Новостта в това предложение, е че освен участието на трите страни, познато от световния и европейски опит: регионалната власт и регионалните обществени структури, регионалните научни звена и регионалния бизнес се прибавя и четвърта страна – местните медии – вестници, списания, радио и телевизии, които чрез обективното представяне на информация да съдействат за намаление на риска чрез добрата информираност на инвеститори, доставчици, клиенти и привличане на външни инвеститори в т.н.„реална икономика”, а не в сложни финансови схеми, рискуващи „зараза” и „токсичност” от други краища на света.
Участието на медиите в „Четириъгълника” на учредителите е от особено важно значение и за отразяване на съществени предимства на българската и по-специално пловдивска икономика като: европейска територия с „плосък данък”, квалифицирано европейско население с относително ниски трудови разходи и нормален инвестиционен риск, намален с очакваното положително влияние на местната власт в съчетание с останалите три власти, както и за постижения в областта на новите технологии и иновации.

Община Пловдив Пловдивски панаир АД
Регионални научно-технически съюзи Популярна каса АД
Технически университет Пловдив Оптела- Лазерни технологии АД
Георги Гергов КТИ Съединение АД
Ветко Арабаджиев КЦМ АД
Иван Попов Роза импекс ООД
Сдружение за Пловдив Димитър Николов
Степан Еремян Димитър Язов
Спас Василев БСК – Пловдив
Търговска камара – Пловдив в-к Марица
Телевизия Евроком в-к Акцент
Списание „Финанси” в-к „24 часа”
Пловдивска обществена телевия в-к „Труд”
Местни радиа и интернет медии FIN TV
ПУ „Пайсий Хилендарски”- Пловдив Технически университет – Пловдив
Клъстер Оптика и лазери Университет за хранене- Пловдив

1.4.2. Асоциирани членове (извън Пловдив)

БАН
ЦС на НТС
Съюз на икономистите в България
Технически университет София
Министерство на регионалното развитие
Банки

1.4.3. Потенциални инвеститори

Местни и чужди фондове за частен капитал

Застрахователни компании
Държавни и корпоративни пенсионни фондове
Публични и частни Фондации
Чуждестранни инвеститори
Заможни лица
Европейска банка за възстановяване и развитие – чрез облигационен заем на община Пловдив
Международни организации, финансиращи проекти за регионално развитие
Финансови институции с приоритетни сфери за финансиране на иновативни и инвестиционни проекти

1.5. Инвестиционни цели

Водещите цели на Бизнес мрежата за развитие на пловдивската икономика „Тракия-нет” АД са

да обедини четирите заинтересовани страни – местната власт, науката, бизнеса и медиите за повишаване на инвестициите и минимизиране на риска им в Южен централен район,
да мобилизира финансов ресурс за приложение на високи технологии, развитие и внедряване на иновации в предприятия от пловдивския регион,
да съдейства за разкриването на нови работни места за едно „високо образовано население” в конкурентноспособни компании с добро корпоративно управление
да осигури на своите акционери максимално нарастване на стойността на инвестициите им в дългосрочен план чрез структуриране и управление на портфейл от частни компании.

Дружеството участва като учредител в нови или закупува дял от съществуващи компании, финансира тяхното развитие за определен период от време (средносрочен или дългосрочен) и излиза от инвестицията чрез продажба на дела си на стратегически инвеститор, на друг финансов инвеститор или чрез фондовата борса.

Инвестиционния фонд за развитие на пловдивската икономика ще бъде активен партньор на предприемачите в подкрепените от него компании в пловдивския регион. Дружеството не само ще предоставя необходимото за бизнеса финансиране, но и подпомага развитието на проектите чрез участие в стратегическия мениджмънт, консултирането по различни функционални направления (вкл. финансово-счетоводни и юридически услуги), осигуряването на широка мрежа от полезни бизнес контакти.

1.6. Инвестиционна стратегия

Инвестиционната стратегия на Бизнес мрежата включва:

дялово участие и предоставяне на кредити във фирми с голям потенциал за растеж;
балансиране на капиталовите си участия чрез съвместни инвестиции с български и чуждестранни партньори;
активно управление на своите инвестиции;
установяване на пречките в дейността на частния сектор и тяхното преодоляване чрез финансова помощ и преки консултации в области като стратегическо планиране, маркетинг и продажби, счетоводство, кандидатстване за банкови заеми и управление на персонала
изкупуване и оздравяване на местни предприятия в технически фалит
използване на възможностите на публично-частно партньорство с община Пловдив за предоставяне на следните услуги от обществен интерес:

насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнес среда и добро управление

инициативи за популяризиране и рекламиране възможностите на Пловдив като център за нови технологии, технически трансфер и иновации – разработване и поддръжка на интернет сайт, който ще изпълнява ролята на виртуален панаир „Произведено в Пловдив”, предоставящ възможност за търговия и обмен на ноу-хау и най-добри практики.
организиране на национални и международни изложения и форуми за развитие на местния бизнес и иновации
засилване на партньорството с други общини, бизнеса и гражданското общество
създаване на мрежи за обмяна на опит и добри практики с други европейски региони – побратимени общини от ЕС: Виена (Австрия), Фрайбург (Германия)
осигуряване на достъп до информация относно програми и мерки за насърчаване на предприемачеството, източници за финансиране за МСП
подпомагане развитието на индустрията за храненето и ВИХВП

подпомагане развитието на регионалния туризъм, маркетинг и реклама на туристическите дестинации

подпомагане проекти за реконструкция, реставрация и консервация на културноисториески обекти в региона
изграждане на информационна система за всички видове културно-историческо наследство на територията на общината с достъпност на системата по Интернет.

Подкрепа за подобряване качеството на човешкия капитал, повишаване квалификацията и адаптиране на работната сила към изискванията на пазара на труда

Създаване на отворена система на обучение, регулираща общообразователна подготовка според нуждите на пазара на труда – т.н „Народно училище (по примера на немското Volkshochschule)”, което да предлага обучение за всички възрастови групи, във всички възможни области, за които има интерес
Подрепа за улесняване и стимулиране на връзките между средното образование, висшето образование и бизнеса

„Тракия-нет” АД ще работи в бизнес мрежа чрез партньорски и договорни връзки и със следните регионални структури:

Регионалната БТПП, софтуерни и медийни местни фирми, както и Пловдивския панаир за изграждане на виртуалния панаир „Произведено в Пловдив”. Този сайт ще допълва възможностите за търговия и продажби извън Пловдив като преодолява езиковите бариери и улеснява маркетинговите проучвания

Регионалните инвестиционни посредници и управляващи дружества, които осигуряват информация и консултации, както и лицензирана софтуерна платформа POBOS за малки инвеститори от цял свят, също и българи в чужбина (микроинвестиране)

Гаранционни схеми на Пловдивската община и други общини от региона за внедряване на високи технологии и откриване на нови работни места в работещи местни фирми с най-малко 5-годишна история

Местната Пловдивска инициатива „1000 слънчеви покрива” за изграждане на алтернативни фотоволтаични инсталации върху наследените плоски покриви на промишлени сгради и постсоциалистическите жилищни кооперации в големите градски комплекси, нещо което ще подсигури на региона няколко мегавата „сигурност” и независимост

Времето на участие на инвестиционния фонд в капиталите на фирмите като правило няма да превишава 5 години и ще се движи между 3 и 5 години. В някои случаи срокът може да бъде и до 10 години. Фондът придобива между 20% до 49% от фирмата, в която инвестира, като активно подпомага нейното разрастване.

Инвестиционната стратегия на Бизнес мрежата за развитие на пловдивската икономика „Тракия-нет” АД предполага филтрирането и селекцията на перспективни бизнес планове на нови или функциониращи малки и средни частни фирми, които се нуждаят от финансиране за разрастване на дейността им, реализация на нови продукти или технологични иновации. Основните критерии при подбор на портфейлните инвестиции са:

Наличието на сериозен, опитен и амбициозен управленски екип, способен да превърне своя бизнес план в реалност;
Бизнес модел с потенциал за висок растеж и успешна реализация на базата на конкурентоспособен продукт или услуга;
Прогнозна вътрешна норма на възвръщаемост в размер не по-малък от 20% за прогнозен инвестиционен период от 5 години.

1.7. План за изграждане на бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика. Етапи на развитие

Бизнес мрежата за регионално развитие би следвала следните етапи на развитие:
Първи етап: Изграждане на Бизнес мрежата – подготовка на Бизнес модел
Втори етап: Формиране на експертен съвет
Трети етап: Набиране на капитал и привличане на инвеститори
Четвърти етап: Подбор на подходящи проекти, предварително проучване на осъществимостта на проектите и инвестиране. Фирмите, подбрани и одобрени след предваритерното проучване за инвестиране, стават портфейлни фирми.

Намиране на подходящ инвестиционен проект/фирма, осъществяване на контакт и оценка на бизнес плана
Първоначална обмяна на информация и договаряне на рамковите условия за съвместна работа
Предварително проучване на осъществимостта на проекта съвместно със счетоводители и специализирани консултанти
Преговори и окончателно договаряне

Пети етап: Подпомагане на портфейлните фирми да се развиват и разрастват. Портфейлната фирма и фирмата за рисков капитал обединяват усилията си, за да образуват екип, чиято основна цел е да увеличава стойността на портфейлната фирма. „Тракия-нет” АД придобива дял в портфейлната фирма чрез структуриране на сделката, която е типично съчетание от обикновени акции, гаранции, опции и конвертируеми ценни книжа. В отговор бизнес мрежата предоставя необходимия за развитие капитал на портфейлната фирма и определя свой представител в съвета на директорите на портфейлната фирма.
Шести етап: Ликвидация на инвестициите след 3 до 5 години от началото на инвестиране на капитал с цел да реализира капиталова печалба.
Ликвидацията може да приеме една от следните форми:

Първоначална публична оферта,

Предимства:

По-висока цена
Предпочитан начин за ликвидация на инвестицията от управленския екип на портфейлната фирма
Дава възможност за двоен подход – може да доведе до продажба
Притежаване на дял в бъдещото разрастване на фирмата от задържаните акции

Недостатъци:

По-високи разходи в сравнение с другите начини за ликвидация
Наистина ли е „изход”? Споразуменията „лок-ъп” не допускат 100% ликвидация на инвестицията
Притежаването на акции за по-дълъг период носи риск, че няма да бъдат реализирани печалби и че рисковите инвеститори могат да загубят специалните права, които имат във фирмата
Много европейски пазари са неликвидни
Не представлява опция за много малки фирми.

Недостатъците на първоначалната публична оферта за континентална Европа са, че могат да бъдат продадени 10-20 % от акциите на фирмата, в която е инвестирано, след което трябва да се изчака две години, през които все по-малко фирми отиват на пазара. Споразуменията “лок-ъп”, които изискват рисковият инвеститор да задържи голяма част от инвестицията, понякога дори цялата инвестиция с цел да се вдъхне увереност у институционалните инвеститори, означават, че първоначалната публична оферта невинаги е изход.

Търговска продажба на фирмата на трета страна,

Предимства:

100% кеш и следователно сигурност
По-евтин изход в сравнение с първоначалната публична оферта, по-ниски трансакционни разходи
По-бърз и по-прост изход в сравнение с първоначалната публична оферта
Единствена опция за някои малки фирми
Необходимо е да бъде убеден само един купувач, а не целия пазар

Недостатъци:

Често оспорван изход от страна на управленския екип, който губи своята независимост
Малко на брой купувачи само в една страна
Повечето рискови инвеститори няма да дадат гаранции на купувача

В Европа търговската продажба е най-често срещаният начин за ликвидация на една инвестиция – акциите на портфейлната фирма се продават на друга фирма, в повечето случаи от същия промишлен отрасъл. Обикновено чрез тази покупка новият собственик на фирмата допълва собствената си дейност.

Обратно изкупуване на акциите на фирмата от фирмата и/или нейния управленски екип

Изкупуването на акциите на фирмата от нейните мениджъри се осъществява съгласно споразумение между управленския екип на фирмата и нейните собственици, по силата на което мениджърите набират собствени средства, средства от други служители във фирмата и от финансови институции, за да финансират сделката.
Обратното изкупуване на акциите на фирмата е често срещан начин за ликвидация на една инвестиция, когато другите начини за ликвидация не могат да се приложат. Твърде често такава ситуация се създава в резултат на неефективна работа, която води до липса на заинтересувани купувачи, или вследствие на отказа на управленския екип или мнозинството от собствениците на една малка фирма да я продадат на трета страна.
Опцията за обратно изкупуване на акции като изход от инвестицията трябва да е изрично вписана в Учредителния договор на фирмата.
За да се избегнат затруднения при ликвидацията на някои инвестиции следва да се обърне внимание на следните препоръки:

Използване на алтернативи на първоначалната публична оферта
Планиране на „изхода” от инвестицията още от първия ден
Правилна подготовка за търговска и финансова продажба
Правилно използване на опцията за обратно изкупуване на акции от мениджмънта
Ефективен маркетинг
Използване на посредници при необходимост
Получаване на подкрепата на мениджмънта на портфейлната фирма

1.8.Предмет на дейност на Бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика.
1.8.1. Дялово финансиране на частни компании- предимства и недостатъци

Възможно най-значимата висока технология, създадена в САЩ през последните десетилетия, е обобщеният финансово-икономически инструментариум от гаранционни и рискови фондове, чрез които се осъществяват ефективни разработки и внедрявания на иновации и високи технологии в материалното производство и услугите. Тук този инструментариум достига своето съвършенство и измества на втори план грантовите схеми, които широко се практикуват след втората световна война. Изцяло пазарен, този инструментариум е прецизен метод за разпределяне между няколко стопански субекта както на рисковете, така и на евентуалните значителни печалби. И в Япония, и в ЕС този метод активно се използва, но засега не толкова широко и не толкова успешно, както в САЩ. Европейската Комисия препоръчва на държавите-членки да използват системата за данъчно облагане, за да създадат стимули за инвестициите с рисков капитал.

Съгласно данните на Европейската асоциация за частен и рисков капитал (EVCA), рисковият капитал допринася значително за създаването на работни места. В периода между 2000 г. и 2004 г. предприятия от ЕС, получили частен или рисков капитал, са създали един милион нови работни места. Над 60% от тези работни места са били създадени от предприятия, ползващи рисков капитал, а заетостта в тези предприятия е нараствала с 30% на година. Освен това, иновационните и ориентираните към растеж предприятия, подпомагани от рисковия капитал, са инвестирали средно 45% от общите си разходи в научноизследователска и развойна дейност

Потенциалът на пазарите на рисков капитал в ЕС не се използва изцяло и тези пазари не предоставят достатъчно капитали на иновационните МСП в първоначален етап на растеж. Липсата на култура на капиталови инвестиции, недостатъчната информация, фрагментацията на пазара, високите разходи, неизползваните синергии между предприятията и академичните среди, са сред главните причини за тази пазарна неефективност.

Тъй като индустрията на рисковия капитал зависи от осигуряването на добра възвръщаемост за инвеститорите, начинът на работа e да се наберат средства, да се инвестират и след това инвестициите своевременно да се осребрят, за да се осигури очакваната възвръщаемост за инвеститорите.

Инвестициите с рисков капитал в България стават все повече. Расте и броят на собственици на фирми, които търсят финансиране чрез дялово участие.

Ползите от партньорството са следните:
· Компаниите за частен и рисков капитал осигурява необходимите за инвестиции парични средства на фирми, които нямат достатъчно опит и финансов ресурс, за да се състезават на пазара.
· Наличието на дялов партньор означава прозрачност, корпоративна етика, вътрешни процедури за одит, добра информационна система. Инвестицията повишава стойността на цялата фирма.
· Доверието към фирмата нараства рязко, което се отразява положително на конкурентноспособността на компанията и значително подобрява позицията и при договаряне на банкови кредити.
· Участието на чужд инвеститор носи имиджов привкус и е плюс в привличането на кадри
· Друг плюс е, че подобен партньор „ти дава чадър, когато вали“. Нещо, което невинаги се случва при искането на банков кредит например.
· партньорът вижда компанията отвън, но има същия интерес като собственика й – разрастване и печалби
· Дистанцирането от сантиментите също е предимство за някои от предприемачите. Отсяването на емоцията им помага да вървят напред.
· Освен това се създава корпоративна култура и това за някои от фирмите, приели инвестиции на компании за частен капитал е по-ценно от парите, които той предоставя. Най-важният плюс от сделката е добавената стойност, която фондът може да внесе.
· Освен пари компанията за частен и рисков капитал има и принос в управлението на риска, принос в способността да се управлява растежът на подпомаганата фирма, отварянето на нови пазари
· Дяловите инвеститори дисциплинират българските дружества, като използват своя опит, инфраструктура и космополитен дух.
· от „Нет инфо.БГ“ твърдят, че са търсили не просто пари от фондове за частен капитал, а възможности да си осигурят развитие. Компанията има опит с три индивидуални и институционални дялови инвеститора, сред които Tiger Global. „Ако финансираш развитието си само от печалбите на компанията, това ще стане по-трудно и по-бавно. А в съвременния бизнес бавно означава зле”.
· Някои добри идеи не получават банково финансиране не защото не са рентабилни, а защото по принцип банковата политика е да изисква достатъчно гаранции, които предприемачът често не може да предостави. Тук фондът за частен капитал или бизнес ангелът може да се прояви не като директен инвеститор, а като гарант по целеви кредит, теглен от предприемача, срещу което получава и съответен дял в новосформираната компания.
Така на практика, инвеститорът може да реши дали да търси друг партньор от българската мрежа на бизнес ангелите (BBAN), да финансира част, а за друга да се яви гарант и др. Условията зависят и от самия проект. Българска Мрежа на Бизнес Ангелите съществува, за да промотира и развива финансирането чрез дялово участие особено в ранните фази на развитие на компаниите – да превърне перспективните идеи в рентабилни инвестиции.

Проблемите пред дяловото финансиране в страната са от различен характер.

Липсва закон, който да регламентира дейността на финансовите инвеститори.
Много често фондовете трябва сами да инициират сделката, защото предприемачите не са узрели за тази идея, не познават конкретните стъпки за осъществяването й или изпитват боязън.
Сивата икономика е в големи размери и част от намеренията увисват поради липса на доказани финансови показатели.
Все още в страната не съществува подходяща инфраструктура около дяловото инвестиране – например достатъчно на брой адвокати, които са наясно със спецификата на процеса.
Борбата за контролния пакет акции също често се превръща в препъникамък.
Липсва доверие от страна на фондовете към българския мениджмънт.
Сериозен проблем може да възникне и при визията за изход от сделката. Затова предприемачи, които вече имат опит с дялов инвеститор, съветват този ключов за процеса въпрос да бъде уточняван още в началото на преговорите.

1.8.2. Купуване на дългове на фирми от региона

Втора важна дейност на Бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика е да консултира и изпълнява сделки по купуване на дългове на местни фирми от региона от външни за региона източници. Част от дейността ще обхваща и сделки по обратно изкупуване.

Значим положителен ефект ще се получи при съчетаването на изкуване на дълг с дялово участие в една местна фирма. Това ще осигури финансов ресурс (кеш) за фирмите в състояние на криза или растеж:
· средства за решаване на стари проблеми, които пречат на оперативното управление на компанията
· средства за ремонти и модернизация на съществуващи производства и сгради, както и
· оборотни средства за осигуряване на един бизнес план за растеж.

За тази дейност, безспорно са необходми правила за икономическия модел за съучастие, както и високо квалифицирана юридическа услуга за реализиране на максимален ефект в двете насоки:
· при погасяване на задължения на местните фирми в оптимален минимален размер и за дълъг период от време, а така също и за
· събиране на вземания на местни фирми от фирми извън региона при максимално изгодни условия.

Пазар за изкупуване на дългове

2. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА БИЗНЕС МРЕЖАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.1. История, характеристика и видове муниципални облигации в България и чужбина

Муниципалните (общински) облигации се емитират от местни органи на власт и управление – щати, кантони, общини и т.н. Смята се, че облигации в модерна форма за пръв път са емитирани от общината във Флоренция през 1345 г. Пазарите на този тип дългови ценни книжа са много големи по обем в развитите индустриални страни и чрез тях териториалните единици финансират значителна част от разходите си. В САЩ например, пазарът на муниципални облигации по обем отстъпва само на пазара на правителствени ценни книжа. Доходите от тeзи облигации са освободени от централни и от местни подоходни данъци, което ги прави доста атрактивни за инвеститорите. В сравнение обаче със съкровищните и корпоративните, муниципалните облигации са по-ниско ликвидни, тъй като вторичният им пазар не е добре развит.

В практиката се срещат два основни вида муниципални облигации:
o Общи муниципални облигации – те са напълно обезпечени с приходите от данъци на местния орган – емитент. Тъй като този вид облигации са сравнително безрискови, лихвите по тях са по-ниски. Основната им цел е финансиране на общински обекти, които не носят преки приходи, като обществени сгради, улици, училища, паркове и др. За плащанията по дълга се използват бюджетните приходи на общината;
o Доходни муниципални облигации – при тях лихвите и главниците са обезпечени с приходите от проектите, за финансирането на които са емитирани.
Ако с облигационния заем се финансира изграждането на конкретен обект, то заема трябва да бъде за по-дълъг период от времето за изграждане на самия обект, така че да може да се изплаща с приходите от експлоатацията му.
В България първият общински облигационен заем е емитиран през 1999 г. от община Свищов, като по-късно свищовските облигации са регистрирани за търговия на свободния пазар на БФБ – София. В последствие дългово финансиране на общините чрез емисии общински облигации подготвят и реализират общините Шумен, Варна, Сливен, Дупница, Добрич, София, Стара Загора, Свиленград. Общините Силистра и Пазарджик също започват подготовка на облигационни емисии, които обаче не биват реализирани.

Най-популярни от реализираните емисии са еврооблигациите, предлагани на европейските пазари, които са деноминирани в евро. Предимствата на такава емисия се състоят в осигуряването на по-широк пазар, но разходите по нея са по-големи и са свързани главно с необходимостта от определянето на кредитен рейтинг и неговото текущо поддържане. Рейтинг не се изисква за емисии на вътрешния пазар, които са в лева, но пък при тях трябва да се отчита по-високия риск, свързан с ниската ликвидност на пазара.
С промените в Закона за общинските бюджети, в Закона за местно самоуправление и местна администрация, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Наредба №2 за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, Регламент(ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами, както и приемането на Закон за общинския дълг, бяха регламентирани начините, както и изискванията и ограниченията за дългово финансиране на общините.
Емитирането на общински облигационни заеми позволява на общините да преодолеят своите финансови затруднения, свързани с:
o Финансиране на текущия дефицит на общинския бюджет.
o Погасяване на по-рано емитирани дългове (по този начин фактически се осъществява рефинансиране на задълженията).
o Привличане на значителни финансови ресурси за финансиране на местни програми.
Въпреки усъвършенстваната нормативно-правна среда и възможностите на облигационното финансиране за решаване на бюджетни проблеми, все още малко общини се възползват от ползването на този финансов инструмент. Причините са в липсата на опит и в непознаването на специфичната материя, свързана с функционирането на капиталовите пазари.
Другите видове облигации в общинското дългово финансиране, използвани главно в чужбина са:
o Специални данъчни облигации – плащанията по тях са гарантирани с постъпленията от определени такси и цени на услуги;
o Промишлени приходни облигации – обикновено се емитират от агенции за промишлено развитие към общините. Целта на агенцията е да подпомага изграждането на индустриална и търговска собственост в полза на частни потребители. Средствата от емисията на такъв вид облигации се използват за изграждане на нови обекти, които се продават на лизинг. Сигурността на този вид облигации зависи от кредитоспособността на лизингополучателя;
o Жилищни облигации. Този вид облигации се емитират с цел набиране на средства за изграждане на нови жилища. Гарантирани са чрез плащанията по ипотеките на жилищата. В САЩ те са допълнително гарантирани от федералните субсидии за социално слаби семейства, частни застраховки срещу ипотеки, застраховки от федералните жилищни власти. Този вид облигации са изключително популярни в Русия. Те заемат 85% от пазара на общински ценни книжа в страната;
o Oблигации със смесено покритие. Този вид комбинира сигурността на облигациите с общо задължение и облигациите, гарантирани с приходи от проекти;
o Облигации за сключване на лизингови договори. В страните с развит капиталов пазар те стават все по-популярни. Обикновено тези облигации се емитират от организации с идеална цел, общински болници или университети. Най-често се използват за закупуване на движимо имущество (камиони, строителни машини и др.), но са приложими за всякакъв вид собственост. При тях общината закупува имуществото и го отдава на съответната общинска фирма или институция под формата на договор за лизинг. Основната част от средствата за плащане по заема идват от лизинговите вноски на лизингополучателя. Тази форма на заемане се прилага и за осигуряване на необлагаемо финансиране на общински болници или университети. Лизинговият договор се структурира като облигация, гарантирана с приходите от даден обект и включва всички законови провизии, като лихвени нива и допълнителни изисквания към облигациите. Тъй като гаранцията е относително условна и общината не може да прилага пълните си данъчни правомощия, то рейтингът на тези облигации е по-нисък от този на облигациите с общо задължение;
o Облигации за рефинансиране на стари емисии. Обикновено се емитират от общините, когато настъпи промяна в лихвените проценти.
Какъв вид облигации ще емитира общината зависи от целта на облигационния заем и от нейната финансова политика. В тази връзка трябва да се определи и какъв ще бъде обемът на емисията. Той зависи както от инвестиционната потребност, така и от размера на общинския бюджет, финансовото състояние на общината и възможностите й да погасява задълженията си. В България Законът за общинския дълг регламентира ограничения за размера на дълга, а именно, че годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.
Номиналната и емисионната стойност на облигациите трябва да бъдат съобразени с цените на подобен вид активи на капиталовия пазар.Възможно е общината да определи емисионна стойност на облигациите различна от номиналната.
Възможни са различни схеми за погасяване на задълженията към облигационерите. В зависимост от това облигациите биват:
o С нулев купон, при които главницата и лихвите са платими при падежа;
o Серийни, част от главницата се изплаща периодично, заедно с лихвите;
o Условни, при които лихвите се изплащат периодично, а главницата – при падежа.
Инвеститорите в облигации отчитат конкурентните предимства на техния производител, в случая – емитент, пред останалите участници на пазара на подобни продукти. В страните с развита пазарна икономика тази конкурентноспособност се удостоверява с оценка на кредитния рейтинг на емитента. От българските общини само София, Варна, Стара Загора и Пловдив имат определен кредитен рейтинг от престижна международна рейтингова институция – Standard and Poor ‘ s. Разходите по издаването на кредитен рейтинг оскъпява заема, но осигурява по-лесното пласиране на дълговите ценни книжа. Потенциалните облигационери се ориентират за това дали да инвестират в облигации на даден издател и от това, какви проекти ще се финансират с набраните средства и какъв ще бъде икономическия ефект от това. Тези данни се съдържат преди всичко в проспекта, който емитентът задължително изготвя (при публична емисия) и предоставя на Комисията за финансов надзор за одобряване. Проспектът съдържа информация за емитента и за предложените ценни книжа, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние на емитента и на правата, свързани с ценните книжа.
Начините за пласиране на една облигационна емисия са основно: а) чрез първично б) чрез вторично публично предлагане в) чрез директно пласиране на ценни книжа на ограничен брой инвеститори (така се избягват разходите за регистрация на емисията на фондовата борса).
Когато емисията на общински ценни книжа е предназначена за публично предлагане, се прилагат разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Когато емисията на общински ценни книжа не е предназначена за публично предлагане, инвеститори могат да бъдат единствено институционални инвеститори по смисъла на § 1, т. 1, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. В този случай общинският съвет определя реда за оповестяване на информацията, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние на общината и на правата, свързани с ценните книжа.
Световната практика показва, че основните инвеститори, влагащи средствата си в облигации са холдинговите дружества, инвестиционните фондове, банковите институции, пенсионните фондове и големи компании, разполагащи със свободни ресурси, които активно участват на капиталовите пазари и използват облигациите освен за осигуряването на атрактивна доходност, така също и като инструмент за диверсифициране на инвестиционните си портфейли с оглед намаляване на риска. Тъй като в повечето случаи са дългосрочни, облигациите, при прилагането на определени инвестиционни техники, осигуряват на инвеститора един стабилен, регулярно получаван приходящ паричен поток, носещ удовлетворяваща доходност.
Допълнителна възможност, която би привлякла инвеститори към общинските облигации, е факта, че доходите на физически лица от общински дългови ценни книжа са освободени от облагане с данък. Това нормативно регламентирано предимство на общинските облигации би могло, ако се използва правилно, да привлече много частни инвеститори – физически лица, които в момента съхраняват парите си в банки или другаде, и да ангажира обществото в дадено населено място с локалните проблеми, приобщавайки го към решаването им чрез участие във финансиране на инвестиционния проект.

2.2. Риск и доходност на облигационните емисии

Рискът и доходността са двата основни компонента на всяка облигационна емисия. Като цяло общинските облигации се смятат за ниско рискови Те отстъпват по надеждност само на ДЦК, които са гарантирани с държавния бюджет, но се считат за по-надеждни от корпоративните. Рисковете, които възникват при емитиране на общински облигации се разделят на рискове за инвеститора и рискове за емитента.
Рисковете за емитента са свързани с вероятността за негативно въздействие на различни фактори, които могат да повлияят на успешната му реализация. Това са:
o Проектен риск, който възниква при недостатъчно обмислена финансова схема на заема и липсата на качествен анализ и оценка на неговата инвестиционна насоченост (главно на неговото откупуване).
Практиката при работата над финансовите схеми по различни видове заеми показва, че за икономически оправдани могат да се признаят само инвестираните средства, мобилизирани по заема в конкретни проекти, даващи реална възвръщаемост. Финансовата схема на един общински инвестиционен заем трябва да бъде изградена по такъв начин, че задълженията към инвеститорите да се обезпечават за сметка на откупуването на инвестиционния проект. Ако реалната стойност на проекта (включително и разходите по емитирането на облигациите) е по-малка от очакваната възвръщаемост на инвестициите по него, то местните власти могат спокойно да емитират облигационен заем;
o Политически риск. Той се свързва главно с нестабилното законодателство, като един от показателите за неустойчивост на политическата ситуация в икономическата дейност в България, в това число и в сферата на общинските заеми;
o Риск от непривлекателност на заема за инвеститорите. Той може да бъде резултат от следните причини: при разработването на схемата за пласиране на заема не са отчетени всички възможни групи инвеститори и техните интереси, липсва открит достъп до информация за заема, няма адекватна рекламна кампания;
o Кадрови риск. Той може да бъде свързан с недостатъчно високо ниво на професионалните участници на пазара, липса на независими експерти по заема или избор на неподходящ инвестиционен посредник.
Определянето на матуритета и начина за погасяване на задълженията трябва да се предхожда от задълбочен финансов анализ, в т.ч. анализ “цена-ползи”. Ако със заема се финансира изграждането на конкретен обект, то той трябва да бъде за по-дълъг период от времето за изграждане на самия обект, така че да може да се изплаща с приходите от експлоатацията му. Не е препоръчително матуритетът да е по-дълъг от периода на експлоатация на обекта.
С маркетинговата стратегия за емитиране на общински облигации се уточнява и целевия пазар, на който ще се предлагат те. Това може да е външен капиталов пазар, което изисква ценните книжа да са деноминирани в някаква основна валута – долари, евро, йени и др. Нормативно регламентираните лимити относно влагането на средства от пенсионните дружества е задължението да инвестират 50% от фондовете си в ДЦК. Останалите 50% фондовете могат да инвестират свободно на капиталовия пазар. Намерението да се задържат капиталите им у нас, с цел даването на тласък на инвестиционните пазари изисква поставянето на нормативни изисквания за инвестирането на капиталите на паричните фондове предимствено в български ценни книжа.
Подобно на пласирането на всеки един продукт и при облигационните емисии, трябва да се отчитат конкурентните предимства на техния производител, в случая – емитент, пред останалите участници на пазара на подобни продукти. В страните с развита пазарна икономика тази конкурентноспособност се удостоверява с оценка на кредитния рейтинг на емитента. Потенциалните облигационери се ориентират за това дали да инвестират в облигации на даден издател и от това, какви проекти ще се финансират с набраните средства и какъв ще бъде икономическия ефект от това. Тези данни се съдържат преди всичко в проспекта, който емитентът задължително изготвя и предоставя на Комисията за финансов надзор за одобряване. Проспектът съдържа информация за емитента и за предложените ценни книжа, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние на емитента и на правата, свързани с ценните книжа.
2.3. Финансиране чрез общински облигационни заеми. Публичен облигационен заем
2.3.1. Финансиране чрез общински облигационни заеми

Общинският облигационен заем може да бъде сключен чрез публична емисия на ценните книжа или чрез частно пласиране /непублична емисия/. Изборът зависи от:
o големината на заема;
o състоянието на капиталовия пазар;
o финансовото състояние и перспективите за развитие на общината.
Ако се избере частно пласиране, следва да се вземат предвид следните обстоятелства:
1. При частно пласиране инвеститори могат да бъдат само институционални инвеститори. Институционалните инвеститори могат да бъдат: банка, инвестиционно дружество, договорен фонд, застрахователно дружество, пенсионен фонд или друго дружество, чийто предмет на дейност изисква придобиване, държане и прехвърляне на ценни книжа.
2. Облигациите не могат да се търгуват на регулирания капиталов пазар и имат ниска ликвидност.
3. Цената на финансиране с непубличен облигационен заем е относително по-висока, в сравнение с публичен при същите условия.

Ако се избере публична емисия, следва да се вземе предвид следното:
1. Няма ограничения за инвеститорите;
2. Облигациите се търгуват на регулиран капиталов пазар и имат сравнително висока ликвидност;
3. Цената на финансиране с публичен облигационен заем по правило е относително ниска и зависи от обема на емисията и от разходите по емисията.

2.3.2. Публичен облигационен заем

Публичната емисия на общински облигации се предхожда от изготвяне на проспект, който трябва да бъде представен за одобряване в Комисията за финансов надзор /КФН/. Изискванията към проспектите са регламентирани в чл.82 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, в Наредба №2 за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриване на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа , както и Регламент(ЕО) № 809/2004.

Проспектът за първично публично предлагане на общински облигации трябва да съдържа най – малко следните данни:
1. Данни за емитента на облигационния заем – общината:

В проспекта трябва да бъдат посочени общия размер на балансовия актив и неговата структура и динамика;
данни за финансовото състояние на общината за последните три години, предхождащи годината на издаване на проспекта.
Данни за търговските дружества с общинско имущество или участие – размер на капитала и размер на участието на общината;
данни за общинските предприятия – направление на дейност и размер на предоставените от общината средства;
обем и структура на преотстъпените държавни приходи, общи и целеви субсидии и субвенции, безлихвени заеми от републиканския бюджет;
обем и структура на собствените приходи – местни данъци и такси, продажба на общинско имущество и други приходи, постъпващи в извънбюджетните сметки и фондове;
обем и структура на извършените текущи и капиталови разходи и източници за тяхното финансиране;
размер на планирания и реализирания бюджетен дефицит, включително използвани начини за неговото финансиране, ако е имало такова;
анализ на изпълнението на плана на приходите и разходите на общинския бюджет;
вземания и задължения на общината – размер и дата на възникване; структура на активите на общината;
описание на основните рискове, свързани с финансовото състояние на общината;

2. Данни за облигациите – предмет на първично публично предлагане:
o размер на облигационния заем и допустими отклонения, в рамките на които заемът ще се счита за сключен;
o брой, номинална и емисионна стойност;
o вид, класове облигации и свързаните с тях права, минимален и максимален брой на облигациите, които могат да бъдат записани или закупени от едно лице;
o права на облигационерите по отношение на други кредитори на общината, ако такива се предвиждат;
o подчиненост на облигационния заем, включително на други задължения, произтичащи от други по-рано издадени от общината облигации;
o обезпечение на облигационния заем от общината или от други лица; място, начален и краен срок на подписката или продажбата при поемане;
o условия и ред за записване на облигациите и за извършване на вноските, включително наименование, седалище и адрес на управление на банката, в която е открита специалната сметка за внасяне на сумите;
o ред и краен срок за погасяване на облигациите;
o схема за погасяване на облигационния заем, включително гратисен период, ако има такъв, лихвени плащания, начин на изчисляването им и периодичност на плащанията;
o направления, в които ще се използва набраният чрез емисията заем, включително приоритети на направленията, ако не бъде реализирана цялата емисия;
o прогноза за паричните потоци на общината за периода на облигационния заем, включваща набраните чрез заема средства и извършените по него плащания;
o описание на кредитния, инфлационния, лихвения и ликвидния риск, свързан с облигационния заем.

Проспектът трябва да съдържа цялата информация, която е необходима на инвеститорите за оценяване на риска на ценните книжа и нормата на възвръщаемост, която съответства на този риск.
Емитентът на общински облигации е задължен да представя на Българска фондова борса ”София”-АД и на Комисия за финансов наздор годишни финансови отчети в срок до 90 дни от завършването на съответната финансова година.

Годишният отчет съдържа:
1. Заверен от Сметната палата годишен финансов отчет заедно с одитиран доклад и/или одитно становище за извършен одит;
2. Годишен отчет за изпълнението на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове, заверен от Сметната палата, заедно с одитен доклад и/или одитно становище за извършен одит;
3. Актуализация на съдържащата се в проспекта, съответно в
регистрационния документ информация.

Емитентът на общински облигации е задължен да уведомява БФБ-София АД и КФН за всички изменения във финансовото състояние на общината, които могат да повлияят върху стойността на облигациите. Трябва да бъде дадена информация при:
o нова емисия на облигации;
o погасяване на задължения по облигационен заем;
o промени с повече от 10% на първоначално предвидените приходи и разходи по бюджета, вследствие на промени във вида и броя на приходоизточниците;
o промяна в състоянието и оценката на обезпечението на облигационния заем;
o приемане на бюджета на общината;
o заключение на Сметната палата по отчета за изпълнението на бюджета.
Тази информация трябва да бъде подадена в срок от 7 дни от узнаване на обстоятелството.
Ако общинските облигации са публично емитирани, те са регистрирани за търговия на Българска фондова борса (Борсата). За да се осъществяват сделки на Борсата с дадена емисия финансови инструменти, то тя следва да е допусната до търговия на някой от пазарите, организирани от Борсата. Пазарите, организирани от Борсата по отношение на търговията с облигации са както следва:

„Официален пазар на облигации”
„Неофициален пазар на облигации”

За да бъдат допуснати до търговия на някой от пазарите, организирани от Борсата, емисиите финансови инструменти трябва да отговарят на следните условия:
1. да са в безналична форма или да са обездвижени по съответния ред и да са регистрирани в депозитарна институция;
2. да отговарят на всички условия на ЗППЦК и нормативните актове по прилагането му относно публичното предлагане и допускането до търговия на регулиран пазар;
3. за прехвърлянето им да не са предвидени ограничения или условия.

Емисиите лихвоносни облигации трябва да отговарят и на следните допълнителни условия:
1. да са с безусловни права за получаване на дължимите лихви;
2. да са платими при настъпване на падежа;
3. натрупаната лихва да е определена или определима на ежедневна база;
4. лихвените плащания и амортизационните плащания по главницата, ако са предвидени такива, да са на предварително определени дати. В случай, че някоя от тези дати е неработен ден, съответното плащане се осъществява на следващия работен;
5. емисията да не предвижда условия за изплащането на дължимите лихви или главница;
6. лихвените плащания да са един, два, три, четири, шест или дванадесет пъти годишно;
7. броят месеци между две лихвени плащания да е еднакъв за целия срок на облигационния заем;
8. емисията да е деноминирана в български лева, евро или щатски долари.

Емисиите облигации с нулев купон трябва да отговарят и на следните допълнителни условия:
1. да са платими при настъпване на падежа;
2. емисията да не предвижда условия за изплащането на главницата;
3. емисията да е деноминирана в български лева, евро или щатски долари.

До търговия на Официален пазар на облигации могат да бъдат допуснати емисии, които отговарят на следните количествени критерии:
1. до падежа им остава не по-малко от 1 (една) година или емисията не е ограничена със срок;
2. неамортизираната стойност на главницата към момента на подаване на заявлението е не по-малка от равностойността на 5 000 000 (пет милиона) лева;
3. броят облигации в емисията към момента на подаване на заявлението е минимум 5 000 (пет хиляди);
4. емитентът на емисията не се намира в открито производство по обявяване в ликвидация или несъстоятелност.

До търговия на Неофициален пазар на облигации могат да бъдат допуснати емисии, които отговарят на следните количествени критерии:
1. до падежа им остава не по-малко от 1 (една) година;
2. неамортизираната стойност на главницата към момента на подаване на заявлението е не по-малка от равностойността на 1 000 000 (един милион) лева.
2.3.3. Допълнителни разходи при публичен облигационен заем
Сключването на общински облигационен заем е свързано със заплащане на следните разходи[1]:

1. За издаване на потвърждения на проспекти за публично предлагане на ценни книжа от КФН:
o До 200000 лв. от размера на общата емисионна стойност на предлаганата емисия от ценни книжа – 600 лв.
o Над 200000 лв. от размера на общата емисионна стойност на предлаганата емисия от ценни книжа – 600 лв. +0,1% за разликата над 200000 лв., но не повече от 5000 лв.
2. Разход за годишна такса за общ финансов надзор 300 лв.

3. За допускане до търговия на БФБ-София
o За допускане до търговия на Официален пазар на облигации на Борсата се дължи такса в размер на 0.012 (нула цяло нула дванадесет) на сто от номиналната стойност на емисията, но не по-малко от 1 500 (хиляда и петстотин) лв. и не повече от 24 000 (двадесет и четири хиляди) лв.
o За допускане до търговия на Неофициален пазар на облигации на Борсата се дължи такса в размер на 600 (шестстотин) лв.
4. За поддържане на регистрацията на емисии облигации на БФБ-София
o За поддържане на регистрацията на емисии на Официален пазар на облигации се дължи годишна такса в размер на 0.0012 (нула цяло нула нула дванадесет) на сто от остатъчната (не амортизирана) стойност на главницата по облигационния заем към 31 декември на предходната календарна година, но не по-малко от 1 200 (хиляда и двеста) лв. и не повече от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лв.
o За поддържане на регистрацията на емисии облигации на Неофициален пазар се дължи годишна такса в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лв.
5. Разход за такса за ISIN номер на емисията – 56 лв.

6. За регистрация на емисия облигации в Централен Депозитар (ЦД) – 0,01% от номиналната стойност на емисията, но не е по-малка от 500 лв. и не по-голяма от 5000 лв

7. За обслужване книга на облигационерите от ЦД (регистър на облигационерите) -75,00
Месечна такса за поддържане на актуално състояние на книгата на облигационерите. Редовното плащане на месечната такса включва предоставянето на 5 разпечатки на книга на облигационерите към посочени от емитента дати за една календарна година. За всяка следваща заявка за изготвяне на книга на облигационерите се заплаща такса в размер на 75 лв.

8. Такса за обслужване на плащания на лихви, главници по облигационна емисия и дивиденти от ЦД – 0.01% от стойността на плащанията, но не по-малко от 500 лв. и не повече от 5 000 лв. При повече от 2 лихвени плащания по облигационна емисия за период от една година – 50% от таксата по предходното изречение.

9. Възнаграждение на посредника за изработването на проспекта за емисията – при избор на ИП „Популярна каса 95” АД отпада.

10. Възнаграждение на посредника за организиране и провеждане на подписката.

Желателно е да се определи кредитния рейтинг на общината не само при емитиране на общински облигации на международни капиталови пазари, но и на местния капиталов пазар. Това би съдействало за повишаване на доверието на инвеститорите. Може да се използва системата BULRATING, прилагана от Съюза на инвеститорите за определяне на рейтинг на общини и на инвестиционни проекти.

2.3.4. Публична емисия на обезпечен облигационен заем

При публична емисия на обезпечени облигационни заеми се изисква сключване на договор с довереник на облигационерите. Довереникът на облигационерите е търговска банка, която влиза в ролята на техен законен представител. Тя се избира от емитента, който поема и съответни разходи. Ролята на довереника е да осъществява активна и компетентна защита на интересите на инвеститорите в облигации.
Довереникът е длъжен да следи промените в пазарната стойност и състоянието на заложеното или ипотекираното имущество. Той анализира финансовото състояние на емитента и е длъжен да предприеме съответните действия за защита на облигационерите в случай, че възникне опасност от трудности по обслужването на облигационния кредит. Довереникът може да изиска допълнително обезпечение по кредита, ако стойността на обезпечението се намали. Той може да предявява искове и да действа в полза на облигационерите при изпълнително производство срещу емитента. Вещното обезпечение е учредено на името на довереника в полза на облигационерите.
Ако облигационният заем е необезпечен, не е задължително сключването на такъв договор. Но наличието на довереник на облигационерите влияе върху оценката за риска на облигациите, следователно и върху купонния процент. Препоръчително е да се сключи договор с довереник на облигационерите – търговска банка, защото това ще съдейства за повишаване на доверието на инвеститорите.
2.4. Условия за успешно осъществяване на общински облигационен заем

Необходимо условие за успешното осъществяване и приключване на един общински облигационен заем е да се определи прецизно целта на инвестицията, да се оцени очакваният ефект и да се анализира рискът. Препоръчително е да се приложат следните етапи на разработването на проекта, който ще бъде финансиран с облигационния заем:

Първи етап – оценяване на състоянието на наличните активи, в т.ч. финансова оценка;
Втори етап – оценка на приходите, които се получават годишно. Ако е
възможно, трябва да бъде проследено изменението на приходите през последните години за да се установи наличието на тенденция. На тази основа трябва да се определи размерът на очакваните приходи за годината, ако не се осъществи инвестиция.
Трети етап – поставяне на целта на инвестицията /увеличаване на приходите, увеличаване на заетостта, намаляване на разходите и др./ Формулиране на преките и косвените очаквани ефекти.
Четвърти етап – определяне на вида и размера на инвестиционните разходи и календарното им разпределение.
Пети етап – остойностяване на очакваните ефекти за всяка отделна година в рамките на определения срок за получаване на ефекта от инвестицията.
Шести етап – оценяване на активите в края на срока за получаване на ефекта от инвестицията.
Седми етап – оценка на финансовата ефективност на инвестиционния проект по динамичните методи за анализ на ефективността.
Осми етап – анализ на инвестиционния риск.
Девети етап – подбор на предприятие-изпълнител чрез прилагане на прозрачна процедура на обществена поръчка.
2.5. Предимства и недостатъци на публичния облигационен заем, като източник за финансиране на общински инвестиционни проекти
2.5.1. Предимства на публичния облигационен заем
o срокът на заема е продължителен и е подходящ за финансиране на инвестиционни проекти с дълъг срок на откупуване;
o лихвените проценти /купонните проценти/ по облигационните заеми са по-ниски от лихвените проценти по банковите инвестиционни кредити ;
o облигационният заем може да бъде необезпечен;
o публичните облигационни заеми позволяват гъвкаво управление на общинския дълг.
2.5.2. Недостатъци на публичния облигационен заем
o Публичният облигационен заем предполага предварително получаване на кредитен рейтинг и добро финансово състояние на общината. Много общини не отговарят на условията за добра кредитоспособност, независимо, че разполагат с интересни възможности за инвестиции;
o Временно свободните постъпления по дългосрочния дълг до момента на тяхното влагане в проекта могат да бъдат инвестирани само в български държавни или общински ценни книжа;
o Публичният облигационен заем изисква текущо разкриване на информация на общината – емитент и контрол от страна на Комисията за финансов надзор;
o Използването му повишава значително финансовия риск на общината.
Детайлното проучване на разположението на инвестиционните парични потоци във времето показва, че е необходимо намирането на гъвкави финансови източници.
Дълговото финансиране на общините е възможно и необходимо в условията на финансова децентрализация, но трябва да се вземат предвид ограниченията, регламентирани в Закона за общинския дълг (ЗОД), Общинският дълг включва:
o дълга, поет с договори за общински заеми;
o емисии на общински ценни книжа;
o изискуеми общински гаранции;
o безлихвени заеми, отпуснати по реда на чл.43 от Закона за устройството на Държавния бюджет;
o безлихвени заеми от Централната банка за финансиране на разходи до възстановяването им по одобрени проекти по програми,съфинансирани от Европейския съюз.
o Задължения по търговски кредити и финансов лизинг над 2 години.
Съгласно чл.4 от ЗОД общината може да поема дългосрочен дълг за
финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност. Източниците за обслужването на дълга са:
o собствени приходи и
o общата изравнителна субсидия по чл.34 ал.1 т.3 от Закона за общинските бюджети. Общината може да договаря, поема и изплаща дълг в левове или в чуждестранна валута. Общински дълг не може да се обезпечава чрез залог или ипотека на имущество- публична общинска собственост.
В ЗОД са регламентирани ограничения на размера на дълга.
o Годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25% от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.
o Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимата главница, лихва, такси, комисионни и други плащания по поетия от общината дълг с изключение на дълга по безлихвените заеми от Централния бюджет за финансирането на разходи до възстановяването им по одобрени проекти по програми, съфинансирани от ЕС.

2.6. Предложение за набиране на средства от община Пловдив чрез облигационен заем, като източник на финансиране на Бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика.

Общинските ценни книжа са обещания, дадени от местните управи за извършване на едно плащане по лихвите или главницата на определена дата, или на периодични лихвени плащания до падежа и на едно плащане на главницата в деня на падежа. Общинските облигации се предлагат предимно за финансиране на местните бюджети.

Община Пловдив има опит във финансирането чрез облигационен заем от 2006 г., когато бяха издадени петнадесет годишни облигации на стойност 25,6 млн. евро при фиксиран лихвен купон 2,875 % и ефективен годишен лихвен разход за общината 3,87%. Основното натоварване за общинския бюджет по него ще настъпи след 2011 г, когато започва изплащането на главницата по заема. В настоящата ситуация на капиталовия пазар, сключването на сделка при подобни параметри е невъзможно, поради драстичното оскъпяване на финансирането, настъпило през 2008 г.

Според някои предварителни информации при обсъждането на кредит от ЕБВР в размер на 30 млн. лв., наличието на подобно задължение след 2011 г. ще доведе до годишни плащания по общинския дълг в размер на 17,5 млн. лв. Съгласно Законът за общинския дълг (ЗОД):
„Чл. 12. (1) Годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.
(3) Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисиони и други плащания по поетия от общината дълг, с изключение на дълга по чл. 3, т. 6. „
Според последна промяна от 08.07.2008 г. на Предложение за бюджет на Община Пловдив за 2008 г. размерът на допустимите плащания по общинския дълг през 2008 г. е 24028080 лв., така че общинския бюджет има законова възможност да поеме допълнителното натоварване от нов общински дълг. Дали той е целесъобразен е дискусия в компетенциите единствено на Общинския съвет.

От 2004 г. община Пловдив се рейтингова с кредитен рейтинг от „Стандарт енд Пуърс Рейтингс“. В настоящия момент актуалният кредитен рейтинг на общината е ВВ+ със стабилна перспектива. Присъждането на кредитен рейтинг е ориентир за потенциалните инвеститори за степента на риск, на която са изложени. За излагането на този риск, те търсят заплащане под формата на по-висока доходност или т.нар. „рискова премия”. Нейният размер варира според състоянието на капиталовия пазар и е твърде динамична величина, особено за спекулативни облигации с ниска оценка, каквато е оценката на община Пловдив.

В България пазарът на общински облигации е изключително ограничен. На практика, всяка емисия се изкупува от поемател, като вторична търговия на регулиран пазар почти липсва. Последната сделка на БФБ с общински облигации е отпреди почти 2 г.. Всичко това води до заключението, че информация за размера на рисковата премия може да се търси единствено по косвен път- посредством българския пазар на корпоративни облигации и чуждите пазари на общински облигации, като се отчетат различните параметри на риск и респективно – на изискваната от пазара доходност.

На Българска Фондова Борса – София (БФБ) има регистрирани три емисии общински облигации – на община Добрич, на община Шумен и на община Стара загора, представени в таблица 1 заедно с други непублични емисии.

Първите две емисии са емитирани в края на 2004 г. при нива на 3 месeчен EURIBOR около 2,10 -2,15% и Основен лихвен процент на БНБ около 2,40%. Рисковата премия е била 4,50-4,75% за евро и 6,25% за лева. Тази на община Стара загора е от средата на 2005 г. при Основен лихвен процент на БНБ около 2,00 % и рискова премия за лева 4,00 %. И трите емисии обаче са изключително неликвидни и поради това не могат да бъдат използвани като бенчмарк.

Таблица 1: Български общински облигационни заеми

община

размер
емисия

валута

срок год.

година на
издаване

година на
падеж

купон

купоннни
плащания

обезпеченост

на БФБ

начин на
погасяване

1

Шумен

4 000 000

ЛЕВА

5

2005

2010

8,70%

на 6 месеца

да

на три равни вноски
през 3, 4 и 5 год.

в т.ч. на БФБ

2 666 680

ЛЕВА

5

2005

2010

8,70%

на 6 месеца

да

2

Добрич

2 600 000

ЕВРО

5

2004

2009

6,75%

на 6 месеца

да

18 месечен гратисен
период за главницата,
дължима на 8 равни
вноски с последните
8 лихвени плащания

в т.ч. на БФБ

325 000

ЕВРО

5

2004

2009

6,75%

на 6 месеца

да

3

Сливен

3 000 000

ЛЕВА

4

2002

2006

9,00%

годишно

да

4

София

50 000 000
евро-
облигации

ЕВРО

3

1999

2001

9,75%

годишно

през първите две
години ще се
изплаща само лихвата

5

Свищов

1 000 000 000

ЛЕВА

7

1999

2005

ОЛП+3%

6

Стара
Загора

5 000 000

ЛЕВА

10

2005

2015

6,00%

на 6 месеца

да

7

Пловдив

2 560 000

ЕВРО

15

2006

2021

2,875%

годишно

погасяването започва
след 4 години на 22
равни 6-месечни вноски

Източник: ИП „Популярна каса” 95

Реалните сделки с корпоративни облигации, деноминирани в евро, които стават на БФБ, се сключват при доходност до падежа 13-14 %, т.е. при рискова премия около 11 %. За сравнение, през лятото на 2008 г. бяха емитирани и приети за търговия на БФБ няколко емисии корпоративни облигации с лихвен купон 6,5- 8 %, т.е. рискова премия над 3 м. EURIBOR за периода 2- 3 %. Разбира се, сключваните в момента на БФБ сделки са под въздействието на остри ликвидни нужди за някои от участниците на пазара, но въпреки това е безспорно драстичното покачване на изискваната от инвеститорите рискова премия. Трябва да се има предвид, че тези данни са показателни единствено за нагласите на пазарните участници, тъй като рисковия профил на корпоративните облигации е твърде различен от този на общинските.

Интересна е ситуацията с планираният от община Пазарджик облигационен заем. Към настоящия момент това е единствената актуална емисия общински облигации, която предстои да излезе на капиталовия пазар. Първоначалните условия на конкурса (6 м. EURIBOR + 2,2%) не предизвикаха интерес. Предстои да разберем дали новите условия (6 м. EURIBOR + 5%) ще провокират интереса на инвеститорите. В случай, че това стане, ще имаме точна представа за приемливия за капиталовия пазар размер на рисковата премия.

Поради липсата на ликвиден пазар на общински облигации в България се налага да се използват данни от външни капиталови пазари, при цялата условност на подобни сравнения, произтичаща от разликите в кредитните рейтинги и цената на капитала на потенциалните инвеститори. За Германия например, данните към 15.01.2009 г. за общински облигации с падеж след 10-20 г. показват, че се търгуват при доходност до падежа 3,86-7,11 %, като по-голямата част са в диапазона 4-5% и рискова премия 1,25-2,25% над 3 м. EURIBOR. Трябва да се има предвид, че става въпрос за общини с много по-висок кредитен рейтинг от община Пловдив. За американския пазар на общински облигации с падеж след 10-20 г. данните показват, че се търгуват при доходност до падежа 4,40-6,00 % и рискова премия 3,25-4,75 % над 3 м. LIBOR. Става въпрос за общини, рейтинговани от Fitch с ВВВ, т.е. 2 степени над кредитния рейтинг на община Пловдив. Актуалният кредитен рейтинг на община Пловдив, присъден от „Стандарт енд Пуърс”, е BB+ със стабилна перспектива, което при настоящата ситуация на капиталовия пазар вероятно означава поне 2,5-3% по-висока рискова премия от тази на германския облигационен пазар и 0,75-1,25 % по-висока от тази на американския, т.е. минималната рискова премия за облигации на община Пловдив, за да бъде пласирана успешно емисията е 4,5-5%. При нивата на 3 м. EURIBOR към 16.01.2009 г.- 2,453% купона на облигационната емисия трябва да бъде избран в диапазона 7-7,5%.
Много важен е въпросът дали лихвеният купон да бъде фиксиран или плаващ – с надбавка към EURIBOR. В момента изключителната предпазливост на купувачите на пазара изисква да бъде избран плаващ лихвен купон, който би ги защитил от неблагоприятни изменения в лихвените нива. Това, от своя страна, затруднява планирането на разходите по обслужване на емисията. Същата причина(презастраховането на купувачите) налага неоправдано големи маржове между лихвените нива на левовите задължения и тези в евро – 2,5- 3,0 %. Подобна разлика прави значително по- изгоден за общината изборът на еврото за евентуална облигационна емисия.

На база на горе изнесеното и отчитайки нуждите на Бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика за привличане на финансов ресурс в размер на приблизително 30000 000 лв. , анализаторите на ИП „Популярна каса – 95” АД направиха приблизителни калкулации за параметрите на облигационен заем. Разработени са четири сценария за бъдещ облигационен заем, като основни критерии за изчисленията са:

Валута на заема – в лева и евро и
Срок на емисията.

Таблица 2 представя Сценарий 1, с приблизителни изчисления за облигационен заем при следните параметри:

Размер на емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания по главницата

15 339 000 euro

3 м. EURIBOR + 5%

от 15 години до 20 години с евентуален гратисен период по главница

от 1 до 15

Таблица 2 – Сценарий 1

Размер на емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания

Максимален размер

по главницата

на годишните плащания

в евро

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

1

16 489 425

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

2

8 542 714

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

3

5 898 423

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

4

4 579 727

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

5

3 791 260

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

6

3 267 896

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

7

2 896 008

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

8

2 618 782

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

9

2 404 651

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

10

2 234 676

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

11

2 096 803

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

12

1 982 993

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

13

1 887 682

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

14

1 806 894

15 339 000 euro

7,50%

20 години;15 години

15

1 737 713

Източник: ИП „Популярна каса” 95
Таблица 3 представя Сценарий 2, със следните параметри на облигационния заем:

Размер на емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания по главницата

15 339 000 euro

3 м. EURIBOR + 5%

От 5 години до 10 години с евентуален гратисен период по главница

от 1 до 5

Таблица 3 – Сценарий 2

Размер на емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания

Максимален размер

по главницата

на годишните плащания

в евро

15 339 000 euro

7,50%

10 години;5 години

1

16 489 425

15 339 000 euro

7,50%

10 години;5 години

2

8 542 714

15 339 000 euro

7,50%

10 години;5 години

3

5 898 423

15 339 000 euro

7,50%

10 години;5 години

4

4 579 727

15 339 000 euro

7,50%

10 години;5 години

5

3 791 260

Източник: ИП „Популярна каса” 95

Таблица 4 представя Сценарий 3, с приблизителни изчисления за облигационен заем при следните параметри:

Размер на
емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания по главницата

30 000 000 лева

10%

От 15 години до 20 години с евентуален гратисен период по главница

от 1 – до 15

Таблица 4 – Сценарий 3

Размер на емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания

Максимален размер

по главницата

на годишните плащания

в лева

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

1

33 000 000

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

2

17 285 714

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

3

12 063 444

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

4

9 464 124

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

5

7 913 924

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

6

6 888 221

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

7

6 162 165

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

8

5 623 321

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

9

5 209 216

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

10

4 882 362

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

11

4 618 894

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

12

4 402 899

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

13

4 223 356

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

14

4 072 387

30 000 000 лева

10%

20 години;15 години

15

3 944 213

Източник: ИП „Популярна каса” 95

Сценарий 4 има следните параметри:

Размер на емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания по главницата

30 000 000 лева

10%

От 5 години до 10 години с евентуален гратисен период по главница

от 1 до 5

Таблица 5 – Сценарий 4

Размер на емисията

Лихвен купон

Срок на емисията

Плащания

Максимален размер

по главницата

на годишните плащания

в лева

30 000 000 лева

10%

10 години;5 години

1

33 000 000

30 000 000 лева

10%

10 години;5 години

2

17 285 714

30 000 000 лева

10%

10 години;5 години

3

12 063 444

30 000 000 лева

10%

10 години;5 години

4

9 464 124

30 000 000 лева

10%

10 години;5 години

5

7 913 924

Източник: ИП „Популярна каса” 95

В обобщение на горе изнесеното, ще формулираме предимствата, които би имал един облигационен общински заем като алтернативен източник на финансиране на Бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика.
o Облигационният заем би позволил гъвкаво управление на общинския дълг, а именно възможността общината сама да избира периода на плащанията, за погасяване на главницата, съобразно нуждите си;
o Облигационният заем би могъл да бъде гарантиран от общинските приходи, докато банките често имат високи изисквания за обезпечението на отпусканите кредити;
o Облигационният заем позволява набирането на голям капитал по възможно най-евтиния начин, тъй като се осъществява пряка връзка на емитента с инвеститорите;
o Срокът на облигационния заем е дълъг и е подходящ за финансиране на инвестиционни проекти с продължителен срок на откупуване;
o Търгуването на облигациите на регулиран капиталов пазар (БФБ) би довело до висока ликвидност, рекламен ефект, по-лесно привличане на бъдещи кредити и финансирания.

В заключение, можем да добавим, че един общински облигационен заем, би допълнил инструментариума за привличане на средства на Пловдивската община, като дава и възможност да се инициират някои дългосрочни икономически политики – устойчивост на развитие на местните икономически агенти чрез бизнес мрежата за развитие на регионалната икономика.

[1] Таксите към Комисия за финансов надзор са съгласно тарифата към средата на м. Януари 2009 г.